BGAUDIO.ORG Audio Portal

Как би се отразила на качеството на звука допустимата несинусоидалност на мрежовото напрежение съгласно новите (възриети при унифициране с Европейските норми) стандарти/закони, както следва:
"95% от средната ефективна стойност на всяка една от хармоничните съставящи на анпрежението за 10 минути за всеки период от една седмица трябва да бъде: U3 = +/-5%, U5 = +/-6%, U7 = +/-5%, U11 = +/-3.5%, U13 = +/-3%, общо изкривяване +/-8%" ?

Никак добре не се отразяват. Затова ползват скъпи мрежови кондиционери. Тези параметри се гарантират на изхода на трафопоста, но при консуматора нещата са по-зле. Мрежата до усилвателя има индуктивност > 1 микрохенра на метър и не е съвсем симетрична. В нея влизат външни смущения, които са по-опасни. Непрекъснато се включват и изключват консуматори и това довежда пък до поява на инфра-ниски честоти. Масата на усилвателя, чрез паразитен капацитивен делител в мрежовия трансформатор е повдигната спрямо нулата. По същия начин е повдигната и масата на звукоизточника. Потенциалите им се изравняват, чрез протичане на изравнителен ток (микроампери) по ширмовката на интерконекта. Всичко това е особено неприятно когато става въпрос за висока вярност. Ползването на екранна намотка в мрежовия трансформатор и заземяване е оправдано само ако има такава и в трансформатора на звукоизточника. В ламповите усилватели много в.ч. смущения проникват през капацитета на отоплението. Инфраниските честоти "разклащат" изправеното напрежение, променят макар и малко режимите на лампите и частично потиснати излизат в изхода - особено при нискоомните триоди и добрите изходни трансформатори.

много интересно

а симетрирането на отоплението не премахва ли ефективно тези ултраниски честоти заедно с остатъците от мрежовите синосуиди ако се "изхвърлят" към "по-ниска" маса, отделена с делител спрямо сигналната маса?

аз поне винаги спазвам топологията на 4-те вида маси - входна сигнална (чинчове вход + галета + входна лампа), изходна сигнална (крайна лампа + изходен траф + букси изход), отоплителна 1 (всички звукови лампи), отоплителна 2 (кенотрон + регулатори), маса шаси (+ мрежова 0).

драйверният и мрежовият траф никога не ги заземявам (особено ако е тороид, на който е абсолютно противопоказно да се "шунтира" магнитното поле с 2 метални монтажни шайби и метален болт)

всички видове маси са навързани през делители на напрежение през 50V с капацитивна връзка към маса шаси.

Един въпрос: как се отразява доброто заземяване от страна на потребителя разбирайте 4-6 тръбопроводни поциковани тръби по 2 цола?

доброто заземяване (с истинска земя, а не "земята" на близкия квартален транформатор) е най-доброто нещо за аудио техниката

обаче поцинкованите тръби или тръбите на парното не вършат работа - имат огромно линейно съпротивление, корозират и оксидират лесно.

най-доброто е да се зарови дебел меден прът, най-добре плоча на 1 метър дълбочина, да се засипе с пясък и да се отъпче добре, а до техниката да се пусне дебел 2.5+ квадрата меден (най-добре посребрен) solid-core проводник.

Velinski, извинявай не бях достатъчно ясен, затова ще поясня какво исках да кажа. Инфраниските честоти са вурху електролита и се забелязват - на осцилоскоп (при товар и добра филтрация ако няма триъгълници) на променливотоков вход и 1 в/дел. Те са само противофазни. Избягват се с бърз стабилизатор, ако това е допустимо.
Високочестотните смущения имат синфазна и противофазна компонента, така че симетрирането ще помогне само за противофазния сигнал, но не и за синфазния. При свързването на усилвателя с "чиста " земя - проблема не се решава.

Благодаря на всички за направените коментари и информацията.
И при този проблем, както в много области от човешката дейност изглежда важи максимата, че усилията за поправяне/отстраняване/туширане многократно надминават усилията за недопускане на проблема.
Но какво да се прави ... чрез синхронизация, европеизация и глобализация - към лумпенизация :)
[ предишните (старите) норми за пределно допустими емисии на вредни вещества в атмосферата бяха в пъти по-стриктни за редица газове в сравнение с настоящите ]

P.S. Най-добрата практикувана (!) заземка е листове неръждавейка / поле нржд.колове.

Здравейте,
пак ще повдигна темата, защото искам да споделя нещо, което на мен ми направи впечатление тази седмица.
Бях на прожекция на филми в "Дом на киното" в София.Осветлението там беше с лампи с нажежаема жичка, които се регулираха с тиристорен или триаков регулатор т.е. импулсно.При намалена яркост заради голямото разстояние между импулсите се забелязва ясно трептене, което трябва да е равномерно.
Но не беше !
Трептенето беше зависимо от звука към филма и се забелязваше ясна промяна на равномерното пулсиране при пикове във звука.
Това ме увери че захранващата мрежа е много "мръсно" нещо и ако искам чисто захранване, май си трябва независим източник.

PCL82 написа:Здравейте,
пак ще повдигна темата, защото искам да споделя нещо, което на мен ми направи впечатление тази седмица.
Бях на прожекция на филми в "Дом на киното" в София.Осветлението там беше с лампи с нажежаема жичка, които се регулираха с тиристорен или триаков регулатор т.е. импулсно.При намалена яркост заради голямото разстояние между импулсите се забелязва ясно трептене, което трябва да е равномерно.
Но не беше !
Трептенето беше зависимо от звука към филма и се забелязваше ясна промяна на равномерното пулсиране при пикове във звука.
Това ме увери че захранващата мрежа е много "мръсно" нещо и ако искам чисто захранване, май си трябва независим източник.

Осветлението на кое е с лампи с нажежаема жичка? На кинолентата или на самия салон?

Извинявам се че не съм бил ясен.
Става въпрос за осветлението на залата, което се влияеше от звука.
Никаква кино машина не бе пусната тогава,защото ползваха бимер вързан към лаптоп.Лаптопа беше и източника на звук.Озвучаването беше това на залата- с две колони отпред, отстрани на екрана.