Изправителните диоди

[Sylis]

Е нали точно поради тази причина форума е настроен негативно към индустриалното производство...повечето гледат икономии да правят и да си пълнят джобовете с парите на "незнаещите",та затова...........WAR with Industrial.

[Goro]

Колкото и да ми е неприятно трябва да си призная, че твърдението ми, че бързината на на диода е без значение е невярна. Заблуждавал съм се дълго време в една тънкост от преходния процес. Затова се извинявам (особено на Велински) и вече съм напълно сигурен, че изправителния диод трябва да е много бърз т.е. шотки. Понеже в пълни подробности механизма на преходния процес не съм срещал описан, затова и съм се заблудил и не съвсем точно съм го обяснил. Но разбира се индуктивността на разсейване трябва да е много малка.

[Rusin Atanasov]

Възможно ли е за изправителен диод да се пробва прехода в биполярен транзистор. Преди време ползвах такъв преход като диод за температурна компенсация в усилвател /има една по извесна схема с 741 и 2Н3055/

[Tisho]

Възможно ли е за изправителен диод да се пробва прехода в биполярен транзистор. Преди време ползвах такъв преход като диод за температурна компенсация в усилвател /има една по извесна схема с 741 и 2Н3055/

За моженето може ама като ток как ще го докараме с транзистор ?

Напоследък гледам че в повечето DC/DC конвертори за голям ток вместо шотки диод се използва MOSFET. Но за да заработи както трябва се налага да се прави и управление на MOSFET-а.

[Goro]

Възможно ли е за изправителен диод да се пробва прехода в биполярен транзистор...

Може, но само колекторния преход. Базовия прави ценеров пробив при 5 до 12 волта. Но не може да се ползва за ток равен на максималния колекторен ток, а за по-малко - допустимия базисен.

[Goro]

Вероятно си разбрал, че става въпрос за недопускане на развиването на преходен процес, който е причина за електромагнитни смущения. При "П" филтър този процес остава, въпреки че се намаляват пулсацийте. Ако ще използваш дросел за схема с постоянна консумация (кл."А"), тогава след греца не включвай кондензатор. Така при оптимална стойност на дросела и бързи диоди, преходния процес ще е практически отстранен (диода работи през целия полупериод, а комутацията е в нулата). За по-голяма филтрация може да се ползва L-C-L-C филтър, т.е. два дросела.
За първият дросел, в зависимост от режима, има минимална стойност, която ако не е спазена, вътрешното съпротивление на захранването е повишено а напрежението се променя.
Дори бъзите (fast) диоди не се запушват моментално, а примерно за 50 ns. През това, макар и кратко време, протича обратен ток, който зарежда индуктивността на разсейване с енергия и тя се излъчва под формата на смущение.

[bateAz]

Дори бъзите (fast) диоди не се запушват моментално, а примерно за 50 ns. През това, макар и кратко време, протича обратен ток, който зарежда индуктивността на разсейване с енергия и тя се излъчва под формата на смущение.

Goro, опитвал ли си се да сметнеш каква е скоростта на спад на напрежението на входа мостовия изправител за напр. 50 волта? Диодите са отпушени за кратко време, не повече от 2 ms, в граничните стойности на синусоидата. За колко време в този участък напрежението ще спадне с 0.6 волта? Поне 0.6 волта е падът на напрежението върху един силициев изправителен диод.
Внимавай да не объркаш десетичния порадък, че разликите са огромни. Изобщо не са сравними с "50ns".
Няма да е лошо да се даде друго обяснение за феномена "диоди в изправителя". Щото в 21 век не върви за всичко да казваме "Божа работа"

[bateAz]

Ей не трий .

Кой кое трие? Аз не съм изтрил нищо, но понеже писмото ти е точно след моето, така излиза!

[Goro]

Goro, опитвал ли си се да сметнеш каква е скоростта на спад на напрежението на входа мостовия изправител за напр. 50 волта? ...

Не само че съм смятал, но и съм наблюдавал на осцилоскоп и спектоанализатор. При полупроводниците, с напрежение 0,6v върху прехода, е необходимо динамично напрежение 60mv, за изменение на тока тока 10 пъти |dU = 0,026.ln(10)| - справка уравненията на Еберс и Мол. При кенотроните това напрежение е стотици пъти по-голямо, а и той физически не може да върне ток.
Максималната скорост на изменение на мрежовото напрежение е dU/dt = U.2.pi.f = 15,7 mv/us. Във върха на синусоидата скоростта е 2 - 3 пъти по-малка. За 50 ns изменението е 0,79 mv. За транзисторни усилватели, с по-ниско захранващо напрежение, бързите диоди са желателни. Но за ламповите усилватели, при захранващо напрежение 300 - 400 v, бързите диоди са наложителни. Дори бърз диод ще се запуши при 4 до 6 mv обратно напрежение, което е достатъчно да зареди нискомната индуктивност на разсейване с някаква енергия W = I^2.Ls/2. Импулса от преходния процес може да достигне амплитуда равна на захранващото напрежение. Отшумяването на преходния процес става по т.н. логаритмичен декремент и зависи от качествения фактор на паразитния кръг образуван с паразитния капацитет.При обикновен инертен диод положението е катастрофално.
Тези електромагнитни смущения проникват чрез магнитната (индуктивно) или електрическата си (капацитивно) компонента в различни стъпала или дори звукоизточника. Те не премиминават в сигнала през захранването.
Ако не се използва кондензатор след изправителя, комутацията ще се извършва при преминаване през нулата и преходния процес ще има много ниска амплитуда.
В по-преден пост бях признал, че не оцених, че преходен процес може да има само ако Ls се зареди от върнат ток.
Навлизам в тези подробности само за да изясниме най-накрая този въпрос. Макар и съвсем опистелно мисля че сега е малко по-ясно. Повече подробности могат да се демонсрират с много писане и измерване.

[Goro]

Goro...
Внимавай да не объркаш десетичния порадък, че разликите са огромни. Изобщо не са сравними с "50ns".

bateAz, време е вече да разбереш че аз не правя елементарни грешки.

Няма да е лошо да се даде друго обяснение за феномена "диоди в изправителя". Щото в 21 век не върви за всичко да казваме "Божа работа"

Аз не съм използвал този израз, въпреки че в аудиото има много явления за които няма все още приемлив отговор. "Дървените" философи или ги отричат или заявяват че такова животно нема. Много от тези проблеми няма скоро да бъдат изяснени. Все още не представляват научен интерес и решаването им няма да възвърне капиталовложенията за тяхното проучване. Разбира се сегашното положение е благодатна среда за създаване на митове, заблуди и извличане на печалби.

[bateAz]

ОК, Goro, няма да се заяждаме и да "си ги мерим".
Само 2 уточнения: Във върха на синусоидата скоростта на нарастване е точно 0. Имайки предвид, че изправителят се запушва някъде около 5-10 градуса ( зависи от капацитет, натоварване, съпротивление а AC источника и т.н. ), стигаме до скорост, поне 6 пъти по-ниска от максималната.
Това, което си писал за градиента на тока е вярно. Но нас ни интересува регионът от 0 до 0.5 волта, където токът е нищожен, натрупаните неосновни токоносители са малко ( на практика липсват ) и "върнат" заряд не може да има. Както изчислихме, времето за преминаване през този регион е доста голямо и диодът има време да се запуши напълно.
В понеделник ще се опитам да видя как изглеждат тези смущения. Ще ползвам един Ш-образен трансформатор, за който съм сигурен, че има достатъчно индуктивност на разсейване ( да си го похваля ). Ще му сложа диоди 1N5408, лениви като студен гущер, и ще го натоваря до около 2-3 ампера. Ще се опитам да постна това, което се види на скопа, както и резултатите от спектроанализатора.

[D.Kolev]

à êàêâî ïðàâèì êîãàòî òîâàðà å êîôòè.
êàðòèíêàòà ñ êîíäåíçàòîðèòå ñëåä ãðåöà ñòàíà ñúâñåì îìàçàíà èçãëåæäà "ïîâå÷å" íå çíà÷è "ïî-äîáðå"

÷àñòè÷íî ðåøåíèå íà åëåêòðîìàãíèòíèòå å öåëèÿ çàõðàíâàù áëîê äà ñå åêðàíèðà . à äàëè ñòå çàáåëÿçâàëè êúäå ñà ðàçïîëîæåíè çàõðàíâàùèòå áëîêîâå â áèòîâàòà hi-fi òåõíèêà.

[Goro]

Имайки предвид, че изправителят се запушва някъде около 5-10 градуса...
...Това, което си писал за градиента на тока е вярно. Но нас ни интересува регионът от 0 до 0.5 волта, където токът е нищожен, натрупаните неосновни токоносители са малко ( на практика липсват ) и "върнат" заряд не може да има. Както изчислихме, времето за преминаване през този регион е доста голямо и диодът има време да се запуши напълно.

Ясно е че досега не си гледал нищо.
Първо - ако ъгъла на отсечка е 5-10гр, няма да имаш никакви проблеми, но няма да си натоварил трансформатора, а и не се връзва с твойте 2 ms.
Второ - време е да разгледаш дейташитите на fast, ultra fast, super fast, turbo fast и т. н. бързи диоди, за да видиш коефициента на "мекота", който третира проблема с протичане на ток (в обратна посока) в момент, когато диода трябва да е запушен. Дори при най-бързите диоди може да протече ток няколко ампера. Про 50 Hz - захранване естесвено е много малък, но достатъчен за да създаде проблеми.
Трето - за какви неосновни токоносители говориш? Май теорията ти е дошла в повече за сметка на практиката.
Четвърто - не спори, когато не си навлязъл достатъчно в темата. Много от нещата няма да намериш в учебниците. Хайде малко да се подготвиш. Пък после може и ти да ме научиш на нещо, за което ще ти бъда много благодарен.

[bateAz]

5 - 10 грасуса е ъгълът, при който се запушва изправителят. Обикносювено се отпушва при -15 - -20. Обикновено. Лошото е, че не си ме разбрал. Другото, което не ми харесва, е че не приемаш мнение, различно от твоето.
Прекратявам спора.