BGAUDIO.ORG Audio Portal

Bojo написа:..Понякога стената зад колоните сякаш изчезва, понякога изпълнителя се приближава. Понякога ясно си представям размерите на помещението в което е направен записа..

Да, това е, що се касае до музика.

Общоизвестни и измерими са само 4 измерения - 3 в пространството и 1 във времето. Например - на 12-тата секунда от началото на парчето бас-китарата се 'включва' на X+2, Y-1, Z+0.5, мерено от някакъв координатен център. Естествено, това е доста суховато описание; ако се добавят и специфични за явлението харакеристики, например височина на тона, дименсиите естествено стават повече, но първите 4 са основните, без тях останалите просто не са реалност ... освен за хората, получаващи енергия директно и само от Слънцето, а доколкото знам - в този форум няма такива

Аз съм твърдо за 4 и повече измерения, както каза набора(Лозеф)
За разлика от науката, той знае какво говори

Абсолютно съгласен с мнението на Теодора. Четвъртото измерение е самото движение на звука в триизмерната среда.

Нещо се обърках 3D или 4D...

Borislav Uzunov написа:Абсолютно съгласен с мнението на Теодора. Четвъртото измерение е самото движение на звука в триизмерната среда.

Според мен времепространството е единно. Нека не забравяме, че иммено разликата във времената, за които постъпват звуковите вълни в двете уши помага на мозъка да определи от къде идва звука

Мозъкът определя колко "D" e звука,според мен.Просто добре направеният запис успява да го "излъже",че е 3- 4- и т.н. "D"

П.П. ...А ти,Тедо,немА ли си друга работа,та такава тема да пуснеш?!?!?

Аз бих казал ДУШАТА определя измеренията над 3Д...

lozef написа:Всяко измерение може да съществува само при съпоставяне с друго.Класическите три и времето стават 4.Факта че някой ги осъзнава 5,Реакцията на осъзнаващия 6/емоцията е отделно измерение / за другите някой друг път

Тази логика не води ли до X*(4+N) измерения ?? {X-брой на населяващите планетата живи същества в частност - хора, N - допълнителните 'персонални измерения' - емоция, осъзнаване .. }

И аз знам, че четвъртото измерение е времето и винаги присъства, ама айде начертай го, де

3Д звука съм го видяла в една много ценна книга а и откакто ходя да слушам хорни го усещам всеки път.

Иначе това с лавата на Раниери беше едно от най-запомнящите се 3Д-та...направо стоиш върху вулкан.

... Дървото съществува защото аз го виждам, или независимо от мен...
............
................
......................

В този ред на мисли пространсртвото има толкова измерения колкото искам аз, или толкова, колкото мога да си представя...

И музиката...

Ясно. Благодаря за разясненията

Teodora Todorova написа:

Пуснах тази тема, тъй като ми попадна едно четиво, което обяснява 4-тото пространствено измерение и четейки реших, че музиката /слуха/ не е 3Д.

Oт няколко дена ми се върти в главата нещо около 3D-то, но свързано с моделирането на човешки лица. А то е следното: в реалния живот обикновено едно лице се счита за красиво, ако е с правилен овал и черти, равен тен, гладка кожа, без бръчки, капиляри и други "недостатъци". Но при 3D моделирането на лица се оказва, че такова едно лице е лишено от всякакво предизвикателство, за този който го прави. Там майсторлъка си проличава в създаването на някакво характерно лице с всичките му подробности от по-горе изброените. Тоест може по изкуствен начин да се създаде виртуално триизмерно лице, което максимално се доближава до действителността. И колкото по-нетипично е, толкова по-голямо е удовлетворението от труда.
Съотнесено към музиката - живата музика е реалния живот, а музиката слушана чрез някаква система е един вид виртуална реалност. В такъв случай, както има 2D и 3D изображения има освен 2D, така и 3D музика. Зависи от системата. Изглежда. Понеже тук не мога да постна 3D звук, пускам нещо свързано с дву- и триизмерността на човешките лица.
Aз не знаех, че са правили опити за създаване на 3-измерна Мона Лиза. Но явно са:

http://www.youtube.com/watch?v=nice6NYb_WA

В координатната система на Декарт има 3 измерения - X,Y и Z. При полярната координатна система - също. Всяка точка може да се локализира технически в пространството с не по-малко от 3 координати. При наличие само на 2, техническата локализация е равнинна. Два звукоизточника (стерео), могат да създадат само равнинна звукова картина. За това не е възможно да се създаде техническо устройство, което по 2 координати да определи еднозначно положението на точка в пространството.
Усещането за обем се получава само в мозъка, който се стреми, дори при не достатъчно данни, да извърши обемна локализация, на базата на жизнения опит и паметта. Инстинкта за самосъхранение, има нужда от обемна локализация за да определи от къде идва опасността и индивида да реагира. Това се е развило в процеса на усъвършенстване на мозъка и то не само на човешкия.
Процесите извършващи се в мозъка обаче са уникални, защото само чрез 2 слухови анализатора, но не технически а създадени от бога, е възможно да се извърши обемна локализация. Човек глух с едното ухо също притежава извесна пространсвена аудио ориентация.
Мисля, че именно различната способност на мозъка, на отделните индивиди, да реконструира звуковата картина обемно е една от причините за различие в музикалността им.