FLAC = ?

[DRGeorgiev]

Споделям твоето мнение Велински,за тръпката от оригиналния качествен носител и една фонотека изградена от такива!
За мен лично,относно слушането с персонален компютър, с флак,млак,мр3 и мизерен usb дак,е пълно шайсе!

[DJ Popa]

мизерен usb дак

[Ivelin Braikov]

Цялата тема тръгна от това, че ти окачестви флак формата като ОТВРАТИТЕЛНО ЗВУЧАЩ.

Радвам се, че малко-по-малко семантичния шум се изчиства. Това е право в целта!
И сега ново 20 - дори когато го запишеш на CD, флака е толкова зле, че дразни на система, която включва лаптоп с вграден звук, рисивър Денон за 800 лева, едножилни медни кабели за опроводяване на домашни ел. инсталации, и двулентови колони с говорители на TVM!
Ясно е, че който си мисли, че не съм прав и иска да го докаже ще се наложи да застане до мен и да слуша. Да не говорим, че може да се направи експеримент с двойно обективиране. (за тези, които не вярват напълно на собствения си слух)

P.S. През последните 4 месеца така съм зациклил и съм се ограничил, че съм дал около 1500 лева за плочи. Ако реша, че имам нужда да чуя цялата издадена музика в световен мащаб гордо ще ти се похваля, че съм започнал да складирам нули и единици за поколенията.
P.S. Докато пиша това се усмихвам. Надявам се да няма лоши чувства, породени от разликата в мненията ни по темата.

[DRGeorgiev]

Брайков "респект" за написаното!

[velinski]

Проблемът с lossless файловете е D>A преобразуването, ако човек слуша от PC. Там е основната греда. Изпечен lossless файл на качествен CD-R (Taiyo Yuden), на готина записвачка (Yamaha), с оптимизиран аудио режим за нисък джитър (AMQR) - може да звучи по-добре дори от оригиналното матрично CD! Точно такива експерименти правя в момента и ги коментираме в един друг форум.

Така че малко прибързано заключение е да се каже, че изпечен lossless звучи също толкова гадно, колкото просвирен от РС. Хващам бас, че при сляпо прослушване ще се объркате сериозно, кой е оригиналът и кое е lossless копието и няма да се учудя, ако lossless копието ви допадне най-много, ако е изпечено като AMQR. Можем да пробваме

[haralanov]

флака е толкова зле, че дразни на система, която включва лаптоп с вграден звук, рисивър Денон за 800 лева, едножилни медни кабели за опроводяване на домашни ел. инсталации, и двулентови колони с говорители на TVM!

Извинявай че аз трябва да ти го кажа, но на такава система ако пуснеш и качествен колков магнетофон, просвирващ студийни мастъри, пак ще звучи гадно. Какво остава тогава за по-скопените цифрови формати?? Вдигни си нивото на системата и всички формати (без мп3) ще ти зазвучат далеч по-добре.

[Ivelin Braikov]

Семантичния шум пак се появи...

@velinski - Това вече е сериозна приказка. Ще слушаме.

[haralanov]

Семантичния шум пак се появи...

За теб може и да е шум, както може и да ти е много смешно, но този шум отразява фактите. Съдържанието на следният цитат:

звучи отвратително

по отношение на флак формата е еквивалентно на това да кажеш че 180-грамовия винил звучи отвратително, пропускайки обаче да споменеш, че го слушаш на ширпотребна система, която е и самата причина за лошия звук. Просто ако още от самото начало си беше признал, че "малко" си се пообъркал, нямаше да има нужда и от последващите коментари.

Относно казаното от Велински - споделям мнението му на 100%.

[Ivelin Braikov]

Обсъждането на темата на това равнище приключи с поста на Велински.


"...Семантичният шум сякаш тегне и над всяка комуникационна система. Човек може искрено да каже „Обичам риба“ и двама слушатели да го чуят правилно, но невросемантично да съхранят това в мозъка си в противоположни категории. Единият ще си помисли, че мъжът обича да вечеря риба, а другият – че той обича да гледа риби (в аквариум).

Семантичният шум е в състояние дори да създава твърде убедителна симулация на лудост, както демонстрира д-р Вацлавик в няколко книги. По една случайност той получил първия намек за тази психотомиметична функция на семантичния шум, когато пристигнал в психиатрична болница като нов член на персонала. Влязъл в кабинета на главния психиатър, където открил на бюрото в приемната да седи жена. Д-р Вацлавик приел, че е попаднал на секретарката на шефа.

– Аз съм Вацлавик – рекъл, след като решил, че „секретарката“ трябва да знае, че има уговорена среща.

– Не съм казала, че сте – отвърнала тя.

Леко озадачен, д-р Вацлавик възкликнал:

– Но аз съм!

– Тогава защо го отричате? – попитала тя.

На този етап д-р Вацлавик вече не смятал, че жената е секретарка. Сега той я класифицирал като пациентка с шизофрения, която по някакъв начин е попаднала в кабинетите на персонала. Естествено, той започнал много да внимава, докато „се оправя“ с нея.

Преразгледаното му допускане изглежда логично, не е ли така? Само поетите и шизофрениците общуват на език, който не се поддава на рационален анализ, а поетите обикновено не правят това в обикновен разговор, или поне не го правят с такава степен на неяснота. Освен това го вършат с определена доза елегантност, която липсва в този случай, а често и с някакъв ритъм и звучност.

От гледна точка на жената обаче самият д-р Вацлавик изглеждал като пациент с шизофрения. Разбирате ли, благодарение на шума тя е чула различен разговор.

Непознат мъж се приближил към нея и казал: „Аз не съм Славик.“ (Вацлавик на английски се произнася като Уотславик, което лесно може да сбърка с "нот славик") Много параноидни пациенти започват разговор с подобни твърдения, които са жизненоважни за тях, но звучат твърде странно на останалите от нас.

– Не съм казала, че сте – отвърнала тя, опитвайки се да го успокои.

– Но аз съм – изстрелял той, като по този начин се „дипломирал“ от „параноиден“ в „параноиден шизофреник“ по нейна преценка.

– Тогава защо го отричате? – попитала тя разумно и станала много внимателна, докато „се оправи“ с него.

Всеки, който има опит с разговорите с шизофреници, ще осъзнае как са се чувствали двете страни в този разговор. Общуването с поети никога не води до такива караници.

Читателят ще забележи – когато продължим нататък, – че това Комуникационно задръстване има повече общо с много прочути политически, религиозни и научни дебати, отколкото мнозина от нас са предполагали..."

Из "Квантова психология", Р.А.У.

[haralanov]

Навремето в древен рим имало една полу-теорема – полу-аксиома:
"Всеки квантов поет, вървейки по пътя си, се стреми да достигне до състояние на технически инвалид". Шизофренично погледнато ( ), може да се разгледа и така: "Всеки технически инвалид, вървейки по пътя си, се стреми да достигне състояние на кванвов поет"...

Така както е тръгнало, скоро като лого на форума можем да сложим и мотото "асоциация на българските поети", та поетите да си поетстват на воля и другите да знаят да не си губят времето, посещавайки такива места.

[nikolai_dimitrov]

проблемът не е чак толкова в дака, колкото в компа

А с какво може да се направи една система по-подходяща за музика?

[Nikolay Kolev]

Всеки път като се замисля и спирам да го правя, за мен слушането от комп е огромен компромис или наличност на много средства и желание да бъдем различни. Много по-лесно и евтино е да си запишеш сиди от компа и да си го плейваш на плеъра. Проблемите на компютрите са навсякъде, първо трябва да се отървем от възможно всички екстри по комповете които не ползваме, но как да го направим като най-добре проектираните дънни платки са бъкани с екстри. Сега са на мода атом базирани системи с батерийно захранване, последната която обсъждах беше такава. За обикновен комп се почва с избор на добре проектирана дънна платка с добри капацитети и тъй нататък, от биоса и се спира всичко което не се ползва. Компютърът се обезшумява напълно, никакви вентилатори и водни охлаждания, прави се истинско захранване. Избират се добри кабели за връзка между компонентите, забравяте за дисковете с плочи и минавате на солид стейт такива с приятна сума от хиляди левове. Ако не можете да си ги позволите закачате дисковете задължително на ластици да обират вибрациите и да ги обезшумят, нискошумящ диск на ластици се чува и дразни вечер. Кутията трябва да е много здрава и стабилна. Подбира се процесор с ниска консумация и още куп дивотии. И ако си мислите, че сте приключили и сте богове като сте забили платка с спдф изход за 2000$, много грешите, ще има да се лутате още в избор на софтуерче за плейване, асио и още куп неща за които не виждам смисъл да пиша, защото не вярвам някой да се наеме да го направи, сумата е толкова голяма, че мен ме заболява главата и спирам да мисля. Ако гледате концерти, може и да се заслужава и да има смисал, но за мен като човек занимаващ се с компютри от 12 години, смятам че е непосилно скъпа инвестиция. На кратко, най-лесният път е висок клас енергоспестяваща all in one платформа с батерийно захранване и солид стейт дискове, с добра спдф платка, малко над 5000 лева се върза без слогбка и изработка на каквото и да е. И въпросът е защо да го правя, като cd транспорт за 2 бона има шанс да я набие с презаписани подложки. Да не говорим, че навсякъде където има сложен софтуер нещата са омазани, днес ще ти забие, утре друга циганийка. Ако говорим за сериозно слушане от комп нещата не са розови, ако говорим за слушане, без да сме претенциозни става. Компютърът го разглеждам само като сторидж, това и основната цел на двама от клиентите ми да си прехвърлят хилядите дискове на едно място. Жоро Бонев и Ангел слушат от компове реално, те могат да помогнат със съвети, надявам се да го направят.
Аз нямам никакъв опит с плочите, Ивелине ще споделиш ли от къде си ги купуваш нови на цената на CD, това ме заинтересува доста

[Borislav Stankov]

Всеки път като се замисля и спирам да го правя ...

Друже много се дълбоко се гмурна далеч по-просто и евтино е да си купиш един Mac mini, външна звукова карта с SPDIF, после в един хубав лампов ДАК и се класираш в отлична категория.
Вече има много рутери които позволяват да добавиш USB дискове и дори не е нужно да са в същата стая с аудио системата ти, може и без кабели стига да си с 802.11n WiFi

Питай Нанко за подрабности, знам че той е с подобно решение.

[Nanko Rusev]

Mac Mini има един вентилатор, пуска се рядко (зимата при мен не се, че държа студено ). Биос няма

И да не бъда тотален офтопик

Бъдещето на аудиофилските системи (изключая аналоговите екзотики - грамофон и магнето/касето-фон) определено е в комбинацията файлов сървър + висококачествен DAC.

Който иска постоянно да сменя дискове, по-добре да се ориентира към аналогов източник - играчката по сменянето е подобна, а качеството - по-високо. Да не забравяме обаче, че и дигиталното аудио има бая мегдан за развитие: 18 bit / 300 KHz при ниски нива на шум и джитър е идеалът ми за такова.

[Nikolay Kolev]

Хората които слушат през комп и си разнасят даковете могат да потвърдят, че свирят различно на различни компове и с различен софтуер. Всеки сам може да прецени до каква инвестиция да отдели за това устройство което седи на първа линия, аз не съм правил сравнения на моята система и не мога да дам мнение. Един прост пример е ако се слуша от лаптоп, да му спрете захранването и да остане на батерийка, или пък да пробвате да слушате докато зарежда батерията