BGAUDIO.ORG Audio Portal

....звука през пясъка и....звука през вакуума

Ако миниатюрния "пясъчен" проход в транзисторите внася каквато и да била деформация в потока, то какво ли тогава остава да кажем за стотиците метри медна жица, електролити и кантал...

VanVan написа:Ако миниатюрния "пясъчен" проход в транзисторите внася каквато и да била деформация в потока, то какво ли тогава остава да кажем за стотиците метри медна жица, електролити и кантал...

..пиле някакви съмнения ли те мъчат ?

Да... Дали точно пясъка и вакуума са the audible difference...

VanVan написа:Ако миниатюрния "пясъчен" проход в транзисторите внася каквато и да била деформация в потока...

Проблемът е наистина, че е миниатюрен.
Ако трябва да се запознаеш с процесите, които се извършват в него при протичане на ток, без квантова физика няма да се разминеш.

VanVan написа:...стотиците метри медна жица, електролити и кантал...

При транзисторните усилватели да не би да не се използват трансформатори и електролитни кондензатори?
Според мен опитите да се намери бързо и категорично обяснение по тази вече хиляда пъти предъвкана тема са чисто губене на време.

Абсолютно съм съгласен с това за "предъвканата" тема...
За трансформаторите и кондензаторите - тях не ги включих като недостатък на ламповите спрямо транзисторните усилватели, а като част от общата картина. Може би малко излизам от темата с това свое питане, но наистина ми е интересно дали един транзистор ще внесе толкова деформация, колкото поддържащата част на схемата. И също така, не са ли ламповите усилватели една идея по-прости, поне схематично погледнато и следователно по-съвършени от тази гледна точка?

Схематично и практически нещата са различни
Схемата е някакъв много прост физически модел на това, което работи/усилва/звучи/свири
Практическия подход при крайната оценка би трябвало да е най-важен. Както и тежестта на оценката от сетивата ти.
Сподели сам опита си от сравненията... А ако нямаш такъв, създай го, натрупай го и пак го сподели
И тогава теорията може би няма да ти бъде нужна или ще намериш допълнителни концепции, с които да вместиш практическия си опит в теорията.

Не е за пренебрегване ролята на дъмпинг фактора (ДФ) за звуковата картина. Ламповите ампове без обратна връзка обикновено са с по-висок изходен импеданс (=> нисък ДФ), което дава на говорителя повече свобода.

Miroslav Danov написа:Не е за пренебрегване ролята на дъмпинг фактора (ДФ) за звуковата картина. Ламповите ампове без обратна връзка обикновено са с по-висок изходен импеданс (=> нисък ДФ), което дава на говорителя повече свобода.

Твърде лесно обяснение.
По тази логика добавяме на всеки транзисторен усилвател половин-един ом на изхода и готово.
Според мен причината трябва да се търси в способността на лампите да работят преимущвствено реактивни товари. Именно затова най-голямото им преимущество се проявява при работа с електромеханични преобразуватели - озвучителни тела, микрофони, грамофонни дози.

Rumen Suvandjiev написа:
Твърде лесно обяснение.
По тази логика добавяме на всеки транзисторен усилвател половин-един ом на изхода и готово.

Знаеш, че и това се практикува . Дали да се повиши Qt на драйвер проектиран за хорна, сложен в неефективни конструкции, или всъщност да се понижи ДФ, но го има.

А иначе мисля, че електро-акустиката на лампата е по-добра за аудиоприложения. Говоря за акустика в твърди среди. Точно там се дъни пясъка според мен.

За мен разликата между лампите и транзисторите е в характера на контрабаса на J-F Jenny Clark от диска му Unison. Всички транзистори (клас А, А+В, АВ) го правят да звучи в една или друга степен синтетично и плоско. Само през лампов single-end (без значение дали е триод или тетрод/пентод в триод) контрабасът е такъв какъвто трябва да бъде на живо - обемен, релефен и с "мирис" на дърво. С това се изчерпват инженерните ми размишления по въпроса и изборът ми е направен отдавна

velinski написа:Само през лампов single-end (без значение дали е триод или тетрод/пентод в триод) контрабасът е такъв какъвто трябва да бъде на живо - обемен, релефен и с "мирис" на дърво.

Задълбавайки в дизайна на електронната апаратура се натъкнах на следното: и при лампите има време за нарастване на сигнала и време за спадане, но почти или изобщо няма онова допълнително забавяне на сигнала, когато той се "мота из полупроводника". Отделно дето и там си има време за нарастване и спадане, което никога не е нула.

Т.е. силиция задържа допълнително (и различно) във времето информацията и така оригинала се "размазва". Така мисля над факта посочен най-горе.

Тези, които са много навътре с материала, използват не само лампови усилватели, ами и лампови захранвания за електромагнитните си говорители, правейки презрително-ехидна усмивка всеки път, когато някой им спомене думата ПОЛУпроводник и съответно предпочитат да оставят транзисторджиите да си "умрат" непросветени, отколкото да спорят с тях (губейки ценна енергия) за елементарни и хилядократно доказани неща...

haralanov , ей човек от това по ясно исказване няма ЕВАЛА .