DDB написа:Безспорно киното има своите звездни мигове. И в повечето случаи те са именно когато киното заприличва на книга - когато предоставя възможността да се чете между редовете. И знаете ли, когато отначало видях тази тема, за миг само, си помислих: "Какво има общо това с аудио-то?". Има, разбира се. Браво, Серго и благодаря!
Точно това имах в предвид! Много приятно се изненадвам, че се оказва, че гледаме в една посока
С тази тема изках да предизвикам разговора за това как трябва да слушаме музика за да има максимално въздействие върху въображението ни. Точно плодовете родени там ни дават най-голямо удоволетворение. И естествено възниква въпроса: знаем ли наистина какво искаме? кое търсим? "къртенето на кочини" ще ни докосне ли до емоционалното състояние на твореца когато е писал музиката. Естествено не е нормално да слушаме само сериозна музика, за което си се изисква определено емоционално състояние, спокоиствие, усамотение и една качествена уредба. Но точно тези редки моменти се оказва, че ни дават многократно повече от ежедневното клатене на стените! А забързаното ни ежедневие, до такава степен е повишило вътрешното ни напрежение, че за мен мога да кажа, че все по-редко се улавям да се средоточавам в музиката. Слушане изпомеждодругото няма да ни издигне духом, а малко по малко ще ни превърне в музикални консуматори за които музиката е поредния инструмент в полза на индустрията.
/ се бяха изписали 100 постинга за Тарковски, или Хесе, да речем 
