Публикувано на: Сря Авг 31, 2005 2:24 pm
Светът изгуби своя Бог
Простаците у нас стават медийни герои, казва режисьорът Владислав Икономов
Владислав Икономов е роден през 1938 г. в София. Завършил е кинорежисура в Лодз, Полша. Автор на филмите "Произшествие на тихата улица", "24 часа дъжд, "Денят на владетелите", "Фильо и Макензен", "Пет жени на фона на морето", "Прости нам". Професор по кинорежисура в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов".
- Г-н Икономов, огледаме ли се, виждаме, че постепенно материалната култура на България се променя. Какво става според вас с духовната?
- Понятието духовност девалвира, подмени се, промени се, така както българският език се изроди. Постоянно разказвам следната историческа случка. През ноември 1919 г., когато е подписан унищожителният за България Ньойски мирен договор, в София пристига телеграма, в която се съобщава за факта. Стамболийски разиграва театър, троши перодръжки. Софиянци излизат на улицата, събират се бежанци от Тракия и Македония, инвалиди от войната, възрастни хора, жени... Центърът се напълва с хора. Но те не отиват нито пред Министерския съвет, нито пред Народното събрание. Отиват пред къщата на Иван Вазов. Мълчат. Вазов излиза навън. Мълчи. Плаче. България е отишла при своя духовен водач. Това е страшно и велико. В един от най-жестоките моменти от своята история България е имала свой духовен водач, имала е и инстинкта да го потърси. Къде да отиде днес българският народ. При Слави Трифонов? Пред студията на "Биг брадър"? Няма духовни водачи. Има нагла, престъпна подмяна на духовното. В България е прекрасно да си простак - нищо не се иска от теб, само да се държиш идиотски пред камерата. И веднага те взимат за рекламно лице, канят те тук-там, ставаш герой.....
пълния текс тук: http://www.standartnews.com/archive/200 ... /index.htm
Простаците у нас стават медийни герои, казва режисьорът Владислав Икономов
Владислав Икономов е роден през 1938 г. в София. Завършил е кинорежисура в Лодз, Полша. Автор на филмите "Произшествие на тихата улица", "24 часа дъжд, "Денят на владетелите", "Фильо и Макензен", "Пет жени на фона на морето", "Прости нам". Професор по кинорежисура в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов".
- Г-н Икономов, огледаме ли се, виждаме, че постепенно материалната култура на България се променя. Какво става според вас с духовната?
- Понятието духовност девалвира, подмени се, промени се, така както българският език се изроди. Постоянно разказвам следната историческа случка. През ноември 1919 г., когато е подписан унищожителният за България Ньойски мирен договор, в София пристига телеграма, в която се съобщава за факта. Стамболийски разиграва театър, троши перодръжки. Софиянци излизат на улицата, събират се бежанци от Тракия и Македония, инвалиди от войната, възрастни хора, жени... Центърът се напълва с хора. Но те не отиват нито пред Министерския съвет, нито пред Народното събрание. Отиват пред къщата на Иван Вазов. Мълчат. Вазов излиза навън. Мълчи. Плаче. България е отишла при своя духовен водач. Това е страшно и велико. В един от най-жестоките моменти от своята история България е имала свой духовен водач, имала е и инстинкта да го потърси. Къде да отиде днес българският народ. При Слави Трифонов? Пред студията на "Биг брадър"? Няма духовни водачи. Има нагла, престъпна подмяна на духовното. В България е прекрасно да си простак - нищо не се иска от теб, само да се държиш идиотски пред камерата. И веднага те взимат за рекламно лице, канят те тук-там, ставаш герой.....
пълния текс тук: http://www.standartnews.com/archive/200 ... /index.htm