Let's Rock with Audio Nirvana
Публикувано на: Пет Ное 27, 2009 11:09 pm
Ако заговорим а музикални жанрове, повечето хора свързват широколентовите рупорни конструкции с несложна камерна музика или акустичен джаз, но открай време битува мнението, че хорните не са подходящи за рок музика. Причината до голяма степен се корени във факта, че в повечето случаи се визират системи, изградени на базата на Lowther или негови клонинги.
По съвсем друг начин обаче стоят нещата с редица съвременни драйвери, един от които е Auidio Nirvana Super8 Cast, за който ще стане дума сега.
Подробно описание и измерване на на въпросния говорител вече направих в тази тема:
http://www.bgaudio.org/forums/viewtopic ... 48&t=16729" onclick="window.open(this.href);return false;
Високата чувствителност, леката мембрана (Mms=11,45g), както и отличната равномерност на АЧХ бяха предпоставки за един сравнително лесен за реализация проект за голяма заднонатоварена хорна. Практическите опити и най-вече прослушванията обаче, показаха, че това е един претенциозен драйвер с множество особености, които, ако не бъдат взети под внимание, могат да бъдат причина за провала на един такъв проект. Нека изброя някои от тях:
- Драйверът изисква наистина продължително време за разсвирване. Нормално след стотина часа повечето широколентови говорители вече показват ясно характера си на звучене. В случая необходимото за това време е 3-4 пъти по-дълго!
- Малката маса, съчетана с много нисък качествен фактор, освен бързина на преходните процеси, води и до определена агресивност във високата част на средночестотния диапазон за премахването на която трябва да се вземат специални мерки
- Монтиран в хорна, Super8 Cast демонстрира сериозно влияние от материала, използван в компресионната камера (или липсата му).
Отчитайки тези и други специфични изисквания, с Владо "DGD" конструирахме озвучителното тяло, което е показано на снимката:
Въпреки очакванията за голямогабаритен бокс, оказа се, че говорителят се държи най-добре в къса тръба (L=2,80m) с площ на гърлото 130cm2 и на устата 1200см2 и класически Tractrix контур. Габаритите са 33X49X129см. Подборът на вида и количеството абсорбиращ материал в компресионната камера беше наистина много трудоемък, но резултатът според чулите крайния резултат наистина си е струвал усилията.
Като най-голямо предимство на показаното озвучително тяло трябва да се отбележи способността да не губи контрол дори при високи звукови нива. Именно това го отличава от повечето драйвери от същия клас. Всякакъв вид рокмузика, здрава електроника или големи симфонични оркестри запазва вярността на възпроизвеждане при мощности от порядъка на 20-30W на канал, което при чувствителност на системата от 100dB/W/m създава сериозно звуково налягане дори в големи помещения. Въпреки, че целта на проекта не е била да се слезе максимално ниско в нискочестотния диапазон, бас фундаментът е плътен и бърз. За това, разбира се, способства най-вече точно изработения контур и масивната конструкция с дебелина на страничните стени от 36мм. Тоналният баланс е без забележки.
Насочеността е в границите на нормалното, както може да се види и от приложената АЧХ при 0, 15 и 30 градуса отклонение от акустичната ос.
Все пак, за да бъде описаниято пълно, трябва да се спра и на недостатъците на системата. В зависимост от характера на музиката, може да се забележи известна грубоватост в детайлите. Вокалите наистина се възпроизвеждат без никаква назална окраска или шептящи призвуци, но донякъде им липсва закръгленост и музикалност.
Като заключение - Auidio Nirvana Super8 Cast определено е говорител, за който си струва изработката на сериозно озвучително тяло. Постигането на оптимални резултати от него обаче е по силите на конструктори със сериозен опит в изграждането на хорни.
По съвсем друг начин обаче стоят нещата с редица съвременни драйвери, един от които е Auidio Nirvana Super8 Cast, за който ще стане дума сега.
Подробно описание и измерване на на въпросния говорител вече направих в тази тема:
http://www.bgaudio.org/forums/viewtopic ... 48&t=16729" onclick="window.open(this.href);return false;
Високата чувствителност, леката мембрана (Mms=11,45g), както и отличната равномерност на АЧХ бяха предпоставки за един сравнително лесен за реализация проект за голяма заднонатоварена хорна. Практическите опити и най-вече прослушванията обаче, показаха, че това е един претенциозен драйвер с множество особености, които, ако не бъдат взети под внимание, могат да бъдат причина за провала на един такъв проект. Нека изброя някои от тях:
- Драйверът изисква наистина продължително време за разсвирване. Нормално след стотина часа повечето широколентови говорители вече показват ясно характера си на звучене. В случая необходимото за това време е 3-4 пъти по-дълго!
- Малката маса, съчетана с много нисък качествен фактор, освен бързина на преходните процеси, води и до определена агресивност във високата част на средночестотния диапазон за премахването на която трябва да се вземат специални мерки
- Монтиран в хорна, Super8 Cast демонстрира сериозно влияние от материала, използван в компресионната камера (или липсата му).
Отчитайки тези и други специфични изисквания, с Владо "DGD" конструирахме озвучителното тяло, което е показано на снимката:
Въпреки очакванията за голямогабаритен бокс, оказа се, че говорителят се държи най-добре в къса тръба (L=2,80m) с площ на гърлото 130cm2 и на устата 1200см2 и класически Tractrix контур. Габаритите са 33X49X129см. Подборът на вида и количеството абсорбиращ материал в компресионната камера беше наистина много трудоемък, но резултатът според чулите крайния резултат наистина си е струвал усилията.
Като най-голямо предимство на показаното озвучително тяло трябва да се отбележи способността да не губи контрол дори при високи звукови нива. Именно това го отличава от повечето драйвери от същия клас. Всякакъв вид рокмузика, здрава електроника или големи симфонични оркестри запазва вярността на възпроизвеждане при мощности от порядъка на 20-30W на канал, което при чувствителност на системата от 100dB/W/m създава сериозно звуково налягане дори в големи помещения. Въпреки, че целта на проекта не е била да се слезе максимално ниско в нискочестотния диапазон, бас фундаментът е плътен и бърз. За това, разбира се, способства най-вече точно изработения контур и масивната конструкция с дебелина на страничните стени от 36мм. Тоналният баланс е без забележки.
Насочеността е в границите на нормалното, както може да се види и от приложената АЧХ при 0, 15 и 30 градуса отклонение от акустичната ос.
Все пак, за да бъде описаниято пълно, трябва да се спра и на недостатъците на системата. В зависимост от характера на музиката, може да се забележи известна грубоватост в детайлите. Вокалите наистина се възпроизвеждат без никаква назална окраска или шептящи призвуци, но донякъде им липсва закръгленост и музикалност.
Като заключение - Auidio Nirvana Super8 Cast определено е говорител, за който си струва изработката на сериозно озвучително тяло. Постигането на оптимални резултати от него обаче е по силите на конструктори със сериозен опит в изграждането на хорни.
