BGAUDIO.ORG Audio Portal

Опитах се да намаля малко размерите, но повече от 5 см не мога да сваля

Размери : 120 х 36 х 55 см

Хорна1 : 48 - 410 Hz (41 - 495 Hz)

Камера : 4-7 литра
Гърло : 47 см2
Уста : 2800 см2
Дължина (чиста експонента) : 230 см (+ 0.6 * 60 см => L = 266 см)

Хорна2 : 450 Hz - ...
Гърло : говорител
Дължина : 13 см
Уста : 1296 см2 (36 x 36)



Малко записки:
Хорна = Акустичен трансформатор, т.е. имаме голямо налягане и голяма скорост от
гърлото, което се преобразува до ниско налягане с малка скорост в устата.

Ниска скорост при гърлото = малък ход на мембраната.

Стремим се към много малък ход на мембраната, което намалява изкривяванията
породени от нелинейноста на магнитното поле и окачването на говорителя.

Камерата и гърлото играят ролята на филтър за средни и високи честоти,
което довежда до по-ефективно възпроизвеждане на тези честоти от другата
страна на говорителя.

Dinsdale препоръчва ако големината на хорната е проблем да се проектира
коректно изчислена хорна за 80 Hz, която ще даде по-доббри и линейни
резултатаи от хорна, сметната за 40 Hz, но с много намалена дължина,
за да получим желаната уста.

На прав път ли съм?

N.Jordanov написа:Гърло : 47 см2

Вярно ли е числото?
Малко ми се вижда.

И аз се чудя върху него

Ако проектираме за макс. ефективност, то гърлото трябва да в към 200 см2 (0,02 м2)

Максимална чувствителност : 0,0047 м2 (47 см2)

...

Странно ми се вижда. Ще имам процеп 36 см широк и само 1 - 1,5 см висок. Освен ако не променя нарастването в първия сегмент (да се получи трапец)
Процеп за гърло : 20 см х 2,4 см

Опитай с класисчеката At=0.7xSd
Излизат около 140cm2.
Аз затова попитах, да не би вместо 147 да си написал 47.

голямо налягане и голяма скорост от
гърлото, което се преобразува до ниско налягане с малка скорост в устата

Поправи ме ако греша, но нямаме ли ниско налягане-голяма скорост и високо налягане-ниска скорост?

Би трябвало при гърлото да имаме високо налягане с малка скорост, а при устата ниско налягане и висока скорост.

Явно съм се объркал при писането.

Georgi_Georgiev написа:

голямо налягане и голяма скорост от
гърлото, което се преобразува до ниско налягане с малка скорост в устата

Поправи ме ако греша, но нямаме ли ниско налягане-голяма скорост и високо налягане-ниска скорост?

Помислете сами:
В началото гърлото е с малко сечение - обикновено по-малко от това на драйвера...
На камерата и викат - компресионна
Там налягането е по-високо, отколкото ако беше в свободно пространство... т.е. най-високото налягане в целия рупор е в началото на гърлото...
Съответно скоростта там е най-висока - ако площта на гърлото е 2 пъти по-малка от площта на драйвера, тогава 1мм ход на драйвера ще се трансформира в 2 мм ход на въздуха точно в началото на гърлото...
Това ще намалява по съответния закон на развиване на контура, като в устата на рупора ще е съответния брой пъти по-малък хода(колебанието на въздуха), както и налягането...
Но пък ще клати околния въздух със съответния брой пъти по-голяма площ, което е целта!
Акустическо импеданстно съгласуване...

Ако вместо говорител имахме вентилатор, или въздуха беше несвиваема течност, щяхме да търсим константен поток през различни сечения - следователно висока скорост при малки площи. Но имаме за източник трептяща мембрана и за флуид - въздух с еластичност и маса, а в резултат - вълнов процес. При прилагане на електромеханичната аналогия - I=p.v където I - интензивност (аналог на мощност), p - налягане (аналог на напрежение) и v - скорост (аналог на ток). Ако идеализираме загубите до нула, то каквато е "мощността" при гърлото, такава ще е и при устата - следователно високото налягане е при ниска скорост и т.н. с две думи, съгласен съм с Георги Георгиев

tristan написа:Ако вместо говорител имахме вентилатор, или въздуха беше несвиваема течност, щяхме да търсим константен поток през различни сечения - следователно висока скорост при малки площи. Но имаме за източник трептяща мембрана и за флуид - въздух с еластичност и маса, а в резултат - вълнов процес. При прилагане на електромеханичната аналогия - I=p.v където I - интензивност (аналог на мощност), p - налягане (аналог на напрежение) и v - скорост (аналог на ток). Ако идеализираме загубите до нула, то каквато е "мощността" при гърлото, такава ще е и при устата - следователно високото налягане е при ниска скорост и т.н. с две думи, съгласен съм с Георги Георгиев

Тогава, защо като свиеш гърлото прекомерно, започва да свисти от високата скорост на въздуха в самото него (ако не е идеално полирано), което хорната после почва да ти усилва свистенето и започваш да го чуваш?

Kiril Kirilov написа: Тогава, защо като свиеш гърлото прекомерно, започва да свисти от високата скорост на въздуха в самото него (ако не е идеално полирано), което хорната после почва да ти усилва свистенето и започваш да го чуваш?

Разбира се, при константна камера, ако намалим площта на гърлото, скоростта на въздуха през него ще нарастне. От друга страна при този случай ефективността на хорната е по-висока, т.е има доловимо свистене при прекомерно намалено So (и неравности по контура). Но пак ще бъде запазено отношението po.vo=pl.vl, т.е скоростта в гърлото е толкова пъти по-малка от тази в устата, колкото е обратното отношение на наляганията.

Я помисли пак
Ако ставаше с аналогията, която предлагаш, на входа ако сложим малък компресор, на изхода ще вдигнем налягането близо 1000 пъти и можем да пътуваме до Луната...

Видях си грешката.
В случая говорим за динамично налягане, а не за статично. Пи гърлото динамичното е по-голямо отколкото при устата (зависи от скоростта на движение на частиците).

Незнам дали е уместно да го кажа, но
Ако вземем два листа хартия и духнем между тях какво ще се получи?
Ще имаме частици който се движат с висока скорост вътре, между листите и заради това статичното налягане там ще е по-ниско и листете щесе свият един към друг. Тук имаме голяма скорост-ниско налягане.
Точно от това се подведох, само че звуковото налягане не е статично налягане.

p+(r*V^2)/2=p1+(r*V1^2)/2 r- е плътността, p- налягане(статично), V - скорост

приемаме, че частиците на въздуха извън двата листа не се движат, т.е. дясната страна на равенството е равна на атмосферното налягане

Сега вече се вижда защо динамичното/звуково налягане в гърлото е по-голямо, отколкото в устата.

Извинявам се за грешката си.

Поздрави,
Георги

изобщо не са нужни формули и сложни обясненя , за да се сетиш как стоят нещата

по-важното е че изобщо се сетих.