Е какво да кажа... вече и аз съм в "сектата"
Петък вечер имах щастието да ги слушам - не можах да се откача 3 часа (а ако имах възможност щях и още да остана - за съжаление имах и друга работа).
Срещнахме се с Даниел на Попа и.. директно в студиото на Рачев, който ни посрещна на вратата нахилен до ушите.

Като човек, никога не слушал нещо подобно, ме настаниха баш по средата срещу хорните, и се почна... Отначало по-полека, с класически парчета, после се стигна и до Prodigy.
Еми... думите са излишни, просто трябва да се чуе. Все пак ще се опитам да опиша до колкото мога впечатленията си и дано успея да се доближа.
В началото бях малко като в небрано лозе, по простата причина че като човек, никога не слушал такива чудеса, ушите ми просто отказваха да възприемат това, което чуват

На моменти ми се струваше че ниските са малко, на моменти че високите потъват, но това тотално объркване продължи не повече от 10-ина минути, и изчезна яко дим в момента, в който чух първото ми по-познато парче, от което имах по-скорошни впечатления.
Просто всичко беше перфектно балансирано - невероятно стегнат и мощен бас, при което етерите почти не помръдваха

, слизащ колкото си иска ниско, без да се усеща и помен от напрегнатост, високи, които по простата причина че излизат кристално и не те дразнят като всичко, което чуваш "под път и над път", първоначално възприемаш като леко потънали, но в момента, в който ушите ти се усетят какво всъщност се случва, разбираш че са точно толкова, колкото трябва и можеш да ги слушаш неограничено време. Средите ли? Ами атмосферата е невероятна, просто "влизаш в откестъра"

. Най-интересното е когато някой застане пред някоя от хорните - разликата е толкова "ушевадна" че ти се струва че слушаш нещо съсвем друго и "плоско".

Пуснаха почти всичко като стилове музика - еми имам самочувствието на човек със сравнително добър слух, но това е единствената система която съм слушал досега, в която за 3 часа слушане, на моменти при доста сериозно звуково налягане, просто нямаше какво да ме подразни.
След като си тръгнах и излязох на "тихо", за мое най-голямо учудване открих че няма и следа от никаква умора, камо ли пищене в ушите или други такива "нормални" неща при по-продължително слушане на техника за "ширпотреба"

.
На всичкото отгоре и ме изпратиха с думите: "Ми хайде, пък ако искаш идвай пак да слушаме...". Еми... искам.

И още как!
И за финал мога да кажа само: Мерси за гостоприемството. Радвам се че все още са останали наистина разбиращи хора.
Респект!
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.