Alpha-TL или колко е лесно да се изчисли TL

[taslak]

Действително е стряскащо количеството на ватата, която се получава, но работи! При методиката на Шулц се акцентира характеристиката SPL/честота да върви максимално близко до тази получена от говорителя монтиран в екран (infinite baffle). Затова се получават и големи количества вата. Така се получава и много ниска честота на възпроизвеждане, за сметка на едно незначително (2-4дБ) повишаване на налягането в региона 40-80 Херца.

Вълната съм я разположил най-близо до говорителя, а полиестерната вата - в средната и крайната част на тръбата.

Като всяко нещо и качествата на вълната като най-подходящ демфащ материал са спорни. Не си спомням къде в Мрежата съм чел, че англичанита признават само вълната като такъв матариал. Е може би е пресилено. Недостатъкът й се изразява в това, че нейните свойства зависят от конкретната партида (овца?) и не подлежат на стандартизация и от тука много трудно могат да се гарантират постоянни параметри на промишлено произвежданите колони. Затова и фирмите предпочитат да работят с нещо друго.

[taslak]

oceanman, и аз мисля, че ML има големи възможности и е една крачка напред. Но това на което най-много държа, при проектирането на една колона, е предавателната й характеристика (time response). Тя трябва да бъде ( в идеалния случай) с нулев брой отскоци след подаването на основния сигнал. Иначе започва оцветяване на звука. От колоните с кутия, безпорен фаворит в това отношение е затворения обем. При насторойката на TL, аз за еталон взимам предавателната характеристика получена от говорителя поставен в затворен обем (методиката на Шулц, както и той сам отбелязва, гарантира това; може би и затова и ми харесва неговия подход). За съжаление ML по отношение на предавателната характеристика повече се доближава до BR (бас рефлекса) и трябва много опит, интуиция и късмет (с избрания говорител) за да се тушира този недостатък.

И моя опит показва, че късите линии са за предпочитане. Навремето започнах с дълги тръби ( ~2 метра), но сега не искам и да чуя за това!

[Simonov]

И моя опит показва, че късите линии са за предпочитане. Навремето започнах с дълги тръби ( ~2 метра), но сега не искам и да чуя за това!

Очевидно това е и един от митовете попречили на TL да се наложи като масова конструкция на сцената на озвучителни тела. В началото всички производители са се стремяли да направят много дълги тръби изхождайки от твърденията на Войт.

[oceanman]

Да,ревизията е направена...Импулсната характеристика е много важна,несъмнено...И аз я заследвам много внимателно
Искам да вметна само,че някои говорители не стават не само за къса линия ами за нищо....Трябва да сме много внимателни при избора на говорител за ТЛ. Тази конструкция изисква,както каза мноооого интуиция и душа за да се напасва добре...
Сега работя над едни щуротий...но ще ги оглася само при успех...
Симонов,Тл не стават за масови конструкций...Към всяка бройка трябва да се подхожда индивидуално...невъзможно е да се напасват линийте на конвейра...Това прави конструкцията несъстоятелно скъпа,а не едната сгъвка повече или 300-те грама повече вата...Едно парче да мръднеш неправилно от ватата и всичко отива по дяволите...

[Cvetomir]

Май малко ви обърках с тези колони от стъкломат , наистина съм виждал нещо подобно , колоните бяха обвити с няколко милиметра стъкломат, за това предположих , че може да се направят от стъкломат (на тази мисъл ме навях предните постове). Ето връзка към сайта www.linkwitzlab.com

[Simonov]

А ето я и таблицата чрез която се изчисляват параметрите на колоната:
http://www.diyaudio.com/forums/attachme ... 1123249830

След доста ровене в архива на diyaudio.com открих тази подобрена версия за изчисляване. Сега остава само да се намери и подходящ модел за симулации.

[taslak]

Simonov, така и не достигнах до таблицата. Както и да е. Ако става въпрос за Шулц и неговите прави (и къси) тръби, формулите които той дава са напълно достатъчни. Моделът, който съм използвал е на М. Кинг, но от опита, който имам с моделирането на различни говорители, достатъчно е да се направят сметките по формулите. Е някой говорител ще е по-подходящ от друг (това може да се разбере след моделирането), но ако някой няма възможност да използва модела, не е такава голяма беля.

[Simonov]

Извинявам се. Забравих, че е необходима регистрация за достъп до ресурсите. Качих таблицата тук във форума:

http://bgaudio.org/images/upload/AlphaTL.zip

[taslak]

Разгледах таблицата. Има нещо неясно за мене - количеството вата (29.730 kg/L) нещо тук е грешно ! Не може да е 29кг на литър! Независимо от това количеството вата, което трябва да се сложи за конкретния говорител е правилно посочено.
Аз имам своя разработена програма на Excel, която смея да твърдя е по-добра от тази таблица - тя пресмята по зададен говорител цялата кутия (вътрешни и външни размери) като отчита дебелината на стените и дава размерите за разкрояване и накрая пресмята коефициентите за зареждане в модела на М.Кинг за проверка. Предполагам с upload ще стане?

[Cvetomir]

Дай я тази екселска програма насам zlobilcho@abv.bg

[taslak]

Ето и програмата

http://bgaudio.org/images/upload/TL_Box_Simple_Line.xls

[Simonov]

Посочената величина показва наситеността на ватата. Величината точно под нея показва точното количество в грама.

[taslak]

Действително посочената величина е наситеността на ватата, но има грешка в мерната единица. НЕ МОЖЕ ДА Е kg/L! Не може в един литър (10см х 10см х10см) да се натъпче вата и тя да тежи 29.730 кг! Мерната едица е ГРАМ - gr/L!

[Miroslav Danov]

А какво ли ще стане, ако се пробва БГ20 в алфа ТЛ?
Правих опити да симулирам с офсет приложението, примерно:
L=48"
offset =10"
So=2*Sd
Sl=2*Sd
stuffing density=0,9 lb/ft^3
Според вас какво куца?