Rutcho написа:При Fidelio чрез поставянето на допълнителни обеми и закъснителни линии се постига донякъде компенсацията на първия сериозен спад при средните (0.8-2m) по дължина хорни.
Amitko е прав - може да се направи само твърде приблизителна симулация по няколко причини:
- Неизвестният коефициент на демпфване на материала
- Неизвестният коефициент на погрешност при апроксимацията на контура от експонента в поредица прави
- Неизбежните неточности в обемите
Затова такъв дизайн може да бъде сполучлив само при няколко итерации по време на сглобяването, както навярно е станало и с кутиите на Lowther. Допълнителна трудност представлява неточността в измерванията под 200 Hz дори и в акустична камера.
Но при положение, че конструктивно сме се спрели на класически хорни, означава, че габаритите не са от особено значение за нас. Разликата в габаритите на двуметрова и триметрова хорна (където пиковете и спадовете стават достатъчно близки и тесни) не са толкова чувствителни.
Компромисен вариант са късите хорни, но това е съвсем друга тема...
Когато моделирах моите, модела който правих предполагаше, че материала отразява вълната и поглъща част от нея (20% - така прецених)
Колкото до експонентата, може да се сметне без проблем колко се губи от линейната апроксимация, въпроса е дали е необходимо да се ползва експонента като базова функция...аз лично ползвах множество линейни функции, просто защото мога да получа по - точен модел, в крайна сметка дъските са прави.
Колкото за неточностите в обените -- според мен това е основния проблем (не че имам много опит), даже по - ското не точно неточностите, защото по мите сметки спокойно ще издържат около 2-3% грешки, по - скоро големия проблем са завоите, без тях някакси не може, а пък какво става там не е ясно, според мен завоите действат като резонатори, ама не мога да го моделирам