Бикор система и всякакви нестандартни хорни

[Miroslav Danov]

Опитах се да покажа тези "неща" в темата "Модели на хорна" на Амитко, но тя в момента не може да се отвори и реших да им отделя специално място.
http://www.lowtherloudspeakers.co.uk/dr ... fiddwg.gif
http://www.lowtherloudspeakers.co.uk/dr ... cor200.gif
http://www.lowtherloudspeakers.co.uk/dr ... cc2dwg.gif
Това било някаква лабиринтова система на Лаутър за елиминиране на бариерния ефект от стоящите вълни в хорните . Обаче не ми е много ясно какъв е този ефект.

[Dimitar Atanasov]

Докато разработвах мойте, се опитах да направя и симулации на такива неща, ама нещо не се получаваше...според мен това е комбинация между хорна и ТЛ, само по себе си е ясно как работят, ама не знам как да моделирам взаимоделйствието...

Освен това ми се струват доста по - трудоемки и сложни като дървения, а аз нямам голям опит (никакъв) с дърводелството...

[Miroslav Danov]

А представяш ли си, ако тръгнеш да ги настройваш по слух

[Rumen Suvandjiev]

При Fidelio чрез поставянето на допълнителни обеми и закъснителни линии се постига донякъде компенсацията на първия сериозен спад при средните (0.8-2m) по дължина хорни.
Amitko е прав - може да се направи само твърде приблизителна симулация по няколко причини:
- Неизвестният коефициент на демпфване на материала
- Неизвестният коефициент на погрешност при апроксимацията на контура от експонента в поредица прави
- Неизбежните неточности в обемите
Затова такъв дизайн може да бъде сполучлив само при няколко итерации по време на сглобяването, както навярно е станало и с кутиите на Lowther. Допълнителна трудност представлява неточността в измерванията под 200 Hz дори и в акустична камера.
Но при положение, че конструктивно сме се спрели на класически хорни, означава, че габаритите не са от особено значение за нас. Разликата в габаритите на двуметрова и триметрова хорна (където пиковете и спадовете стават достатъчно близки и тесни) не са толкова чувствителни.
Компромисен вариант са късите хорни, но това е съвсем друга тема...

[Dimitar Atanasov]

При Fidelio чрез поставянето на допълнителни обеми и закъснителни линии се постига донякъде компенсацията на първия сериозен спад при средните (0.8-2m) по дължина хорни.
Amitko е прав - може да се направи само твърде приблизителна симулация по няколко причини:

- Неизвестният коефициент на демпфване на материала

- Неизвестният коефициент на погрешност при апроксимацията на контура от експонента в поредица прави
- Неизбежните неточности в обемите
Затова такъв дизайн може да бъде сполучлив само при няколко итерации по време на сглобяването, както навярно е станало и с кутиите на Lowther. Допълнителна трудност представлява неточността в измерванията под 200 Hz дори и в акустична камера.
Но при положение, че конструктивно сме се спрели на класически хорни, означава, че габаритите не са от особено значение за нас. Разликата в габаритите на двуметрова и триметрова хорна (където пиковете и спадовете стават достатъчно близки и тесни) не са толкова чувствителни.
Компромисен вариант са късите хорни, но това е съвсем друга тема...

Когато моделирах моите, модела който правих предполагаше, че материала отразява вълната и поглъща част от нея (20% - така прецених)

Колкото до експонентата, може да се сметне без проблем колко се губи от линейната апроксимация, въпроса е дали е необходимо да се ползва експонента като базова функция...аз лично ползвах множество линейни функции, просто защото мога да получа по - точен модел, в крайна сметка дъските са прави.

Колкото за неточностите в обените -- според мен това е основния проблем (не че имам много опит), даже по - ското не точно неточностите, защото по мите сметки спокойно ще издържат около 2-3% грешки, по - скоро големия проблем са завоите, без тях някакси не може, а пък какво става там не е ясно, според мен завоите действат като резонатори, ама не мога да го моделирам

[Miroslav Danov]

Ъглите не могат ли да се разглеждат като акустични трансформатори от малка амплитуда към по-голяма и съответно от високо налягане към по-ниско?
За да бъде едно нещо резонатор би трябвало да може да се представи като еквивалентно махало с маса и равновесно положение около което то трепти затихващо с резонансната си честота. Още, 2 || стени май също могат да се разглеждат като резонатор.

Сега се занимавам с къса хорна и в момента съм и натъпкал плътно камерата с вата. С малко вата е по-зле от колкото без вата изобщо. С плътно запълване се получава нещо като хибрид между ТЛ, затворен обем и хорна. Оцветяванията рязко намаляват и дупките се поизглаждат, като остава ефективността при ниските.
Въобще, искам да пробвам всичко. Само дето говорителят не е от най-подходящите, но за напред ще спестявам

Ето нещо за поддържане на огъня:
http://www.bd-design.nl/contents/en-uk/ ... R_18mm.pdf
http://www.bd-design.nl/contents/en-uk/ ... R_18mm.pdf

[Sergo]

Доколкото разбирам от висша математика, хорните и предавателните линии се описват като линии с разпределени параметри. Ето защо ъглите и чупките могат да се представят като точки на свързване между две линии с различни параметри. А за това си има готови математически модели. За съжаления не ми е останал нито един учебник по математика и си говоря малко на изуст

[Rumen Suvandjiev]

Когато моделирах моите, модела който правих предполагаше, че материала отразява вълната и поглъща част от нея (20% - така прецених)

Колкото до експонентата, може да се сметне без проблем колко се губи от линейната апроксимация, въпроса е дали е необходимо да се ползва експонента като базова функция...аз лично ползвах множество линейни функции, просто защото мога да получа по - точен модел, в крайна сметка дъските са прави.

20% е доста песимистично, реалният коефициент (измервам го по индиректен начин като отношение между Q факторите на пресметнатата и реалната хорна) е между 5 и 15% но при много дълги хорни може и да е по-голям.

За дългите хорни най-популярно е tractrix развитието, което е много близо до експоненциалното. Практиката е първо да се пресметне такъв контур, след което да се раздели на линейни участъци. Тази поредица се донаглася по време на симулациите.

Най-добре е, разбира се, да се работи с дъги, но не е никак технологично.

Въобще, искам да пробвам всичко. Само дето говорителят не е от най-подходящите, но за напред ще спестявам

Много подходящ за TL e Monacor SP-200X.
Сега подготвям статия за него.
Цената е по-висока от тази на BG-20, но все пак е в рамките на 70-тина лева.

[Miroslav Danov]

От известно време се питам каква е идеята при този тип хорни:
http://yu-ra.tripod.com/fostex/FE208es.htm
Липсата на рефлектори може да спира високите честоти и да спомага ако се търси висока ефективност без да се повиши срязващата честота. Тези ребра долу като трапове за някои честоти ли са?

[gps]

Не че съм компетентен за хорните но тези ребра не оформят ли контура на хорната?Без тях изходната част от рупора ще бъде с постоянно сечение .Но със сигурност изпълняват и друга функция иначе просто нямаше да ги слагат?

[Rumen Suvandjiev]

В началото и аз мислех, че това са прецизно сметнати компенсатори на поредицата резонанси при хорната, но в чертежите на колоната, които идват с говорителя, тези пролуки се дават да бъдат запълнени с торбички пясък.
Това е любопитно и ще взема да ги запитам.
За жалост моят добър познат Junko Kajiwara , който ми даваше винаги изчерпателна техническа информация, вече не работи във фирмата, най-вероятно поради пенсиониране.