Тонкомпенсация, теория и практика

[audioman]

Интересно е да се отбележи, че тези криви на отместване предполагат не само усилване на нивата на НЧ/ВЧ, но и промяна на ДИНАМИКАТА ИМ, т.е. нещо като доста усложнен сигнален процесор. Мисля, че Кларион имаха такава функция вградена в най-скъпите си сигнални процесори за Авто-приложения за 1994-1995 година. Може и да не е било точно това, но от тогава нищо подобно не съм чул да се цитира по новини, списания и каталози.

[Rumen Suvandjiev]

На графиката това е очевидно.
Ако обхванем диапазиона от 10 do 100 dB @ 1KHz , динамиката e 90 dB, a на 20Hz - 50 dB.
Това трябва да е доста сложен честотно зависим компресор....
Най-лошото е, че няма ниво, на което да имаме линия, близка до правата!

[audioman]

Именно затова компресорът трябва да бъде именно цифров. И става доста сложно. Много програмиране и т.н. Навярно на много хора не им допада елементарното повдигане на нивата, което се осъществява с простите схеми, и затова ги отхвърлят от употреба.

[Dimitar Atanasov]

Аз мисля че въпросния device е напълно излишен. Преди няколко години (8) се бях запалил по тази работа и си направих тонконпенсирано усилване чрез един атенюатор но резултата не ми хареса...
Причините за това аз си ги представям така:
1. Вкарва се изкривяване на звука, което така или иначе не е предвидено при записа на звука...
2. Ако допуснем че тези криви са верни...което между другото се оспорва..мога да цитирам поне два учебника по когнитивна психология от последните 10 г...та, те касаят свойство на човешкото ухо, т.е. ако някой ми свири на живо, тези криви също важат, а няма кои да повдигне звука..
3. Тези криви важат и за музикантите и техниците които са записвали музиката...те би трябвало да са компенсирали каквото не им харесва

[Rumen Suvandjiev]

Това е фрагмент от ламповия ми THE FISHER X100A (1965г.), пример за "фиксиран" loudness. С това завършвам, извинявам се, че отнех твърде много място за известни неща.

Това копче като гледам служи за включване/изключване на цялата верига на loudness-a. Тази концеция се е оказала като че ли най-сполучливата, защото се е запазила и до наши дни. Използват се потенциометри с един



или повече междинни изводи,



както и схеми, корииращи и ниските и високите.



Тъй като схемите са пасивни, не може да става дума за повдигане на честоти, а на по-голямо затихване на средночестотния диапазон.

Споменатите 70 dB са при прага на чуваемост (т.е. там където току що се получава някаква идея за звук), а там едва ли някой ще слуша. Във всички останали случаи е по-малко.

Именно въпросът колко точно да бъде затихването е основният при лоуднеса. Със сигурност лоуднес с дълбочина 60-70 dB звучи натрапчиво, а и е трудно да се направи с пасивна схема.

Има и един друг важен момент - тъй като тонколоните са с различна чувствителност, която варира в границите на 10dB при стандартните модели, се налага и корекция на сигнала по ниво. Ако една корекция е подходяща за 1W, тя едва ли ще бъде подходяща за 10W....

[roscko]

Амитко:
Значи, говорим за различни нива на гръмкост. Най-просто казано, ако слушаш симфонична или хард рок музика с висока динамика, това изисква голяма мощност, за да "поеме" такава динамика. Сиреч, трябва гръмкост, съответваща на гръмкостта в залата, което за домашно слушане е лудост. Най-често в къщи слушаме музика, която рядко надхвърля 1-5 Вата , особено при СЕ 3Вата, например. При ниски нива на мощност и гръмкост се налага използването на превключваем loudness или още по-добре тонкомпенсиране, както твърди 100, защото така loudness автоматично се изключва при по-висока мощност. Между другото, 99% от схемните решения става дума за "автоматично" изключване при висока мощност, използвам този термин поради липса на по-добър и разбираем. Колкото до записа, там нещата са доста по-сложни и са въпрос на друга тема, което личи по катастрофалния звук на много от CD-тата на нашия пазар пък и навън, в тях явно някой е бърникал много, ама много повече отколкото може да се компенсира с някакви devices, или с подобряване качеството на домашната апаратура. Между другото запис никога не се прави при ниско ниво на гръмкост, при която е приложим loudness, а между 80-100 дб звуково налягане "на ухото", именно защото така е най-линейно. Разбира се след прослушване на записа на слушалки, от т.н. near monitors и студийните монитори се извършва окончателното смесване, като често се използва компресиране или по-скоро лимитиране, което някои хора от форума бъркат с тонкомпенсиране, нямам предви теб.
Апропо, не знам някой да е оспорвал кривите на Флетчър и Мънсон, ако може посочи публикации.

[Rumen Suvandjiev]

Не вярвам да има такава публикация, що се отнася до чисто физиологичния аспект на чуването.
Кривите са статистически резултат получен след многобройни измервания.
Разбира се, индивидуалните криви при всеки човек са различни.

[Dimitar Atanasov]

Не става дума за чисто физиологичния аспект. Става дума за възприятието. Слуховият апарат не се състои само от ухо, а и от доста неща след него. Ако направя аналогия с визуалния апарат...образът върху ретината е обърнат, ама това не пречи на човека да вижда всичко право, дори ако си сложи специални очила, които обръщат образа, първоначално, около час той ще вижда всичко обърнато, но след това мозъка му сам ще обърне образа и пак ще почне да вижда правилно.. аналогични процеси има и при слуха, например в много щумна стая можем да чуем какво казва човек в другият край на стаята, без да го гледаме, просто ако насочим вниманието си към това...

Възприятието на звук при човека е доста съвършенно, въпреки, че много животни имат доста "по-добри" уши, хората имат по-добра обработка на сигналите...

Кривите касаят параметри на слуховият апарат, не на процеса на възприятие на звука...

Колкото до литературата, в момента не мога да цитирам точната литература...
Заглавието на книгата беше Cognitive Psychology, ама не мога да се сетя за авторите...ще проверя и ще кажа.

[roscko]

РУЧО:
По отношение чувствителността на "колоните" - прав си, но това е някак встрани, макар, че е свързано с темата.

Между другото, всички тези приказки не биха имали много смисъл, ако не става за "чисто" слушане. Като се има предвид, че през деня, а в условията на "апартаментния" бит и до късно вечер нормалния звуков фон е 40-50 дб, само един Господ знае какви компенсации да се използват и какви не, например каква мощност трябва за да покрие параметрите на слушането на един добър магнетофон (65 дб) . 50+65 (грубо казано) = 115 дб - слушай един час така и вече никога няма да ти трябва домашна музика. Разбирам, че на пръв поглед си противореча, но до този пост имах предвид т.н. "чисто" слушане. Освен това, замисляли ли сте се, при условията на горните сметки и динамика на едно CD - 90 и повече дб къде отиваме и нужен ли ни изобщо цифровия запис(освен ако ни дразни пукането на плочата). В никакъв случай не отричам нито добрите страни на CD-то нито на прогреса изобщо. Слушането сега в домашни условия, както все повече се убеждавам е съвсем различна манджа и се гради на критерия "така свири по-добре".
Но и преди и сега, за истинския аудифил и меломан си е въпрос на ритуал - преди - Да вземеш плочата в ръце, свещенодействайки да я сложиш на колкото може по-добрия грамофон, или да носиш тежкия магнетофон за да запишеш нещо ново и по този начин да изстрадаш по-послешното удоволствие от музиката под магнетичното въздействие на въртящите се 25см шпули - сега - да търсиш начини за подобряване на апартурата си, да се събираш на групи с единомишленици и да "борите" различни усилватели, говорители и пр. (не изключвам и посоката на кaбелите). Ами митологията и преди и сега? Все пак е нужно обаче, когато се говори за установени неща да бъдем коректни.

С най-добри чувства (и намерения)