Статията е интересна и в нея са казани много истини, но за съжаление в нея не е спазено основното и послание. Да отрази фактите. Не казвам , че написаното не е вярно но е доста едностранно. Пропуснали са да опишат традиционният подход на медиите /не само електронни/ по отношение на авторските права.
Давам само няколко примера.
1. В луксозно списание е побликувана снимка, която дори има надпис на автора и - в случая американски фотограф. При разговор с журналист от списанието същият спокойно ми заявява, че те са посочили източника си. Чета в списанието - там пише "снимка интернет"
2. Някъде между бумагите си разполагам с копие на разходен касов ордер издаден за хонорар на млад фотограф за побликуване на негова снимка на първа страница на голям всекидневник. Хонорара е в размер на 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/, колко ли е хонорара за вътрешна страница.
3. Собствениците на радиа изхождат от следната максима. Ние сме бедни и нямаме пари за авторски права, няма да плащаме докато може.
Аз също съм си харесал бизнес, искам да направя атомна централа, но нямам пари, искам някой да ми предостави реакторите и горивото, пък после ще видя.
С настоящото не искам да защитавам "Профон" организация, която още не е доказала, че може да работи адекватно на пазара, искам само да отбележа, че нейните контрагенти също не са цвете за мирисане.
Дано някой не се обиди
