BGAUDIO.ORG Audio Portal

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век!

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?


Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Помните ли вашето детство?
------------------------------------------------------------------------------------
http://daewoo-chevrolet.host-bg.info/fo ... hp?p=65#65

Освен ако баща ти не е кумунист или работи в международния да носи долъри )))

А някой да ти подари шоколадово яйце с играчка отвън с кафяв отвътре с бял шоколад мммммммммммннн ) Щастие

Грешиш По официалният курс на БНБ от преди '89-та, доларът беше по евтин от лева с 10ст. Още помня невероятната радост вкъщи от покупката на КАСЕТОФОН National/Panasonic за нечуваната сума от $270. Касетофонът още е жив издрав и фактурата му седи даже
Шоколадовите яйца и "Тоблерон" бяха малък семеен празник, почти толкова голям колкото е Коледа днес, която, междудругото не се празнуваше "по онея години"

Alecsandar написа:Така е но ако нямаш долари нищо не можеш да си купиш от корекома и прецени щом едно касетофонче е такава цена значи престависи за истинските техники не за дръжкофоните

///off
Бъди така добър да пишеш поне малко по-грамотно. Благодаря.
///

Един съсед заради покупка на видео Вета Мах го съдиха за валутни делавери и до ден днешен когато му трябва свидетество за съдимост му излиза, че е съден.
С парите от сватбата решили с жена му да си купят видео и хоп съд, глоби, разправии....

Сами се сещате каква е историята. Дълго време не можеше да си намери работа - защото е осъждан ... абе кво да ви разправям ...

през цялото това време разбрахме "едно"! , лампите са ЖИВИ и ще живеят Вечно и понеже в тях гори пламъчето на живота ,то ще се запалва отново и отново и отново...... докато има творци ,които да го пренасят за нас ,така както олимпийският огън е вечен*! така и светлината раждаща звука.. ,доловим чрез нашите сетива!

///off

Alecsandar написа:Teodor Gugulanoff кое по точно съм сбъркал човек съм все пак няма безгрешни хора

Не възнамерявам да ти правя анализ. Само се постарай (ако можеш) да спазваш елементарните правила за писмено изразяване - няма нужда да си Йовков, просто уважавай езика ни повече. Благодаря.
///
А по темата - ... спомняте ли си играта на фунийки, или как се стреляхме със скобалийки, гърменето с карбид, бомбичките с бронз и миниум изстреляни с прашка .. замалко не съм изваждал око, и на мен също ... имаше банди, 'територии', тайни места ... много движение, ожулени колена, счупени ръце, крака /моите на 2-3 места, за щастие това не ми пречи / ... и освен това - четяхме книги, да, наистина, и не само задължителните ...

Помня как обикновената вафла и автобусният билет бяха по 5 ст. както и магазина "Резервни части". Беше пълен с лампи (имаше почти всичко). И как на въпроса ""Имате ли 7400? "" се отговаряше с "Не. Какво е това?" , "А К155ЛА3?"-"ООО ДДДААА разбира се.!!!" javascript:emoticon(':roll:')
Rolling Eyes

///off

Alecsandar написа:Teodor Gugulanoff не ме учи как да пиша и не ме обиждай че не уважавам езика ни защото нищо общо няма това с него и се обоснови като критикуваш

Alecsandar, съвсем не те уча как да пишеш, за това си има съответните професионалисти. Задоволих се най-учтиво да ти обърна внимание ... а относно обосновка - не смятам допълнително да обиждам форума; Ники Савов още след първия ти коментар по темата леко се избъзика с тебе, но явно не се усещаш ... съжалявам. Бъди здрав и продължавай да влизаш и четеш тук.
///

Nikolay Savov написа:...Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане!...

Ето това е едно от най важните неща които губим , а именно нормалното човешко общуване , между хора- очи в очи ,а не посредством машини и устройства.
Приятелите ми от онези времена още са ми приятели!
Малкото, които натрупах след компютърния бум почти не виждам!?!?!?
Което е жалко разбира се.
Безумния поток от информация ,който ни залива постоянно ни кара да се затваряме все повече и да контактуваме лично все по малко.

А най-стряскащото е че е истина! аз например първото нещо което правя като идвам с кафето на работа е да включа компа .... същото е когато се прибирам независимо дали го ползвам или ей така по дефаут да въртят фановете ))
Но какво можем да направим по въпроса ... май нищо! остава ни утехата че забелязваме това и отчасти можем да го променяме.........