BGAUDIO.ORG Audio Portal

Студентите пият ние ще плачем

Мартин КАРБОВСКИ
Те вече пият. Ние тепърва ще плачем. В последните десет години студентите са най-неуспешната инвестиция на нацията. Студентската книжка се ползва като необходимо условие за емиграция или като аристократичен ценз, който служи за всичко друго, но не и за реализация в полза на обществото.
Какво се случва с един студент в края на нашия измъчен преход и на прага на новия съюз? Идва от провинцията с гордостта на бабите и желанието на родителите. Попада в дивия трафик на идеи, хора и беди на модерния град, където ученето, за да сполучиш, е отдавна задраскано в тефтера на големите цели. Основен стремеж на студента е да си намери работа. През зимата в някоя фирма в България, през лятото - в топлите южни страни, които през тази епоха се намират на Запад. Студенти хамали е имало винаги. Но никога не е имало толкова фирми в Студентски град, които се изхранват с комисиони по изпращането на девойки от вузовете като камериерки в САЩ. Стотици не завършват и се лашкат през океана, докато не разберат основния принцип на емиграцията: навсякъде е едно и също, просто в България не можеш да имаш мечти, докато реалността е сгъната лошо - като пищов на изпит.
Някои дори завършват. Дипломират се. И попадат в ада на българския капитализъм - заплатата на начинаещия, която е около 120 евро. Проклинат деня, в който останаха. Компенсират с технологичност, дообразоване и хъшлашка енергия, докато станат на 33 и разберат, че заплатата им е 250 евро, дори 500 евро и не могат да родят дете. Осъзнават бавно, че живеят в страна, където социалните помощи са начин да живееш и смисълът да се работи занимава само хората с фирми. Други се връщат по родните си краища и подпомогнати от родителите си правят местен бизнес. Пак до момента на разрастване, когато стане ясно, че повече от ЕТ можеш да си само ако си човек от партийния бизнес, където няма място за всеки.
И всичко това шава в първичния бульон на ценности като коли, пари, жени и чалга, чалга, чалга. През 90-те все още можеше да чуеш от прозорците на студентските общежития "Пинк Флойд". Сега се радваме и на Азис, защото всичко живо е кючек с неизвестни имена. Задръстванията в Студентски град и кражбата на междублоковото пространство продължава. Мръсотията идва от провинцията и остава в София, а хората заминават за Тампа, Флорида, където било чисто и светло. Младите, така наречените, с нищо не могат да са полезни на държавата си (по Кенеди), а и не искат - няма защо. А и никой не ги кара.
Някъде към 29 те са три типа. Първият - оженили се успешно красиви студентки, работещи като секретарки у нас или като домакини в странство. Вторият са пробиващи в бизнеса млади хора с ужасни проблеми у нас. Третият тип са български юпита във Вашингтон, пиещи ракия и плачещи на обложката на Ивана. Емигранти, които току-що са получи колет с лютеница и сирене. Пак ще се срещнем след десет години. Честит празник ! И, разбира се, че казаното дотук не се отнася до всички!