BGAUDIO.ORG Audio Portal

Здравейте, приятели на музиката!

Започна да ме гложди един въпрос, откакто разгледах в този форум дискусията, където беше обсъден лазера със зелена светлина, както и други средства за подобряване на прецизността на четене на аудио дисковете от CD-плейърите.

Как е възможно едно най-обикновено компютърно CD-ROM устройство, струващо в порядъци по-малко от един HiFi CD-плейър, да прочита безпроблемно и безпогрешно много по-чувствителните файлове, и то дори при до 52-кратна скорост? По-чувствителни, защото за тези данни каквато и да е корекция за грешки е теоретически невъзможна.
А пък дори High-End CD-плейърите да се затрудняват да постигнат това при многократно по-ниска скорост?

Мога да се съглася, че за старите CD-плейъри отпреди ерата на компютърния CD-ROM това може да е проблем с оглед на по-старите и несъвършени технологии. Но ми се струва нелогично това да бъде тема и при новите CD-плейъри.
Осланяйки се на тези факти, според мен твърденията например за важността на лазера със зелена светлина в самия сайт на фирма като Холфи, която претендира да произвежда High-End аудио компоненти с високо качество (и цена), биха предизвикали съмнение у всеки трезвомислещ потребител относно сериозността на фирмата и съответно качествата на нейните изделия. В този ход на мисли изглежда абсурдно и използването на разни аксесоари като зелени маркери, подложки за CD-та и прочие.

И така, драги съфорумци, би трябвало да има някакво научно обяснение на този феномен, нали?

Първо си в сериозна грешка че обикновените ROM-ове четат без грешка Пълни са с С1 и С2 грешки, но алгоритъмът им за корекция на грешките те кара да си мислиш, че всичко е наред. Но извлечената информация е мнооооого далече от оригинала. Да не говоря за допълнителните "екстри" като гадни ЦАП-ове и spdif връзки (ако ползваш live music). Единственото изключение за мен са последните модели на YAMAHA. Plextor отдавна не е във висшата лига колкото и да им се иска...

Моите наблюдения са, че добрите аудио механики/оптики си се справят страхотно при х1. Особено транспортите на Sony от Esprit класа или CDM1/2 на Philips, които са зверове. Те извличат 99.99% от информацията на диска, като съвсем друг въпрос e какво се случва с нея след това.

Ти сравняваш ябълки с круши.
Аудио данните нямат нищо общо с файловете с данни, които се използват при компютрите.
CD-ROM устройствата също са податливи на грешки при четене на АУДИО дискове!

Аз също се чудя защо е така
При компютърните данни няма съмнение, че се четат точно до бит и има много начини за проверка
При аудио данните винаги има съмнения
А в крайна сметка физическата среда за запис е еднаква
Вярно е, че при аудиото има преобразуване от цифров в аналогов вид и там има много възможности за омазване, но в цифровата част не трябва ли нещата да са изравнени?

dzvero написа:Това ме заинтригува щото компютрите са ми страст.
Не се ли записва и CDA формата по същия начин както и всички други файлове върху празния диск. Мисля че пак е с 1 и 0- поправете ме ако не съм прав.

Единици и нули, ама на всеки ХХХ байта имаш УУ байта за проверка и възстановяване на грешки, които при аудиото ги няма.

dzvero написа:...Не се ли записва и CDA формата по същия начин както и всички други файлове върху празния диск. Мисля че пак е с 1 и 0- поправете ме ако не съм прав.

Точно така е, сигналът, който се чете и от CD-ROM - Mode 1&2, и от Аудио CD, е един и същ, а именно EFM, където '1' се кодира като преход pit/land или land/pit, a '0' e самия пит или land (и поредните нули са винаги между 2 и 11). Просто форматът на записваните данни (на по-високо ниво) е различен.
Още инфо за Audio CD и
CD-ROM...

Наскоро попрявах захранването едно DVD плейърче на Toshiba - вътре съвсем откровено ползваха транспорт от CD-ROM, което не е лошо от гледна точна на здравината, но не бих заложил на качеството му за аудио/видео.