Сетивата и измерванията - моята философия.
Публикувано на: Пон Май 14, 2012 7:30 pm
Тъй като съм наясно, че след протичането на моето изказване най-вероятно ще следват силни спорове, ще съм благодарен, ако ги извършвате като възпитани и културни хора.
Знаем, че притежаваме пет основни сетива: вкус, обоняние, слух, зрение и допир. Всички ние ежедневно ги стимулираме със или без нашето желание. Храна, парфюм и цветя, говор, наблюдаване, целувки, секс и т.н.
В началото на 20-ти век технологиите значително се развиват. Появяват се фотоапаратите и видеокамерите. Тяхната им главна цел е да създадат изображение на хартиен/цифров носител, което максимално да се доближава до реалния снет обект. По-късно идват и телевизорите. Визуалната технология до ден днешен се развива и защо? Ами главно с цел за да се постигне недостижимото - предаването на реалната картина, която бихме видели.
Както повечето от вас знаят, при слуха нещата седят по подобен начин. Човек слуша не само, за да общува, но и за удоволствие. Най-често си го позволява чрез музика. Музиката е изкуство, което стимулира това сетиво. През по-голямата част от нашето съществуване, човешкият индивид я е слушал на живо. Благодарение на развитието на технологиите и наравно с визуалната техника се появява възможност за по-достъпно преживяване на музикалните емоции - появата на домашните аудио системи.
Въпреки удобството на аудио и видео системите, те имат един недостатък - никога не успяват да възпроизведат оригинала такъв, какъвто е. Доколкото една система доближава възпроизведеното до реалното, толкова по-качествена е тя. Защо се получава така? Този въпрос е ясен на повечето на вас. За да се пренесе информацията до носител и до нашия дом, тя търпи множество преобразувания и обработки. Например гласът на певеца преминава в микрофон. Микрофонът преобразува акустичната енергия в електрическа и преминава през електронни елементи, за да стигне до носителя. Вкъщи се получава обратният процес - електрическата енергия се конвертира в акустична, като отново преминава през компоненти, всеки от които скапва информацията.
И оттук си задаваме главният въпрос, за който се отнася тази тема - по какви критерии да разберем дали една система свири добре или не? Следователно някои от вас започват да си мислят за ватове, други за чувствителност, трети THD, IMD, FR, четвърти за това дали е с вакуумни или полупроводникови усилващи елементи и тъй нататък.
Не!
Аудио системата се слуша! Слуша, слуша и слуша! Така както вкусното вино се дегустира , ароматните цветя се помирисват и добре рисуваните картини се наблюдават.
Да, вярно е, че слушайки няма да разберете точното ниво на хармоници и тяхното разпределение, нито пък прецизната честотна характеристика, но слухът ще се опита да ви каже следното - тази система ми харесва / не ми харесва.
Така действат нашите сетива - цигулката звучи по-приятно от стърженето с нокът по ламарина, както и лайното не мирише приятно за разлика от свинската пържола. За ядене - да не говорим .
Излиза така, че всяко сетиво има много вариации и нюанси. Най-простият пример давам с вкусовете - познати са ни четири. Те са солено, кисело, сладко и горчиво. При всеки индивид нещата седят различно. Аз може да харесвам кафе, съседът не. А и не всички солени ястия могат да ми бъдат любими, както и не всички сладки. Виждате ли колко сложно стана?
Същото важи за слуха и аудиото. Имаше една чужда поговорка - "моите уши не са твоите уши." Всеки слуша различно.
И всъщност като споменах в заглавието "измервания", какво исках да кажа за тях?
Исках да спомена, че познатите ни до ден днешен измервания не могат да дадат крайна оценка на една система, защото:
1. Науката се развива. Но й предстои тепърва още много! Тя никога не е съвършена! Помислете си - колко въпроси са обяснени правилно от науката и за колко неща в природата все още тепърва предстои да се търсят отговори?
Знам, че някои от вас ще спорят. Ето ви пример - посоката на кабелите. Аз съм напълно склонен да вярвам, защото за мен няма невъзможни неща. В противен случай съм кон с капаци. Помислете си добре - няколко века пр.Х колко хора са вярвали, че земята е кръгла? А да не говорим за възможността да се създаде летяща машина, натоварена с хиляди пътници? Да не говорим колко откриватели и учени са смятани за откачалници, някои от тях дори убивани. Защо да си ограничаваме представите с днешните знания, като последните непрекъснато се развиват? А.Айнщайн е казал - "въображението е по-важно от знанието!" и аз го подкрепям с две ръце. Един ден науката може и да се развие до такава степен, за да отговори на необяснимите за нас въпроси днес.
1.1 Като знаем, че науката все още се развива, откъде можем да бъдем сигурни, че измерванията които извършваме и по които съдим една система са достатъчни, за да я характеризират? Не пропускаме ли неща, които все още не знаем и които тепърва предстоят да бъдат открити?
2. Защото слухът е сетиво и също като останалите има много разновидности. Чрез модерните измервания ние можем да добием кратка представа за системата, но не и цялостна. Не можем да разберем дали ще ни хареса или не, освен ако не си го внушим чрез плацебо, което въобще не бива да се подценява.
3. Чрез измерванията ние "стандартизираме" една система като качествена и некачествена.
4. Щом толкова маса хора не разчитат на цифрите, не си ли задавате въпроса, че нещо не е наред? И голяма част от тази маса са музиканти - индивиди, на които съм много по-склонен да вярвам, защото използват ушите, а не уредите си.
Измервания - нямам нищо против тях до такава степен, до която да ми помагат. Напротив, съгласен съм, че трябва да ги има. Разбира се, че използвам поне мултицети, осцилоскопи и тон генератори. Но не уредите са тези, които ще ми кажат как трябва да свири една качествена система.
Пак повтарям, системата само и единствено се слуша и опира до личните предпочитания на индивида. Няма значение дали ще бъде лампова или транзисторна, широколентова или многолентова, маломощна или мощна. Важното е слушателят да открие това, което търси. А как бихте се почувствали, ако компютър ви даваше измервания за това, колко ви е вкусна храната? Дали виното ви е добро. И ако започнете да им вярвате, без да си давате сметка всъщност колко верни са те?
Знаем, че притежаваме пет основни сетива: вкус, обоняние, слух, зрение и допир. Всички ние ежедневно ги стимулираме със или без нашето желание. Храна, парфюм и цветя, говор, наблюдаване, целувки, секс и т.н.
В началото на 20-ти век технологиите значително се развиват. Появяват се фотоапаратите и видеокамерите. Тяхната им главна цел е да създадат изображение на хартиен/цифров носител, което максимално да се доближава до реалния снет обект. По-късно идват и телевизорите. Визуалната технология до ден днешен се развива и защо? Ами главно с цел за да се постигне недостижимото - предаването на реалната картина, която бихме видели.
Както повечето от вас знаят, при слуха нещата седят по подобен начин. Човек слуша не само, за да общува, но и за удоволствие. Най-често си го позволява чрез музика. Музиката е изкуство, което стимулира това сетиво. През по-голямата част от нашето съществуване, човешкият индивид я е слушал на живо. Благодарение на развитието на технологиите и наравно с визуалната техника се появява възможност за по-достъпно преживяване на музикалните емоции - появата на домашните аудио системи.
Въпреки удобството на аудио и видео системите, те имат един недостатък - никога не успяват да възпроизведат оригинала такъв, какъвто е. Доколкото една система доближава възпроизведеното до реалното, толкова по-качествена е тя. Защо се получава така? Този въпрос е ясен на повечето на вас. За да се пренесе информацията до носител и до нашия дом, тя търпи множество преобразувания и обработки. Например гласът на певеца преминава в микрофон. Микрофонът преобразува акустичната енергия в електрическа и преминава през електронни елементи, за да стигне до носителя. Вкъщи се получава обратният процес - електрическата енергия се конвертира в акустична, като отново преминава през компоненти, всеки от които скапва информацията.
И оттук си задаваме главният въпрос, за който се отнася тази тема - по какви критерии да разберем дали една система свири добре или не? Следователно някои от вас започват да си мислят за ватове, други за чувствителност, трети THD, IMD, FR, четвърти за това дали е с вакуумни или полупроводникови усилващи елементи и тъй нататък.
Не!
Аудио системата се слуша! Слуша, слуша и слуша! Така както вкусното вино се дегустира , ароматните цветя се помирисват и добре рисуваните картини се наблюдават.
Да, вярно е, че слушайки няма да разберете точното ниво на хармоници и тяхното разпределение, нито пък прецизната честотна характеристика, но слухът ще се опита да ви каже следното - тази система ми харесва / не ми харесва.
Така действат нашите сетива - цигулката звучи по-приятно от стърженето с нокът по ламарина, както и лайното не мирише приятно за разлика от свинската пържола. За ядене - да не говорим .
Излиза така, че всяко сетиво има много вариации и нюанси. Най-простият пример давам с вкусовете - познати са ни четири. Те са солено, кисело, сладко и горчиво. При всеки индивид нещата седят различно. Аз може да харесвам кафе, съседът не. А и не всички солени ястия могат да ми бъдат любими, както и не всички сладки. Виждате ли колко сложно стана?
Същото важи за слуха и аудиото. Имаше една чужда поговорка - "моите уши не са твоите уши." Всеки слуша различно.
И всъщност като споменах в заглавието "измервания", какво исках да кажа за тях?
Исках да спомена, че познатите ни до ден днешен измервания не могат да дадат крайна оценка на една система, защото:
1. Науката се развива. Но й предстои тепърва още много! Тя никога не е съвършена! Помислете си - колко въпроси са обяснени правилно от науката и за колко неща в природата все още тепърва предстои да се търсят отговори?
Знам, че някои от вас ще спорят. Ето ви пример - посоката на кабелите. Аз съм напълно склонен да вярвам, защото за мен няма невъзможни неща. В противен случай съм кон с капаци. Помислете си добре - няколко века пр.Х колко хора са вярвали, че земята е кръгла? А да не говорим за възможността да се създаде летяща машина, натоварена с хиляди пътници? Да не говорим колко откриватели и учени са смятани за откачалници, някои от тях дори убивани. Защо да си ограничаваме представите с днешните знания, като последните непрекъснато се развиват? А.Айнщайн е казал - "въображението е по-важно от знанието!" и аз го подкрепям с две ръце. Един ден науката може и да се развие до такава степен, за да отговори на необяснимите за нас въпроси днес.
1.1 Като знаем, че науката все още се развива, откъде можем да бъдем сигурни, че измерванията които извършваме и по които съдим една система са достатъчни, за да я характеризират? Не пропускаме ли неща, които все още не знаем и които тепърва предстоят да бъдат открити?
2. Защото слухът е сетиво и също като останалите има много разновидности. Чрез модерните измервания ние можем да добием кратка представа за системата, но не и цялостна. Не можем да разберем дали ще ни хареса или не, освен ако не си го внушим чрез плацебо, което въобще не бива да се подценява.
3. Чрез измерванията ние "стандартизираме" една система като качествена и некачествена.
4. Щом толкова маса хора не разчитат на цифрите, не си ли задавате въпроса, че нещо не е наред? И голяма част от тази маса са музиканти - индивиди, на които съм много по-склонен да вярвам, защото използват ушите, а не уредите си.
Измервания - нямам нищо против тях до такава степен, до която да ми помагат. Напротив, съгласен съм, че трябва да ги има. Разбира се, че използвам поне мултицети, осцилоскопи и тон генератори. Но не уредите са тези, които ще ми кажат как трябва да свири една качествена система.
Пак повтарям, системата само и единствено се слуша и опира до личните предпочитания на индивида. Няма значение дали ще бъде лампова или транзисторна, широколентова или многолентова, маломощна или мощна. Важното е слушателят да открие това, което търси. А как бихте се почувствали, ако компютър ви даваше измервания за това, колко ви е вкусна храната? Дали виното ви е добро. И ако започнете да им вярвате, без да си давате сметка всъщност колко верни са те?