BGAUDIO.ORG Audio Portal

Преди да е дошъл отпускарският сезон, отварям тема за разсейване на форумната скука, настанила се трайно във всички раздели, с изключение на търговския.
Темата е за това всеки да опише своите собствени виждания, отразяващи разбиранията му за добър звук. Колкото повече хора пасуват и не споделят вижданията си, толкова по-безинтересна ще е темата. Приканвам всеки един, който посещава сайта поне веднъж на няколко дена, да се включи и да сподели личните си виждания по въпроса.

Въздействащ и потапящ/отнасящ те в света на музиката. Показващ толкова заразително и пристрастено вижданията и идеята, емоцията, характера на автора си, че нито за миг не те пуска да се разсееш и отделиш и за една нота дори т.е. чак когато свърши да се "събудиш" и замислиш какво става и къде всъщност си. Добрия звук е като сън в който няма място за акустика, проектиране, натъкмяване и конструиране. За мен тези мисли трябва да идват в края на музиката инак тя не се е справила със задачата си (може да е музиката или системата). Но много точно си написал, музиката трябва да се вижда със съзнанието и да е в него, а не просто звуци идващи от два метра купчина говорители и хорни и т.н.
Христо.

Добрия звук, трябва да те поставя в променени състояния на съзнанието. Аз това съм го постигал многократно, като разбира се, това зависи не само от качествата на самия звук, но и от това, каква музика слушаш. Мисля, че на няколко пъти, успях да направя трансизмерни пътувания. Представляваха, спонатанно появяващи се картини на непознати местности,като характерно беше, че липсваха, кавито и да било хора и животни, но спокойствието и мирът, който усещах, бяха неземни. Имаше случай, да виждам картини от детството си и за кратко си припомних, как точно се чувства едно дете и как съм се чувствал, когато съм бил малък, а направения в този момент паралел, ми показа колко увредени сме ние възрастните и какво сме загубили.

Моите търсения за момента: триизмерна сцена (отлична сфазираност - широчина и най-вече дълбочина), тонална хомогенност (без усещане за честотна хибридност), максимално добра микродинамика (сепарация на инструментите/тоновете) и светкавична отработка на динамиците ("рошав" звук), т.е. търся жив звук и естественост на инструменти и гласове.

Върховната ми цел е системата да се загуби, да изчезне, пред мен да останат само Музикантите и Емоцията.

Неща като абсолютна честотна линейност, диапазон на АЧХ, динамичен диапазон сигнал/шум... ме интересуват на втори и трети план. Колкото да има с какво да се занимавам, когато не слушам музика

Малки пикчета тук-там не ме притесняват, ако засилват акцента върху музиката и емоцията. Даже откровено предпочитам приятно оцветен звук пред безжизнен и плосък "линеен" звук.

Аз лично съм първо меломан и чак второ - аудиофил - и мисля, че това е много ценна позиция. Аудиофилите, които не са меломани, обикновено се лутат из Света на сенките и духовете

Добрият звук е добър, при всичката музика която харесвам. Не само при Алън и Патриша.

Колкото по-добра става системата ми, толкова по-добър е и толкова повече се радвам на "калпавите си посредстествени записи". Майната й на аудиофилията. От както слушам Поп музика животът ми е по-добър

Добрият звук възпроизведен от една система,трябва да се приближава максимално близо до реалното живо изпълнение на инструменти и хора,не трябва да ги свива и смалява,уголемява или оцветява тяхното специфично темброво звучене.Така го виждам аз. Добра тема Хараланов!

Темата е обширна и едва ли ще можем да я обхванем дори и в общи линии, но все пак можем да започнем отнякъде (червените цифри са допълнени от мен):

velinski написа:1. Върховната ми цел е системата да се загуби, да изчезне, 2. пред мен да останат само Музикантите и Емоцията.

1. За да не се усеща присъствието на една система, преди всичко тя не трябва по никакъв начин да не дразни слушателя. Трудността идва в това да се установи кои технически параметри отговарят на въпросното чисто физиологично дразнене/оцветяване/изкривяване, за да може то да бъде отстранено. Въпреки многобройните измервания, които могат да се направят на една аудио система, поне за мен няма еднозначна оценка как тя ще се възприеме на слух. Отгоре на всичко възприятието е чисто субективно.
2. Постигането на приемлив резултат по първата точка в никакъв случай не ни гарантира достоверно предаване на емоцията от музиката, което и за мен е първостепенната цел. Наслушали сме се на прекалено изгладени системи, които нямат никаква изразителност.
Въпреки известното противоречие между двата основни критерия, то може да бъде балансирано. С известни комппромиси, разбира се.

Идеята на системата за възпроизвеждане на звук трябва да е предаването на емоцията, вложена в музикалния материал. Предпочитам "живо и изразително" звучене, пред равна и линейна АЧХ. Дори цената да е лек тонален дисбаланс. В крайна сметка всеки от нас така създава системата си, че да пасва на неговите критерии за добър звук, защото общовалидни такива едва ли има. От значение е кой каква музика слуша, как (силно-слабо, сам-в компания, вечер-сутрин и т.н.). Можем да разглеждаме системата като предавател на музиката, който е настроен спрямо музиката и спрямо слушателя.

Да кажем, че на този етап високата вярност го смятам за отживял термин.
Не мога да сравнявам звука на инструмент от една система с такъв от реалността, защото един акустичен инструмент може да звучи по 10 различни начина в зависимост от заобикалящата го акустична среда и разстоянието, от което се слуша. Да не говорим как е записан в студиото и какви са били вижданията на мастериращия.

Емоции от звука не очаквам, надявам се музиката да ми ги даде, а това може да се получи дори на посредствена система, просто защото зависи от моментното настроение. Сцената не ме интересува, мога и моно да слушам.

Какво все пак искам?
Искам да чувам всеки инструмент отчетливо ясно, така че ако пожелая да го проследя по време на цялата пиеса.
Но не искам да стърчи по някакъв начин над другите и да ми отвлича вниманието от общото звучене и въздействие на музиката.
Искам като пускам различни дискове да правя разлика в звученето. То трябва да бъде характерно за годините, в които е правен записът (по технически причини) и отделно според замисъла на музикантите.
Не би трябвало да има два еднакви записа дори и правени по едно и също време и в едно и също студио!
Звученето трябва да е така балансирано, че по-старите неща да се чуват по-зле (най-вече оцветени) и качеството да отива към по-добро при най-новите продукции.
Искам колоните да се чуват като хубави слушалки.

P.S. Не съм съвсем прав за емоциите. Ако не чуя гласа на Сачмо както трябва в цялото му спектрално богатство, няма как да ме втресе при поредното слушане.

На този въпрос може да се отговори еднозначно - добрия звук е СФЕРА, в която можеш да локализираш всеки инструмен и глас. За технически параметри няма да говоря, защото не сам достатъчно вещ в тази област, но има един коефициент т.нар. коефициент на настръхване който за мен е може би най-важният. При добрия звук от една балансирана система, трябва да можеш да праследиш всеки нюанс и всяка нишка от дадено музикално произведение без напрежение на сетивата. Трябва също така емоцията вложена в музиката да ти въздейства естествено. Да можеш да рисуваш картини във въображението си когато слушаш или сълзите да потичат неусетно от очите ти и да разбереш това чак като свърши парчето.

Добър звук за мен е този, който те кара да слушаш още и още, независимо от това дали музиката ти е позната или не.
Той е кристално ясен, чист, като изкъпан. Материален, можеш да го пипнеш, идва ти да го изядеш.
Аз също не смятам, че добрата линейност на една система е най-важната характеристика. Важното е неповторимото чувство на задоволство от това, че нищо не те дразни, като се натрапва по някакъв начин в музикалната картина.
Както беше казано по-горе една добра система не трябва с нищо да напомня за присъствието си.
И накрая ако мога така да го кажа, добрият звук трябва да е толкова добър, че да позволява слушане както на високи, така и на по-ниски нива на усилване.

Добрия звук за мен е:
1.Реално звучащи инсрументи
2.Триизмерна сцена
3.Нисък,плътен,дълбок,реален,бърз бас-да се познава без затруднение какъв е източника му и ако може ,защо не, да достига инфразвук
4.максимално добра микродинамика
5.светкавична отработка на динамиците ("рошав" звук), т.е. търся жив звук и естественост на инструменти и гласове./velinski,чудесно казано/
6.Ефирни,без никакво изкривяване,реални ,дълго отзвучаващи високи,излъчващи с лекота и в инфразвуковия спектър
7.Да ми позволява да откривам грешки на музикантите и тоноператорите при записите основно на студийните такива
8.системата да се загуби, да изчезне, пред мен да останат само Музикантите и Емоцията./velinski/

Искрено се радвам на горните мнения !

kygar написа:Добрия звук за мен е:
1.Реално звучащи инсрументи
2.Триизмерна сцена
3.Нисък,плътен,дълбок,реален,бърз бас-да се познава без затруднение какъв е източника му и ако може ,защо не, да достига инфразвук
4.максимално добра микродинамика
5.светкавична отработка на динамиците ("рошав" звук), т.е. търся жив звук и естественост на инструменти и гласове./velinski,чудесно казано/
6.Ефирни,без никакво изкривяване,реални ,дълго отзвучаващи високи,излъчващи с лекота и в инфразвуковия спектър
7.Да ми позволява да откривам грешки на музикантите и тоноператорите при записите основно на студийните такива
8.системата да се загуби, да изчезне, пред мен да останат само Музикантите и Емоцията./velinski/

Абсолютно заставам до твоето мнение и виждане !!!
Поздрави!

Добрият звук отпушва сетивата ти и те кара да изпадаш в транс на пълна наслада от преминаващите през теб емоции. Чувсташ се като клетъчна мембрана, изпитваш емоциите които ефирно преминават през теб без да те натоварват. Имаш чувството, че навлизаш все по-вече в дълбините на това състояние, а всъщност летиш като сапунено мехурче.

Относно ``характеристиките`` на звука харесвам - бърз и отчетлив звук, с максимално изчистени високи без отзвуци, затихващи максимално бързо. За басът се отнася същото, стегнат и отчетлив, слизащ ниско, с лека липса в диапазона на 50-те херца. Харесвам леко потънали среди с изключителен детайл при високите среди и максимална равност при ниските среди. За сцената предпочитам по-тясна, но дълбока сцена, мразя когато звука идва отгоре. В заглавието на Пепи откривам нещо уникално, слушането на музика аз го свързвам и с гледане. Обичам да слушам на тъмно с отворени очи, за жалост се уча да ги затварям вече