Друг всеизвестен дефект на човешкото око е т.нар. сляпо петно.
Въпреки дефекта, човек не усеща липса в зрителното си поле дори и когато гледа с едно око. Наличието на сляпото петно се установява само с подходящ тест.Всеки може да направи следния експеримент - на очилата си залепва малко парченце хартия. Изумително е колко бързо мозъкът ще започне да игнорира липсващия участък.
При възприемането на звуци нещата стоят по същия начин. Всеки, който се съмнява в това, може лесно да се увери, посещавайки някой концерт с акустични инструменти.
Един слушател възприема по един и същ начин звука на рояла, независимо дали в този момент изпълнителят свири форте или пианисимо. Поне аз не познавам човек, който да се е оплакал от липса на "ниски" и/или "високи" във втория случай.
Както спомена Веско Крачунов, мозъкът е толерантен в известни граници към хармонични изкривявания и дефекти в АЧХ. Много по-критичен е обаче към отклонения на общо казано преходните процеси и сфазирането, които са трудни за дефиниране и измерване.
Нещата стават още по-комплексни при многолентовите системи, в които отделните драйвери имат различно динамично поведение. Има говорители, които въпреки напълно изрядните технически характеристики просто не могат да свирят в ансамбъл.
Но да се върнем към резолюцията (способността на системата да възпроизвежда добре детайлите). Огромен брой системи страдат от недостига и при ниски нива. При евтините системи няма как да се приложат наистина ефективни решения поради цената им и затова се прибягва не до отстраняване, а до замазване на проблема чрез тонкоректори и лоуднес филтри, които, освен всичко вкарват сериозни (и за съжаление дразнещи слуха) фазови изкривявания.
varieca написа:За едно помещение усиленият докрай физиологичен потенциометър може да докарва 90, за друго 110 фона, а не нужните 100, за да заработи корекцията правилно.
Това се прави - има системи с калибриране по звуково ниво. Много днешни усилватели и ресивъри имат такава функция.
Тогава възниква проблемът с разликата в нивата на различните музикални програми. И за това има техническо решение, граничещо с извращението - физиологичен филтър, чиято АЧХ се променя според усредненото ниво на звуковата програма - венец на ТНТМ мисълта.
varieca написа:По принцип би могло да се вкара допълнителен volume регулатор, но идва прекалено сложно за обикновения потребител.
И това се прави - през 80-те усилвателите на Yamaha имаха допълнителен потенциометър, с който се регулира дълбочината на loudness филтъра.
varieca написа:Затова и беше моята идея същата корекция да се вгради в колоната и да се избегнат посочените недостатъци.
Това също е правено - много озвучителни тела са с вградена регулировка на нивата на отделните високоговорители - особено популярно през 70-те.
Решението не бива да се търси в промяна на стационарни параметри като АЧХ, а в подобряване на контрола на динамичното поведение на драйвера (драйверите), а при невъзможност - подмяната им с по-добри.
P.S. Необходимо беше още в началото да направим едно важно уточнение - за какъв тип слушане става дума. Всичко, написано от мен по-горе важи за целенасоченото слушане на музика. Ако музиката се използва като фон за кротко парти да речем, нещата са съвсем различни - намаляването на нивото в средночестотната област е добре дошло, за да могат хората спокойно да си чуят приказката.
