BGAUDIO.ORG Audio Portal

Сърфирам си аз в ибей, и какво да видя – чифт говорители на Western Electric за $3,5к , които по описанието на продавача са в следното състояние:

myostuff написа:Говорителите са със сменени мембрани, като и двата са в работещо състояние, въпреки че мембраните не са оригинални. Единият е 4 Ома, а другият 9 Ома. Единият свири по-силно от другия, като при по тихия има чуваемо задиране на бобината в междината.

Ей на това му казвам аз "чифт" , а и продавача е доста скромен – иска им само 3500 гущера. Не ме притеснява толкова цената, колкото причините, оказали вличние днес да се сформират такива цени за 70 –годишни кенефи като тези. Съществуват говорители от същото това време, които наистина си оправдават цената, дори в някои случаи тя е ниска, погледнато от страната на това какво дадени говотители могат в звуково отношение, но ирончното в цялата ситуация е, че първо тези говорители НЕ са американско производство и много малко хора знаят кои конкретно модели си заслужават извадената дебела пачка.

В момента, в който човек се поинтересува малко, веднага ще види че съществуват някои говорители – легенди, но най-комичното от всичко, е че тези "легендарни" драйвери са пълни боклуци, повечето сериозно ръждясали и нефункциониращи правилно. Типичен пример е продаващият се WE 728B, както и абсолютно всички останали неща на този производител. Американците никога не са знаели какво е това тембър, а шансовете някога да произведат нещо, което има такъв клонят към минус безкрайност.

Но тук се появяват Винтажистите (в частност вехтошарите), които са чули отнякъде че еди какво си имало уникални звукови способности (мога да дам поне 20 примера), след което те развиват единична форма на интерес към въпросният продукт, който със всеки следващ ден (и всяка нощ, в която го сънуват) се превръща във фанатизъм и развиване на мании. За тях покупката на този продукт, само за да го притежават, става цел номер 1, като всички други приоритети отпадат в името на въпросния 60+ годишен продукт. Понеже повечето чужденци могат да си го позволят, те се надпреварват кой може да извади повече от другия, само и само да го купи. Накрая продукта отвървява на някаква баснословна сума, оставящ впечатление в останалите, че е много ценен (защото се продава скъпо). На следващия търг, в който се появи, се присъединяват още лакомници, които искат да го притежават, зарибени от хвалбите, като по този начин цената скача още. Резултата може да се види ясно – 3,5к$ за ремонтирани полуработещи кенефи:

http://cgi.ebay.com/Western-Electric-72 ... %26ps%3D33" onclick="window.open(this.href);return false;

Е, засега поне не се е намерил идиот да удари кешовицата в масата точно за този чифт.
Иначе наистина примери, потвърждаващи описаната схема на митизиране, могат да се дадат достатъчно много.

ebay е прекрасно блато за шараните
Особено чалнати са жълтурите - корейци, хонгконгци, тайванци...

Това, което казваш, е вярно, но забележи, че въпросният търговец е сложил едно "Make offer" - значи, ако му предложиш $1500 примерно, най-вероятно ще се съгласи . Освен ако не е наистина някой лакомник.
За Щатите, сигурно за някои продукти има известна доза фетишизъм, но съвсем не толкова, колкото тука по отношение на техника от известни от миналото фирми... В американските форуми изобщо не е рядкост някой да се похвали как е намерил това и онова, разбирай интересни неща, за 2,3-5-10 долара парчето или 5 неща за 10 долара, примерно . Преди няколко дена четох един, който се кумеше дали да вземе от тамошен оказион един съвсем нелош модел триглав дек TEAC (в перфектен външен вид, според снимката) за... 5 долара... Просто си представих ако тази машинка се появи в тукашен оказион каква цена ще й бъде лепната... Естествено, мащабите на пазара са несравними с нашите.

Може да се види, че никой не му е правил оферта - щеше да е отразено.
Колкото до оказиона за $5, това ми се вижда малко вероятно. Като правило устройствата, които се предлагат в щатските оказиони, са обслужени и в отлично техническо състояние, което означава, че в тях е вложен значителен труд. В твоя случай най-вероятно става дума за гаражна разпродажба, за каквито наистина съм чувал чудеса.

В случая, евентуалният купувач, плаща името-легенда. Независимо от качеството, винаги се е купувало името. Във всички отрасли.

Rumen Suvandjiev написа: Колкото до оказиона за $5, това ми се вижда малко вероятно. Като правило устройствата, които се предлагат в щатските оказиони, са обслужени и в отлично техническо състояние, което означава, че в тях е вложен значителен труд. В твоя случай най-вероятно става дума за гаражна разпродажба, за каквито наистина съм чувал чудеса.

Пардон, thrift store е... Както и да е - истории и за такива - също бол. Въпросът беше, че за миг си помислих, ако въпросния дек се появеше тука, като каква цена би му вървяла много... Залагам на нещо приблизително 100 x $5 .

Какъв е проблема да струва 100х$5 у нас? Някога продавал ли се е този дек официално? Колко бройки са продадени? Какъв ни е стандарта? Предлага ли се втора употреба? Когато на нашенските "аудиофили" са им течали лигите по Technics New Class A по мутренските магазини (щото друго не се предлагаше и не беше модерно да се търси), американците са имали в магазините си цялото качествено производство в световен мащаб. И са купували сериозно и амортизираната им техника се появява често по гаражни разпродажби за смешни пари. В България по гаражни разпродажби за $5 излиза техника на ЧасПром и телевизори София - направи сметка какъв ни е бил стандарта и какви са ни били аудиофилите

Абсолютно вярно е това и аз го знам добре - това е разликата в стандартите и мащаба на пазарите. Нищо, че и ние имаме Макдоналдс и ядем тоблерон от супермаркета .
Всъщност, аз гаражни разпродажби не съм виждал тука, съществува ли такова нещо? Но знам за такива разпродажби в USA, правени с определена цел - обикновено благотворителна.
Ето ти друг пример - в Меломан се продават плочи - втора употреба - една немалка част от тях се носят от един определен човек доколкото ми е известно - те са американски и се носят от Щатите. Това обикновено са абсолютно стандартни и много разпространени в USA издания, не съм видял нито едно първо издание от тях, състоянието на обложките често е лошо, понякога плачевно, а понякога и самите плочи не са в много добро състояние. Съдейки по това, считам че са купени примерно от въпросните thrift stores по $1-$2 долара на плоча, ако не и примерно 10 плочи за 3 долара ... В дюкяна са на цени по 16-18-20-25 лева на плоча... Аз не бих си позволил да предлагам плоча с определено захабена или дори скъсана обложка на такава висока цена, независимо за колко съм я купил... освен ако не е, да речем, много запазено, ценно или рядко издание. Ние нямаме thrift stores - тука нещата са винаги дефицитни и скъпи.
Не задавам въпрос и не се чудя, просто отбелязвам - принципа на търговията е ясен.

някой разбира от веднъж , някой от 2-пъти а някой не разбира никога .

Аз съм обикалял магазините за плочи както из Европа, така и в Щатите.
Употребявана плоча в добро състояние във Виена например е от порядъка 6-10EUR в зависимост от състоянието.
В Boston и NY в зависимост от магазина цените са от порядъка на $ 8-12.
Редките колекционерски заглавия и NOS плочите са, разбира се, на съвсем други цени.
В България освен да се внесат, стари грамофонни плочи няма откъде да се появят - по времето на соца по магазините имаше само Балкантон и Мелодия.

[AK]... В дюкяна са на цени по 16-18-20-25 лева на плоча... Аз не бих си позволил да предлагам плоча с определено захабена или дори скъсана обложка на такава висока цена, независимо за колко съм я купил... освен ако не е, да речем, много запазено, ценно или рядко издание.


...човек това е плоча , за мен все още си е дефицитна стока не е някакво ЦД за да го кажваш по такъв начин.
А и на кой му пука за катрона.

90% от плочите, които купувам са от e-bay Англия и Америка. Серьозните продавачи следват много строго таблицата за класификация за състоянието в което всяко заглавие се намира. Много често са пристигали плочи, които са били класирани като "Very good", заради захабени ъгли на картонената обложка, а състоянието на плочата е била "excellent". Подобни плочи, с подобно качество съм купувал и за 3 $ и то от редки лейбъли като WARP и 4AD.
При Досьо от Меломан не съм видял заглавие на цена под 15 лева (за тава, за сингли цените са по-ниски), да не говорим за качеството в което се намират често (разбирай "лошо"). Последните плочи, които купих бяха дори криви. Търсенето определя цената и понеже в България няма record shops каквито има по цял свят, цените тук са такива. "Меломан" изобщо вече не е онзи магазин, който беше преди години.

Rumen Suvandjiev написа: В България освен да се внесат, стари грамофонни плочи няма откъде да се появят - по времето на соца по магазините имаше само Балкантон и Мелодия.

Съгласен съм, но пак - така формираната цена от 20 лв. за стара, стандартна, понадрана плоча със захабена или поскъсана дори опаковка... Но все пак е made in USA, нали? По принцип това не е никакъв проблем, защото е "ако щеш", но пък веднъж ми се оплакваха, че няма къде да ги слагат вече... А цените не падат със стотинка. И аз съм купувал няколко плочи оттам, но със сигурност бих се отбивал по-често, ако цените бяха по-умерени.
А обложката много често си е половината от цената на албума. Вярно че музиката е важна, но... . По принцип, ако обложката не е пазена, може да се очаква същото и за съдържанието вътре, макар че има изключения.

Цената на винила се определя от 2 неща: колекционерската му стойност и от състоянието на носителя и обложката. Първото е определящо и често обезсмисля второто. И двете изпълнени условия заедно + ниска цена правят перфектният удар. Дали става дума за колкционери на дадения изпълнител или колекционери на дадения лейбъл или просто колекционери на музика - няма значение, ако заглавието е рядко, ще го купят за много пари. В дюкяна има доста колекционерски заглавия (купуват се мигновено още щом се заложат) и доста буклуци. Цената е почти еднаква за всичките - ниска за колекционерските и висока за боклуците. Но това си е политика на дюкяна. Аз от там съм си купувал зверски ценен джаз на Amiga, Capitol, EMI... за смешни пари.

Та започнах мисълта си с това, че докато не станеш запален колекционер или запален меломан/аудиофил, няма да оцениш цената на винила и винаги ще ти се струва висока. А и никой не те кара да купуваш боклуци на висока цена - при условие, че има ebay наоколо