Хубавия момент е,че се разбираме доволно добре и на никой от нас не се налага да обяснява на другия с ръце и крака за какво иде реч:)
Оставяме вратата отворена-това ще рече,че всеки с достатъчно знания(и въображение) е добре дошъл в тима.
Ще сътрудничим активно и с другият екип-Иво и Рухи,тъй като те са от малкото хора,с които говорим явно на един и същи език и имаме еднакви цели.
Идеята е естествено да продължаваме напред,усъвършенствайки себе си и нещата,които правим.
Всичко това е точно заради тръпката.Да,правим и комерсиални проекти-няма как да ги няма-потребностите на тъпото ежедневие го налагат.Все пак тръпката а не кинтите дава основното електродвижещо напрежение
