vitekk написа:слушателят получава много ясно впечатление, като че ли се намира в
средата на оркестъра и изпълнителите, но не и пред тях, както е при
високоговорителите.И друго-ако в записа има моменти, когато сигнала
идва само от единия канал, слушателят получава впечатлението, че е глух
с едното ухо...
Ясно е, че стереслушалките не могат точно да възпроизведат механизма
на стереослушането, при който двете уши възприемат разликите в налягането и фазите на звуковото поле, което ни заобикаля - разлики,
дължащи се на разстоянието м-у ушите на човека."
Това ми намирисва на руски автор
познавам стила им от километри
1. Ефектът при добрите слушалки (Sennheiser HD580/600/650, електростатичната система Orpheus, електростатичните Stax, Grado/Alessandro RS Series и Sony R1 King примерно) е че саундстейджа е абсолютно реалистричен т.е. ти стоиш там, където са били микрофоните - пред оркестъра, сред оркестъра, зад оркестъра, вляво от оркестъра и пр. И всеки музикант стои точно там където трябва в 3D пространството. Тези които са на 10 метра се чуват от 10 метра, тези, които са на метър - можеш да ги пипнеш с ръка
Това наричам аз high fidelity. Ефектът на боксовете, ти винаги да си "пред оркестъра", не бих казал че е точното възпроизвеждане на записа. Направо си няма нищо общо с него.
2. Добрите слушалки (виж списъка по-горе) не възпроизвеждат гадния ефект ЛЯВ + ДЕСЕН КАНАЛ И ПЕНЧО У СРЕДАТА, а възпроизвеждат целия саундстейдж като един обем с целия му въздух и възприемането му е крайно натурално спрямо природата на човешкия слух. Ненатурално наричам реверсното преплитане на фазите на двата канала между ушите, това което заклетите боксаджии наричат "кеф, чувам десния канал с лявото ухо!". Ако се слуша на живо пред истински оркестър - да, нормално е. Но когато микрофонът е хванал една фаза на сигнала, която трябва да бъде само в десния канал, например, тя няма работа в лявото ти ухо.
Двата канала при слушалките са залепени прецизно в средата и репродукцията на цялата картина и обем е перфектна. Не бих нарекъл перфектен удвоения образ от картината на боксовете, която при теоретични перфектни условия (100% идентичност на двата драйвера/бокса) не е проблем за слуха, но те дори не са еднакви и 60% звуково и технически, колкото и да ни се иска. В замяна получаваш "безплатно" наслагване и размазване и взаимно подтискане на каналите и като резултат мъгляв общ обем и подтиснат саундстейдж в средата. Не го наричам натурално и HI-FI усещане
Това е все едно да пуснеш трилентов бокс без филтри - всеки говорител да свири колкото може - всеки знае какъв е ефекта при честотите на припокриване...
3. Когато записа идва само от единия канал (при електронна музика, ефекти или гаден студиен запис от 50-те години с барабани вляво, бас вдясно и Бил Евънс у средата
) - да ефектът е, че си глух с едното ухо. А ти наистина си глух, защото глухият звукорежисьор или автор е искал да постигне точно този ефект в слушателя
4. И какво е СТЕРЕОТО всъщност??? Това е много голяма тема, която заслужава отделен топик, но само ще кажа че абсолютно възприемам философията на мозъци като Сусусмо Сакума и Нобу Шишидо, например, за които добрият хай-енд звук е този, който възпроизвежда точният обем и въздух, а не двата канала и посредата Перловската река
Не случайно референтните системи на двамата са МОНО (не случайно проблемът им е как да направят входен траф който обединява двата канала без загуби и подтискане и да им изравнят фазите) и свирят много по-обемно от всяка 6 канална система!
5. Престанете да говорите "слушалките са кофти". Има слушалки и слушалки както и боксове и боксове. Иначе ще почна и аз да слагам под общ знаменател всичко от ВКН до Lowther's
- За уважението на чуждото мнение.
