
Добрата аудио-система е просто една патерица, която ни помага да преживяваме пълноценно музиката. Колкото по-добра, удобна и анатомична е направена патерицата, толкова по-неинвалидизиран се чувства човек с нея и почти има чувството, че нея я няма ("изчезва")... Много добрата аудио-система принуждава дори напълно "куц" в музикално отношение човек да усети това, което преживават големите музиканти и композитори в процеса на музицирането. Можем да го опишем като прилив на чисто вдъхновение, като контролирана лудост, като "разголване на душата" последвано от индуцирано себеизразяване, като променено състояние на съзнанието, като единение с вибрациите на Вселената и Метасъзнанието - това са все аспекти на едно и също цяло.
Две (може би) интересни наблюдения:
- когато многократно слушаме определени музикални произведения ту на висикокачествената система, ту на посредствени такива (в колата, по радиото) някак си изработваме паралел между двете усещания и вече сме способни да преживяваме емоцията от добрата система като чуем музиката на каквато и да е друга (прохождаме?);
- след достатъчно дълговременен досег с high-end система, човек става "проводник" и започва някак си сам да твори музика - особено в някакви полу-сънни състояния нощем може да преживее концерт с най-големи музикални детайли и с партиите на всеки отделен инструмент, както и общото звучене на никога нечувана (т.е. нова, "измислена от него") музика! (превръща се от консуматор в творец?) Друг е въпросът доколко умее да съхрани/запише, а впоследствие и да организира изпълнението на всичко това...
Доколкото до техническата страна на нещата, достатъчни са:
1) нищо по системата да не дразни и да не се набива на ухо (също така да не предизвиква умора при продължително слушане). Прекалената, неестествената детайлност силно натоварва слушателя;
2) да има пълноценно предаване на информацията (някои области на АЧХ може да са пдтиснати, но в никакъв случай не трябва да липсват) - това включва микродинамиката, бързината (dp/dt)

3) акустиката, децибелите и настройката на техниката трябва да са такива, че музиката да е всепроникваща, всеобхватна, (на места) разтърсваща, подчиняваща и вдъхновяваща, а където трябва - спокойна, ефирна и "отнасяща" - това включва повечето неща, описани от колегите по-горе (kygar, velinski, ...). И тук прекаляването не е добра идея.