Разходката ми не беше подчинена на никакъв план и затова тази статийка няма претенциите на подробен очерк, предлагам ви по-скоро няколко нахвърляни импресии.
Спадането на цените на алуминия и масовото разпространение на CNC фрезите е довело голям брой производители до "оригиналната" идея да дълбаят цели блокове от дурал, за да приютят вътре ... всъщност има ли значение какво.
Тъжно е, когато високите технологии се използват единствено за постигане на по-бомбастичен външен вид. Ето един такъв "бомбардировач" с посредствен звук:
Нямаше как да не се забележи яростното нашествие на китайски продукти в най-переспективната (според производителите им) област - ламповите изделия. Очевидно откритието на печатната платка за тях е сериозен напредък, защото щандовете изобилстват с платки с набодени на тях лампи. Затова пък изходните трансформатори обикновено са скрити под кутийки от алпака или боядисани с някакъв ярък металик. Може би за да не се разкрие тайната на скритите отдолу технологични чудеса. А може би причината е друга...
Все пак класните продукти могат да се разпознаят и по дизайна им:
Ето и цялата система на Lieben, която определено си струва да се чуе:
Тук няма как да не обърнем специално внимание на озвучителните тела на Томас Блуменхофер, конструктор на аудио апаратура с 30 годишен опит в професионалното озчучаване.
Любопитна конструкция е заднонатоварената му хорна с уста, насочена надолу:
Изобилието на форми и десени при озвучителните тела рязко контрастораше с бедния асортимент на високоговорители. Без да има претенции за сериозен аудиофил, спътникът ми след пет минути безпогрешно разпознаваше производителя на драйверите. Захвана да брои например колко тонколони използват керамичните драйвери на Accuton. Стигна до осем и броенето му омръзна.
За щастие имаше достатъчно приятни изключения. Акустичните системи на младата германска фирма Seta Audio с куполни мидбаси
и отоврена отдолу конструкция
Вниманието ми привличат чифт озвучителни тела, облицовани с качествена кожа.
На пода обаче се мъдри бокс, известен в нашия фолклор като"Бастуба" или "Бумбарец".
Не се сдържам и питам облечения в скъп костюм изложител:
Р.С. Тази система свири прилично, но по каква причина сте поставили автомобилен събуфър?
- Не е ли ясно - за да покрие най-ниските честоти.
Р.С. Това добре, но това е доста неудачна конструкция...
- Конструкцията няма значение! Всичко подлежи на корекция.
Р.С. Но не е ли по-добре озвучителните тела да се справят с честотната лента без необходимост от външни корекции?
- Как така? Корекции винаги са нужни. Нашите корекции са най-добрите. Те са аналогови (обръща предусилвателя по гръб и отдолу се вижда цяла редица пластмасови тримерчета).
Р.С. (Онемява)
- Виждате ли? Всичко се настройва! И това струва само X,000 Евро! Не се колебайте, станете ни дистрибутор във вашата страна!
Керамичните боксове на Hi-Fi Sound & Design са нагледно доказателство за това доколко материалът на кутиите е от значение за звука като цяло. Стегнат и акуратен бас, за съжаление характерно оцветен от действието на фазоинвертора.
Стремежът за оригиналност може да изиграе лоша шега на един дизайнер на озвучителни тела. При Haniwa това е повече от ясно. Как свирят ли? Ами точно така, както изглеждат:
Безупречно дърводелско изпълнение от Diapason. Наживо са още по-красиви...
Интересно решение от Ecouton - диполна конструкция с активен басов модул и OTL лампов усилвател за пасивните сателити отгоре.
Наистина чудесна система, заради която посетих конструктора и Frank Hedderich в неговото ателие в Мюнхен.
Системата на German Physik показа как едно неподходящо помещение може да направи лоша реклама на продукт от висок клас. Много по-удачно според мен щеше да бъде, ако бяга демонстрирали някой от по-компактните си модели и бяха се погрижили за една добра акустична обработка.
Винилът, казват някои, е мъртъв. Участниците ма Мюнхенското шоу явно не са научили тази новина. Грамофони, грамофони...
HANSS
KILMO
Следващата система няма как да не бъде отбелязана. Басрефлекс с дрйвери на Lowther с прекрасна звънтяща решетчица отпред и грамофон - истинско чудо на бижутерията!
Честно казано, възприех тази система като някаква несполучлива шега. Оказва се, че някои я възприемат съвсем сериозно!
Изделията на Zu с широколентови драйвери, подкрепени с лентови супертуитъри:
Драйверът отблизо:
Приближавам се със страхопочитание към чифт озвучителни тела с цена клоняща към петцифрена и монтирани познатите ми коаксиални говорители на SEAS. Изведнъж от тях се разнася музика с неясни среди и гъргорещ бас.
Смаяният ми поглед очевидно е разтълкуван като нескривано възхищение.
Р.С. Много интересна система. Тези два говорителя в един обем ли работят?
- Разбира се.
Р.С. Не е ли проблем, че не са еднакви? Единият е коаксиален, а другият мидбас, при това с метална мембрана. Със сигурност параметрите им се различават...
- Те са сложени по този начин, за да се допълват.
Р.С. Много интересно, наистина. Но защо ходът на единия драйвер е много по-голям при високи нива? И това е точно коаксиалният говорител. Това не пречи ли на пищялката да работи нормално?
- Защо да и пречи? Мембраните са отделни.
Системи, които карат човек за въздъхне с носталгия по доброто старо време, когато стремежът за оригиналност е водел до нови технически решения, а не до кич. Няма да ви кажа на какво ми приличат тези озвучителни тела:
Нито пък как свирят....
За финал - най-доброто, което чух. Името не се нуждае от представяне в истинските аудиофилски среди.
Жан Хирага винаги ме е изпълвал с възхищение с невероятното си чувство аз баланс, толкова важно за един конструктор на истинска аудиофилска апаратура. Всяка от малобройните ми срещи с него е преобръщала представите ми за постигнатото от самия мен до момента.
Въпреки повечкото критичните бележки, които написах, аз останах доволен от това, което чух и видях на това изложение. Най-хубавото беше, че сред посетителите преобладаваха ценителите на добрия звук, а снобарията някак не беше намерила почва. Наистина, някои изделия имаха доста солени цени, но не бива да забравяме, че сериозното аудио е за хора със сериозни възможности.
Не е зле много хора у нас да се разделят със схващането, че аудиофилът е един глупак с много пари, които пръска без да се замисли, а производителите на Hi-End са група безскрупулни обирджии, които гледат само как да му ги приберат. Изложения като Мюнхенското показват, че основният стремеж на всички, разбира се според възможностите и въображението, е да достигнат този толкова трудно постижим хоризонт, наречен Висока Вярност.
