Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 в

[Vasil Nikolov]

Радвах се когато в кварталния магазин имаше кремвирши !?!?! и обикновенни вафли. Банани се ядяха веднъж годишно...

В Пловдив винаги е имало кренвирши, луканка и всякакви деликатеси, които всеки можеше да си позволи и бяха много по истински от днешните изкуствени продукти включително и тогавашните обикновени вафли "Тракия" . На главната имахме така наречения "Показен магазин" в който целогодишно имаше лимони и портокали, неудобството беше само ,че трябва да се разкараш до там

Сега си намерих 10-на броя от списанията и почвам да ги чета отново

[Rusin Atanasov]

Благодаря ви за машината на времето върнах се в един по красив свят по чист и истински.
Бях луд фен на "Дъга" обичах да препрочитам по няколко пъти приключенията на Елосите в битката им с Джейгър Зур.
Тогавашната лимонада беше в едни извънземни стъклени шишета и недай си боже се наложи да вземеш от 1л - мускулната треска от тежеста е в кърпа вързана. По снек баровете продаваха наливна кола и съм ходил с празно шише да ми налеят само защото в къщи сме очаквали гости . И това да има кола на масата е нещо едва ли не малък празник.
Криехме се по разни скришни местенца да пушим една цигара "БТ" няколко хлапета и смучехме лукчета за да не ни познаят нашите. После разкъсвахме опаковката с надеждата да намерим някакъв важен цветен код. И ако някой ни издаде ни пращаха в съвета да даваме обяснение защо сме пушили.
Събирахме картинки от дъфките "Турбо" онези с колите. Повечето от нас изхвърляхме дъвките и вземахме само картинките, а колко бой е имало за една никаква си картинка ама с номер, който всеки е искал да има. После пък имаше едни дъфки с долари и марки вътре -лудница.
Родителите ми винаги знаеха по опърленият ми бретон кога съм си играел с "откраднатото" от тах кибритче "Зебра" /май и сега ги има/. Баба ми /лека и пръст/ правеше страхотни баници в ръчно калайдисана тава и пържеше в къщи на селската печка в един голям тиган / тогава имаше наливно олио/ картофи нарязани уж за по лесно на големи кръгчтета.......сега както и да ги режа никога не стават по вкусни или поне същите в тоз мазен фритюрник..........................................

[Rumen Suvandjiev]

Чета, чета, чета...
И си задавам въпроса: от кого, ако не от нас самите зависи нещата да станат като едно време. Нямам предвид самия социализъм, а времето в което за целия свят животът е бил по-стойностен.

[Kiril Kirilov]

Чета, чета, чета...
И си задавам въпроса: от кого, ако не от нас самите зависи нещата да станат като едно време. Нямам предвид самия социализъм, а времето в което за целия свят животът е бил по-стойностен.

Естествено, че зависи от нас

Споделям носталгията, доколкото е хубав спомен и съм изживял всичко, за което говорите

Но все пак, не искам това време да се върне назад.
То си беше за тогава, изживяхме го както можахме, радвам се, че всички сме се чувствали щастливи.

Но сега времето тече по друг начин. Случват се 1000 пъти повече неща за същото време и трябва да живеем по друг начин.

Сегашните деца го живеят както могат и както им показваме ние.
Добре е да даваме добри примери, а да не изпадаме в прекомерна носталгия, невиждайки нищо хубаво в живота сега.

И мисля, че децата добре се справят.
Едно време наистина имахме 1000 пъти повече време за да вземем същото количество решения/преценки/действия, които ни се случваха.

[EvergreeN]

Съжелявам, че се намесвам в темета, макар и да не спадам в категорията, защото съм 7 години след горната граница(ако модераторите преценят да изтрият поста, нишо против нямам)
Като чета какво се е изписало все намирам и общи признаци с моето детство.
Незнам, защото всяко лято си бях на село и съм кръстосвал прашните и кални улици и целувките които ми купуваше баба бяха невероятно вкусни(за разлика от сега), но все си мисля, че е нормално времето да се мени и всяко поколение си има своите очарования, колкото и по малко да се обръща внимание на простите неща с много по-голяма морална стойност, но уви това е съвремието.

П.П. И аз много се палех по сглобяването на самолетни моделчета макар и останали от детството на по-големият ми брат, и иазнамирането на стари руски списания с адски много интересни и полезни неща за конструиране макар и с подръчни материали.

[becky15]

И мисля, че децата добре се справят.

И аз така мисля.

Справят се по-добре дори и от нас - възрастните.

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=278398

[Daniel Petrov]

Аз все още се занимавам с макети и радиоуправляеми модели...
и ако половината ми налично време е за електроника, другата половина е за тях

[becky15]

Дайте, някоя снимка на макетите. Ще бъде интересно.

[Momchil]

Доста по малък от повечето хора тук , но мисля че и мен ме закачи този по " нормален " живот на израстване .

Може би животът ми на село в периодът от 3 до 7 годишна възраст ми повлия доста добре и ме научи на много неща , които сега правя дори без да се замислям много много .
Не съм лишаван от необходимите неща за нормален живот на едно хлапе ,а и така ме възпитаха бабата и дядото ( Бог да го прости ) ,че просто се радвах и на малко .
Единственото , което може би не бе много хубаво , е че на моето
(както и на сегашното ) поколение ни се налагаше да растем много бързо поради финансовото състояние в домът и забързания по нов живот .
Какво пък човек трябва да открива своя път сам и колкото по рано го направи толкова по организиран му става животът.

Интересното , е как напоследък се забелязва прераждане на американската мечта в наши земи . Препълването на градовете няма да е вечно , въпросът е човек да не се предава пред нищо и да знае какво точно иска и какво би могъл да постигне .

Живи и здрави да сме !

Поздрави: Момчил

[Borislav Stankov]

Скоро си говорих за детството с мой колега и приятел. Та той сподели, че като деца са играли на играта "шофьор на автобус" с една съседско хлапе, по цял ден са обикаляли улиците с по една пластмасова чиния за кормило и сподели, че даже са спазвали графика на линиите по които са карали автобусите.

Сещате ли се спиране на съответната спирка, отваряне на вратите и т.н. и това всеки следобяд от лятото в най-големите жеги .

Приятеля ми каза, че е бил много щастлив, когато някой истински шофьор му даде на натисне копчетата за вратите на истински Икарус.

Толкоз за детството.

Сегашното време е много по-динамично и изпълнено с информация, много по интересно, но и много по-стресиращо. За мой късмет имам хоби което ми помага да избегна стреса и да живея приятно, надявам се, че и всеки от вас има подобни начини да избегне негативите на новото време.

[mano]

точно това се опитвах да кажа :
всеки си има своето "детство" и своите добри спомени от него, първи срещи с приятни емоции, първи трепети, и почти всеки с носталгия си спомня за своето детство, както сега всички тук си спомнят за 70те, 80те години, така и след 10-15 години днешните хлапета ще си спомнят "началото на века", и приятните емоции от тяхното си детство.

един древен китайски мъдрец е казал "всеко поколение смята следвашите го поколения за загубени" но света все още съществува.

[Angel Gekov]

От всички постове струи носталгия по онези времена, когато всички сме се чувствали щастливи от онези малки радости в живота, които сме успявали да си позволим. Но честно казано, ми се струва, че зад това се крие нещо значително по-прозаично - носталгията по отминалото детство, свободата и пълното безгрижие, на което неосъзнато се наслаждавахме, като нещо естествено, като даденост. За днешните деца подобни преживявания в повечето случаи са непознати, а вероятно и неразбираеми - какво пък толкова важно има в това да намериш мечтаната картинка във въпросната дъвка, след като можеш да си я изтеглиш от интернет или защо трябва да сглобяваш модели ако можеш да потренираш на някой симулатор. Трудно се обясняват тези неща на деца, живеещи в типичното консуматорско общество, в което се превърнахме.

Не се наемам да твърдя дали младото поколение успява да се справи с новите реалности, но това, което виждам, ме кара сериозно да се съмнявам или по-скоро т.н. справяне е за сметка на много висока цена (не говоря за пари). В момента чета книга, в която авторът описва един от главните герои (от лошите) като изключително гъвкав и лишен от всякакви скрупули човек - започнал като дребен търгаш докато служел в армията по време на виетнамската война, преминал през нерегламентираното лихварство, за да стигне до бизнеса със силовото изкупуване на изпаднали в затруднение компании. Вероятно подобна "гъвкавост" е елемента на цената, за която споменах по-горе. А може би така и трябва да бъде.

[VITAN]

Някои хора имат дарба и за писатели, други да постват неща, които вече съм ги чел някъде.

Въпреки това - "машина на времето". Поздравления Да добавя и аз нещо: който нямаше достъп до Кореком, трябваше да търси спекулантите - 900 социалистичеки лева (:!:) за двуглав дек Техникс Добре, че ни караха на бригади, та да спести човек тая сума за няколко години по татово време.

Иначе с времето МНОГО ИЗГУБИХМЕ и МНОГО СПЕЧЕЛИХМЕ. Въпроса е в борбата за тоталното промиване на тела и мозъци. Който излезе успешно извън THE MATRIX - печели вътрешната си и външна свобода (което пък го дискутираме в една друга нишка).

[Stefan Stefanov]

The MATRIX си е пак тук, само й смениха user interface!

[icko]

Аз пък съм роден на 10.11.1989 не съм видял социалистическото но пък детсвото ми мина в кал и прах по улиците. Правихме ракетки от станиол (от цигарите на баща ми ) и клечки кибрит,потрошл съм сума ти и платки вземани от ззу-то,колко светодиода съм изкарам от контрлерите за хард-диск (тогава бяха нещо не виждано поне за мен , сега контолерите седят окачени на стената на славата в къщи естествено без нито един диод по тях) Изживях си детсвото безгрижно и не съжалявам за това.Още помня (като че ли беше вчера) как с приятелчетата издялкахме от едно парче дърво коритото на лодка на която пшоставихме моторче от стара количка за да пробваме дали ще плава в шадравана на жабките (който е от Стара Загора непременно го знае) естествено бяхме запалени от състезанието по корабомоделизъм което всъщност беше и световно (да в българия ). И да искам да се върне това време или поне да се намали малко динамиката на живота ни!!!