Пасивната мембрана е на пръв поглед примамлив вариант, защото при нея отсъстват негативните явления, съпътстващи работата на басрефлекса - нежеланите резонанси при твърде голямо сечение на тръбата и свистенето при големи мощности, при твърде малко сечение.
За да сме обективни обаче, трябва да отчетем и минусите на този вид конструкция.
Нека разгледаме проектът на Zaph Audio със Scan Speak 18W/8531 - за нагледност двулентовата конструкция с фазоинвертор (в червено).
Същия драйвер ще бъде в оформление с пасивната мембрана Scan Speak 18W/0-00-01 в оптимален обем (в жълто)
АЧХ няма съществена разлика до -6dB.
Нека обаче погледнем како става с груповите закъснения в двата случая:
Вместо съвсем приемливите 10ms при басрефлекс , с пасивната мембрана получаваме над 18ms закъснения. Те са породени от повишената маса на мембраната с оглед получаване на подходяща (в случая 20,2 Hz) собствена резонансна честота.
Не бива да пренебрегваме и ограниченията, породени от окачването на пасивната мембрана. В случая максималният и размах е 15мм (peak). Това означава, че линейният и ход реално не надвишава 7-8мм.
От картинката по-горе (ходът на пасивната мембрана е означен със стрелка) става ясно, че при номиналната мощност на активния драйвер мембраната ще има пренебрежими изкривявания до около 42 Hz. Под тази честотя тя ще внася нежелани призвуци. Разбира се, това може да се коригира с поставяне на по-голям брой пасивни мембрани или избиране на мембрана с по-голяма площ.
Груповите закъснения при това обаче ще се повишат още повече (със зелено е дадена графиката с две пасивни мембрани):
Подобни резултати се получават при поставяне на мембрана с по-голяма площ ScanSpeak 26W/0-00 например.
Аналогично е поведението и в случая с два активни драйвера.
Всъщност каква е причината твоят приятел да се спре именно на 2.5, а не на 2-лентовата конструкция?
