Хартията
Публикувано на: Пон Ное 15, 2010 10:33 pm
Често могат да се чуят/прочетат мнения, че хартията не ставала за говорители. И като ги питаш коя хартия не става за говирители и настава една тишина...
Ясно е, че от хартия до хартия разликата може да е колкото от земята до небето. Това да се сложат всички видове хартия под общ знаменател е символ на неинформираност, безхаберие и ограниченост. Факт е, че повечето говорители ползват лоша хартия, която не дава добър тон. Една има дървен (по скоро дърварски) привкус, друга е все едно изработена от глина и звучи като такава, трета използва толкова изкуствени пълнители, че е неразличима от пластмаса, четвърта е глуха като озвучителя на зала Филип Кутев (който го интересува, може да отвори следния линк: http://postimage.org/image/1iodhkcbo/" onclick="window.open(this.href);return false; ), абе общо взето съществуват всякакви гадни и труднослушаеми хартии. Обект на темата е свирещата хартия и в частност признаците, по която тя може да се познае.
Първо - трябва да има доволно грапава повърхност.
Второ, произхождащо от първото - не трябва да отразява лесно светлина, подобно на лъскава корица на списание.
Трето - еее, тайна
Две бързи илюстрации: Тук може да се види сравнение на две съвсем леко различаващи се и феноменално свирещи хартии:
Ясно е, че от хартия до хартия разликата може да е колкото от земята до небето. Това да се сложат всички видове хартия под общ знаменател е символ на неинформираност, безхаберие и ограниченост. Факт е, че повечето говорители ползват лоша хартия, която не дава добър тон. Една има дървен (по скоро дърварски) привкус, друга е все едно изработена от глина и звучи като такава, трета използва толкова изкуствени пълнители, че е неразличима от пластмаса, четвърта е глуха като озвучителя на зала Филип Кутев (който го интересува, може да отвори следния линк: http://postimage.org/image/1iodhkcbo/" onclick="window.open(this.href);return false; ), абе общо взето съществуват всякакви гадни и труднослушаеми хартии. Обект на темата е свирещата хартия и в частност признаците, по която тя може да се познае.
Първо - трябва да има доволно грапава повърхност.
Второ, произхождащо от първото - не трябва да отразява лесно светлина, подобно на лъскава корица на списание.
Трето - еее, тайна
Две бързи илюстрации: Тук може да се види сравнение на две съвсем леко различаващи се и феноменално свирещи хартии: