Mo написа:Каква е тайната едни говорители от 1938-9 да са с толкова добри параметри и звучене(не само с хартията си), а в наши дни подобни да са нечовешка рядкост, дори и неоткриваеми.
В интерес на истината, ценното при тези говорители не е толкова самият звук, колкото способността им да пресъздават комплексни музикални послания и атмосферата на записа. Както и да се погледне, дори най-добрите образци от периода преди войната имат неедин звуков дефект и повечето от тях си имат собствен букет от цветове, който привнасят във всеки един запис, който се слуша на тях. Така че такъв тип говорители не са панацея за нищо и най-често изобщо не оправдават очакванията на слушащият, особено в случаите, когато въпросният слушащ не може да прецени правилно какво чува, както ми се е случвало преди и на мен. Няма да забравя челния ми сблъсък с номер едно 12 инчовия говорител за всички времена – домакинът ми пуска музика, аз очаквам да чуя някакъв невероятен според тогавашните ми напълно изкривени разбирания звук и се оказа, че след третия възпроизведен акорд стоя опулен пред системата и се чудя къде е този звук, за който той допреди малко ми говореше. Не след дълго озъзнах, че съм се объркал жестоко и веднага след просветлението взех един бял лист, написах на него "Аудио-глупак" с големи букви и го залепих на огледалото, да ме подсеща в случай че случайно забравя. Вярно, че говорителя, за който говоря има акустичен завал някъде след 6 kHz и в звукът се усещаше чуваема глухота, придружена от пълната липса на микродетайл и още много неща, но всъщност после разбрах, че съм чул много повече детайл от най-хипер-ултра детайлните неща, които бял чул до този момент. И то точно заради способността на говорителите да отворят огромен аудио-прозорец пред мен, през който директно можеш да скочиш вътре в записа, да не кажа направо да влезеш със самолет навътре. Преди няколко дни отново имах щастието да ги послушам и трябва да си призная, че усещането беше изключително завладяващо. Преди да натисна бутонът плей, аз се бях настанил комфортно на слушателското диванче и в момнетът, в който стартира следното музикално творение
http://www.youtube.com/watch?v=QWCpZ76pquA" onclick="window.open(this.href);return false; сякаш изведнъж с глух тътен от типа ПУФФ се появи някаква димна завеса пред мен, секунда след което като пристъпих само крачка напред , се озовах в някакъв непознат и мистериозен град, точно както се пее – на лунна светлина и дори можех да усетя леко влажното и приятно прохладно време с мирис на мокри есенни листа. Няколко секунди преди да усетя, че свършва песента, си поех дълбоко от приятният Вермонски въздух и изведнъж пак ПУФФ – озовах се рязко на дивана, че даже и печеше слънце в стаята
Е това чувство не виждам как бих го изпитал с говорители, разработени от музикално безхаберен инженер-отличник, който не е имал време да посети някой концерт или някой парк от четене на техническа литература и от извеждане на формули, които са открити по времето когато прадядо му се е събирал на село с комшиите си и вечер са си свирили сами музика и са си превили кефа на макс
Mo написа:Защо въпросната фирма не произвеждат още?
Причините са комплексни и е много дълго за разправяне.
Mo написа:Днеска видях в Ebay да се продават едни Klangfilm от 1939г., мисля да bit-на няколко хилки за тях.
Ако са тези, които виждам – по добре недей – мога да намеря такива за не повече от 30-35 лева бройката, няма смисъл да пълниш гушата на някой глух немец.
Mo написа:Смисъл технологията ли е изгубена, няма от въпросните материали от които са произведени ли?
Да кажем, че определени аспекти от технологията са безвъзвратно загубени – конкретен пример е обектът на темата. Останалите неща не само, че не са изгубени като ноу-хау, ами дори има и прогрес в тази посока – въпросът е че въпросните продукти не са и не могат да бъдат комерсиални.
Какво мислиш за звука от слушалки? В смисъл сверяваш ли си "часовника" с него? Защото сам знаеш, там нещата са много сериозни и по-лесно могат да се постигнат много добри резултати за по-малко пари. Разбира се дотолкова, че да има една база за сравнение, защото двата вида слушане си имат своите добри и лоши страни и могат да съществуват без да се конкурират.