Appassionata
Публикувано на: Вто Апр 27, 2010 10:26 am
Преди да стигнем до същността, първо ще коментирам едно мое изказване отпреди няколко месеца:
След няколкоседмични родилни мъки, говорителят е вече факт.
Стана малко голям – има няма 72см диаметър на шасито, нещо което се получи заради 30 сантиметровите рамена на долното окачване. Използвал съм FIELD COIL магнитна система разбира се, смучеща ток от десет последователно вързани акумулатора, които сумарно дават около 130V, което създава такава магнитна напрегнатост, че кара магнитопровода в зоната около звуковата бобина да му “изскочат очите”, насищайки се перфектно (което води до почти нулева магнитна проницаемост) и работейки далеч в дясната част от хоризонаталния участък на хистерезиса си, където е ултра-ултра-линеен. Бобината е оптимизирана да няма бас и ниска среда, но за сметка на това проектирана да е император в средните честоти и най-високите високи, така че да може да възпроизведе коректно всички обертонове, както и магнитната система е преработена малко “по-така” за да позволи на бобината да “диша” и назад (!!) Абсолютно никаква нужда от вч драйвер, въпреки големия нетен размер на мембраната (19см), факт, дължащ се на специалният начин за предаване на енергията от бобината към мембраната и към атмосферата, която отделно от това е конструирана и така, че да може да изсвири 5 различни тона едновременно, като по този начин звукът се освобождава от акцентите, които иначе неминуемо биха присъствали в общата картина. Прашасалите книги, в които пише че това не е възможно (става дума за екстензията в посока на високите) отиват директно за разпалки, придружени от още над 10 000 страници с принтирани през последните години инженерни статии на AES и други източници. Все пак има възможност да добавя „въздушна инжекция” в лицето на два супертуитъра, пуснати от 100-150kHz нагоре, но времето ще покаже как ще се развият нещата.
Дървеното окачване на подвижната система не “изяжда” почти никакви микродетайли от звуковата бобина, а отсъствието на стандартно използваните гофри предотвратява “изсмукването” на живота от говорителя. Дългото рамо на окачването позволява на мембраната да се върне в нулево положение със скоростта на светлината, едновременно с това осигурявайки зверска линейност и контрол през целия дву-милиметров работен ход на бобината. Мембраната е направена на 7 Май 1939 година от дълговлакнеста целулоза без излишни пълнители, имаща точно правилните (в контекста на моите изисквания) пропорции на твърдост, дебелина, тегло и вътрешни загуби. Мембраната диша напълно свободно назад, което дава възможност да се “влезе” с още едни допълнителни 20-30 метра навътре в записа. Лепилото по конструкцията е сведено почти до нула, особено в частта, която излъчва високите честоти. Приложил съм интелигентна система, осигуряваща взаимно самопогасяване на механичните резонанси на горното и долното окачване един спрямо друг, която не внася загуби в подвижната система, не втвърдява окачването, което би вдигнало Fs над оптималната стойност за широка лента с този размер, а единствено подтиска хода само при резонансната честота на говорителя, което предотвратява почти изцяло фазовите аномалии в долния край на честотния му диапазон и прави импедансът му да изглежда като на резистор с абсолютно минимална реактивна съставка (благодарение също така и на ултра-ниската индуктивност на бобината) – решение, което не е прилагано никога и никъде досега. И не на последно място - в ядрото на магнитната система е дълбоко запечатана солидна доза от Великденското ми настоение, освобождаващо се когато постояннотоковата намотка нагрее магнитопровода над 41-42 °C (говорителя иска едни десетина минути докато стопли). Предстои направата на преден вълновод.
Как свири ли? Ето така:
http://www.youtube.com/watch?v=bWay7VQ_lZM" onclick="window.open(this.href);return false;
а когато му заповядам може да засвири и ето ей така:
http://www.youtube.com/watch?v=1VPsET0S ... re=related" onclick="window.open(this.href);return false;
Ето това е Говорителя... (въпреки предчувствието ми, че скоро пак ще ме засърбят ръцете
). Снимки от различните етапи при конструирането:
Снимка в завършен вид:
Ха да ми е честито 
Бреххх какъв ентусиазъм, какъв захлюпен Аудио-Геврек!! Как изобщо можах да си помисля че ще приключа с аудиото – това говори единствено за моята наивност, повърхностен поглед и липса на реална преценка за нещата. Както и да е, преди три месеца взех решение, че заслужавам нещо много по-сериозно от елипсите, което ме вдъхнови да конструирам един истински Референтен широколентов говорител за новата ми моно система. Всичко правено досега (в това число и елипсите) беше моментално опаковано по кашоните, наказано и пенсионирано на терасата.haralanov написа:Край, край, край, край, край, край, край !!!
Търсенето на Звукът за мен вече приключи окончателно!
След няколкоседмични родилни мъки, говорителят е вече факт.
Стана малко голям – има няма 72см диаметър на шасито, нещо което се получи заради 30 сантиметровите рамена на долното окачване. Използвал съм FIELD COIL магнитна система разбира се, смучеща ток от десет последователно вързани акумулатора, които сумарно дават около 130V, което създава такава магнитна напрегнатост, че кара магнитопровода в зоната около звуковата бобина да му “изскочат очите”, насищайки се перфектно (което води до почти нулева магнитна проницаемост) и работейки далеч в дясната част от хоризонаталния участък на хистерезиса си, където е ултра-ултра-линеен. Бобината е оптимизирана да няма бас и ниска среда, но за сметка на това проектирана да е император в средните честоти и най-високите високи, така че да може да възпроизведе коректно всички обертонове, както и магнитната система е преработена малко “по-така” за да позволи на бобината да “диша” и назад (!!) Абсолютно никаква нужда от вч драйвер, въпреки големия нетен размер на мембраната (19см), факт, дължащ се на специалният начин за предаване на енергията от бобината към мембраната и към атмосферата, която отделно от това е конструирана и така, че да може да изсвири 5 различни тона едновременно, като по този начин звукът се освобождава от акцентите, които иначе неминуемо биха присъствали в общата картина. Прашасалите книги, в които пише че това не е възможно (става дума за екстензията в посока на високите) отиват директно за разпалки, придружени от още над 10 000 страници с принтирани през последните години инженерни статии на AES и други източници. Все пак има възможност да добавя „въздушна инжекция” в лицето на два супертуитъра, пуснати от 100-150kHz нагоре, но времето ще покаже как ще се развият нещата.
Дървеното окачване на подвижната система не “изяжда” почти никакви микродетайли от звуковата бобина, а отсъствието на стандартно използваните гофри предотвратява “изсмукването” на живота от говорителя. Дългото рамо на окачването позволява на мембраната да се върне в нулево положение със скоростта на светлината, едновременно с това осигурявайки зверска линейност и контрол през целия дву-милиметров работен ход на бобината. Мембраната е направена на 7 Май 1939 година от дълговлакнеста целулоза без излишни пълнители, имаща точно правилните (в контекста на моите изисквания) пропорции на твърдост, дебелина, тегло и вътрешни загуби. Мембраната диша напълно свободно назад, което дава възможност да се “влезе” с още едни допълнителни 20-30 метра навътре в записа. Лепилото по конструкцията е сведено почти до нула, особено в частта, която излъчва високите честоти. Приложил съм интелигентна система, осигуряваща взаимно самопогасяване на механичните резонанси на горното и долното окачване един спрямо друг, която не внася загуби в подвижната система, не втвърдява окачването, което би вдигнало Fs над оптималната стойност за широка лента с този размер, а единствено подтиска хода само при резонансната честота на говорителя, което предотвратява почти изцяло фазовите аномалии в долния край на честотния му диапазон и прави импедансът му да изглежда като на резистор с абсолютно минимална реактивна съставка (благодарение също така и на ултра-ниската индуктивност на бобината) – решение, което не е прилагано никога и никъде досега. И не на последно място - в ядрото на магнитната система е дълбоко запечатана солидна доза от Великденското ми настоение, освобождаващо се когато постояннотоковата намотка нагрее магнитопровода над 41-42 °C (говорителя иска едни десетина минути докато стопли). Предстои направата на преден вълновод.
Как свири ли? Ето така:
http://www.youtube.com/watch?v=bWay7VQ_lZM" onclick="window.open(this.href);return false;
а когато му заповядам може да засвири и ето ей така:
http://www.youtube.com/watch?v=1VPsET0S ... re=related" onclick="window.open(this.href);return false;
Ето това е Говорителя... (въпреки предчувствието ми, че скоро пак ще ме засърбят ръцете
). Снимки от различните етапи при конструирането:
Ха да ти е честито 
и от мен.