BGAUDIO.ORG Audio Portal

velinski написа:Добър прогрес
Аз лично бих пробвал с още 1-2 чифта трептилки - едни импрегнирани (ще ти кажа с какво лично ) и още едни от друг вид дърво (по-твърдо)

velinski написа:Също така монтажът на трептилката изглежда стабилен на снимката, но не е перфектен в никакъв случай - бих поработил и в тази посока. Най слабото звено са лепените основи - всяка връзка с лепило (дори и най-здравото такова) се движи механично моментно и принципно във времето. Може би някаква бакелитова обемна конструкция, рязана на CNC фреза и захваната механично за самото шаси, би била по-добра основа за трептилката... не знам... има мегдан да се мисли.

velinski написа:Пробвахте ли с по-голям щит? Как са ниските с този?

Staykov написа:...,ама честно...

haralanov написа:Вратите на слушателското ми помещение ще се отворят за демонтрации на най-любопитните,

haralanov написа:Първото нещо, на което обръщам внимание, когато съм отишъл да чуя някоя аудио инсталация с претенции, е дали системата ми позволява да се заслушам в самата музика. За целта първо пускам много любимо парче, често стар запис от педесетте, което няма значение как е записано. Ако системата успее да предаде духа на времето и да разкрие емоционалното състояние на изпълнителите по време на записа, значи мога да продължа да слушам по-нататък. Ако не, то просто си тръгвам или спирам да слушам каквото и да е по нататък, а ако системата е много добра и няма акценти, които да ми отклонят вниманието от музиката, тогава пускам и концерт за цигулка и оркестър. Там няма скрито покрито – или системата може да изсвири без грешки произведението, карайки те да се разчувстваш, или те кара да си мислиш че на цигулката свири бай мангаУ, които за пръв път в живота си хваща лък, стържейки хаотично по струните.

Второто основно нещо, което слушам (ако изобщо се стигне до там) е тонът на системата, тоест способността й да възпроизведе коректен тембър в цялата му цветова палитра и богатство. Над 90% от системите, които съм чул досега са нямали никаква дискриминация към тона, като най-важното от всичко е че при всяка специфична ситуация съм разбирал кое е довело до този факт, отписвайки цялостни топологии или грешни имплементации на иначе страхотни и работещи идеи. За целта слушам главно записи с необработени и ненаточени анти-"аудиофилски звучащи" вокали (как ги мразя само, не е истина) и акустични инструменти от всякакъв тип – сакс, пиано, катара, контрабас, чинели и т.н. всичко трябва да звучи много натурално и с естествения си тон – там където се иска да имаме нежен и ненапрегнат звук, той да бъде налице, а там където е необходимо да има "захапка и плесник", той да не бъде раздут, омекотен и т.н. и т.н.

Следващите аспекти, на които ще обърна внимание не са подредени по важност, защото всички са еднакво важни:

Кохерентност. Тоест дали системата звучи разпокъсано, като всеки от говорителите й си има собствено мнение по въпроса за това какво трябва да се чува, няма да споменавам колко е отвратително ако различните говорители в една система имат различни тембрални качества (ултра-често срещано явление). 99,999% от многолентовите системи, които съм чул, звучат разфокусирано, лениво и объркано – все едно се гърчат от сърдечни конвулсии, докато издават звуци. Държа да отбележа, че това не е вграден недостатък на многолентовите концепции, а чисто и просто погрешни имплементации и сбъркан дизайн при конструирането на такива системи, фактор, дължащ се на хора, които нямат никаква идея какво правят, защо го правят и какво искат да направят... Също така държа да отбележа, че огромната част от заднонатоварените рупори с широколентови говорители, които съм чул не са звучели коректно, като основното, което съм наблюдавал, е че устата на рупора издава звуци, все едно идващи от корема на голям бозайник – вулгардни, боботещи и тотално несвързани с това, което идва от самия говорител.
Разбира се това също не е проблем на въпросната концепция, а чисто и просто некадърни и необмислени имплементации на тази топология.

Динамика. Тук не трябва да има ограничения от никакъв характер, доколкото е възможно разбира се. За илюстрация нека си представим едър оперен певец, стоящ до хилаво момченце, мънкащо под носа си. Добрите системи трябва да могат да си отворят устата широко, да издуят "гласните стрини" и да кажат БАУ, без да звучат сякаш са стиснати за гърлото. Важно условие е да имаме на лице и динамична равномерност в целия честотен диапазон, без отделни групи да издъхват спрямо други в динамично отношение. Разбира се, това е много трудно за изпълнение условие и досега съм го наблюдавал само два пъти.

Размер на инструментите. Всеки, който е слушал големи инструменти от малка дистанция, има завинаги оставен отпечатък в паметта си за мащаба на звученето на тези инструменти. Голям смях е (по-скоро е адски неприятно) да чуеш гранд пиано от малки двулентови "аудиофилски" колонки, които ти дават усещането че пианото е с размер на кутия от обувки. Или пък голям духов инструмент (примерно туба), който да дава усещането за свирене на изнемощял старец на хармоничка, задръстена с плюнка (ще ме извините за израза, ама е така). Звукът трябва да има масивно тяло и мускули, да има месце по костите, да не се крие срамежливо зад ъгъла и да покаже че той е господаря в стаята...

Балансът на транзиентните способности и хармониците. Това е много крехка величина за измерване на звука, като има само точно определена "правилна" стойност (много подвеждащо понятие), при която звука е балансиран и естествен. Ще дам пример за две крайности, за да предпазя въпросният показател от погрешна интерпретация. В първия случай нека да си представим система, която звучи толкова лениво и заспало, че все едно всеки момент ще издъхне и повече няма да се съживи. В този случай транзиентните (скоростта на градация на даден динамичен сигнал) клонят към нула, следователно и числителя клони към нула. В обратния случай нека си представим система, която е толкова бърза и напомпена със стероиди, че направо стреля с невиждана скорост, но ако тази "бързина" не е придружена от сериозен хармоничен гръбнак (пухкавината, която изпълва празното пространство между отделните изстрели), то системата звучи стерилно, клинично и остро, чак може да те пореже с бръснаско ножче по лицето/ушите. Такава система може да препуска из динамичния диапазон със скоростта на светлината, но за нещастие, единственото, което може да прави, е да дразни слушателя, карайки го да стои на тръни докато слуша. В този случай числителя клони към плюс безкрайност, а знаменателя изостава назад с бързи темпове.

Мащабност. Добрите системи трябва да са способни да предадат огромното въздушно пространство и оригиналната акустична атмосфера на дадено музикално събитие. Не съм чул нито една система, която да няма сериозни възможности за възпроизвеждане на първата октава без да се стресира, и да е способна да пресъздаде "пространството" и чувството за "по-плътен" и зареден с енергия въздух.

Чистота на звука. Звука не трябва да е мътен и заринат с прахне трябва да е обвит със завеси, а трябва да диша чист и неопетнен свободно в постранството, трябва да има крила, които да му дават лекота и финес, трябва да извира свеж и бистър като утринна роса, все едно идва от затътнет планински извор, скрит някъде навътре в гората. Важно условие е звуците да не съществуват по отделно един от друг – те трябва да имат контур, но същевременно трябва да се сливат по един деликатен начин, оформяйки масивна музикална струя, насочена към лицето и тялото на слушателя. Системата трябва да може да диша и да е с големи бели дробове. Повечето системи, които съм слушал са тежко болни астматици в предпенсионна възраст, молейки се отчаяно за поредната доза лекарство (в случая лекарството е безумно напомпан запис, който да замаскира част от звуковите проблеми).

Наличие на звукова сигнатура от страна на системата. Случвало ми се е да слушам уж много престижна аудио инсталация, която звучи така все едно всички инструменти са поляти и намазани с олио, независимо от записа, независимо от стила. Наистина отвратително.

Има още редица фактори, които описват отделни специфични характеристики на звука, но засега толкова.