В търсене на добрият звук...
Публикувано на: Вто Апр 28, 2009 2:46 pm
Резонанси, резонанси и пак резонанси...
Всеизвестен факт е, че всяко едно озвучително тяло влияе със своя собствен звук от стените си, вибрирайки, докато работят говорителите му. За нещастие характера на тази вибрация остава един и същ, независимо каква музика се възпроизвежда от акустичната система. Това е еквивалентно на прибавянето на една и съща подправка към всяко ястие - става по-вкусно, но човек бързо се насища. Трябва да се отбележи, че елиминирането на вибрациите има лек негативен ефект, въпреки че звукът става много дефиниран, и той е че се губи част от жизнеността на музиката, но това е проблем само ако се използват говорители, които не са способни да възпроизведат финните тонални нюанси с необходимота плътност, цветово насищане и тембрално богатство.
В интернет могат да се срещнат многобройни теми за това как да се конструират озвучителни тела, гонейки се максимална здравина на конструкцията. За съжаление съществуват още няколко фактора, влияещи сериозно върху крайния звуков резултат. Често конструкторите използват сандвичи от различни материали, масивно оребряване и още куп други похвати. Това води до вдигането на резонансната честота н акутията нагоре в звуковия диапазон или разделянето му на няколко резонанса с по-ниско ниво. Целта обаче е да се погълне енергията на този резонанс, тъй като той се проявява или високо като честота с много висок Q фактор, или по-ниско, където взаимодейства пагубно с музикалния сигнал, тъй като е необходимо известно време докато затихне, време в което вече са възпроизведени нови и нови ноти от музикалния пасаж.
Един от най-ефективните начини за убиването на механични вибрации е демпването с огромно количество пясък, за предпочитане фин кварцов, който не съдържа микроорганизми и не се нуждае от печене на висока температура. За максимална ефективност е необходимо контактната площ със стените да е възможно най-голяма. По долу на илюстрациите може да се видят преградите, направени от велур, който държи пясъка, без да пропуска и едно зрънце да попадне в обема вътре в бокса. Предимствата са огромни, първо защото се получава разчупена геометрия без паралелни стени и второ и основно – елиминират се всички възможности да се получат резонанси в обема, тъй като стените са "меки" и обират почти цялата енергия на задноизлъчената вълна от говорителя. Разбира се този ефект е десетки пъти по-голям в сравнение с ватата, тъй като тя (и другите стандартни материали) има много нисък коефициент на поглъщане при ниските честоти. Така няма нито резонанси от стените, нито такива породени от обема – единственото, което остава, е чистия звук на говорителя.
Материалът, използван за конструкцията от снимките е 30мм чешки MDF. Страничните стени достигат 12см дебелина в най-дебелата си част, а задната - 15см.
.
Всеизвестен факт е, че всяко едно озвучително тяло влияе със своя собствен звук от стените си, вибрирайки, докато работят говорителите му. За нещастие характера на тази вибрация остава един и същ, независимо каква музика се възпроизвежда от акустичната система. Това е еквивалентно на прибавянето на една и съща подправка към всяко ястие - става по-вкусно, но човек бързо се насища. Трябва да се отбележи, че елиминирането на вибрациите има лек негативен ефект, въпреки че звукът става много дефиниран, и той е че се губи част от жизнеността на музиката, но това е проблем само ако се използват говорители, които не са способни да възпроизведат финните тонални нюанси с необходимота плътност, цветово насищане и тембрално богатство.
В интернет могат да се срещнат многобройни теми за това как да се конструират озвучителни тела, гонейки се максимална здравина на конструкцията. За съжаление съществуват още няколко фактора, влияещи сериозно върху крайния звуков резултат. Често конструкторите използват сандвичи от различни материали, масивно оребряване и още куп други похвати. Това води до вдигането на резонансната честота н акутията нагоре в звуковия диапазон или разделянето му на няколко резонанса с по-ниско ниво. Целта обаче е да се погълне енергията на този резонанс, тъй като той се проявява или високо като честота с много висок Q фактор, или по-ниско, където взаимодейства пагубно с музикалния сигнал, тъй като е необходимо известно време докато затихне, време в което вече са възпроизведени нови и нови ноти от музикалния пасаж.
Един от най-ефективните начини за убиването на механични вибрации е демпването с огромно количество пясък, за предпочитане фин кварцов, който не съдържа микроорганизми и не се нуждае от печене на висока температура. За максимална ефективност е необходимо контактната площ със стените да е възможно най-голяма. По долу на илюстрациите може да се видят преградите, направени от велур, който държи пясъка, без да пропуска и едно зрънце да попадне в обема вътре в бокса. Предимствата са огромни, първо защото се получава разчупена геометрия без паралелни стени и второ и основно – елиминират се всички възможности да се получат резонанси в обема, тъй като стените са "меки" и обират почти цялата енергия на задноизлъчената вълна от говорителя. Разбира се този ефект е десетки пъти по-голям в сравнение с ватата, тъй като тя (и другите стандартни материали) има много нисък коефициент на поглъщане при ниските честоти. Така няма нито резонанси от стените, нито такива породени от обема – единственото, което остава, е чистия звук на говорителя.
Материалът, използван за конструкцията от снимките е 30мм чешки MDF. Страничните стени достигат 12см дебелина в най-дебелата си част, а задната - 15см.
.
.