Захранващият и изходните трансформатори са оригинални Telefunken от 1937-ма година (правени специално за AD1) и те на 90% задават ретро характера на целия усилвател, особено в комбинация с AD1 и страхотния кенотрон! Инструментите звучат живо, прецизно, с "тяло и кръв", позиционирани са невероятно точно в пространството, вокалите са супер реалистични. Няма и помен от „кондензаторния звук” от прехвърлящите капацитети или аномалиите на Loftin/White компромисните решения. Като бонус междукаскадният траф осигурява индуктивен товар на анода на входния триод и индуктивен товар на решетката на изходния триод, което според мен е трудно да се опише с думи като звуково подобрение... трябва да се чуе. Разликата между AD1 и 6С4С също се хваща лесно – "оригиналът” издухва "копието” по всички показатели и най-вече презицзност, контрол, макро и микродинамика, фокус/детайл, триизмерност... AD1 имат настроение, живец, муза... 6С4С звучат като музикална кутия след тях - плоско и без аплодисменти. Не случайно AD1 е считан за най-култовия европейски изходен триод на всички времена (заедно с предшественика си RE604) и баща на бледото американско копие 2А3 (особено по-късния оср@н двуаноден опаралелен вариант), клонинг на което е съответно 6С4С/6B4G.
Мога само да потвърдя истинноста на явлението "трансформатор Telefunken"! Наистина има магия в тях, въпреки скромните данни на хартия. Но всичко се крие във вида и състава на железата, които нацистите, за радост или за съжаление са отнесли в гроба (подпомогнати от някоя братушка)
Невероятно присъствие и релеф, това са трафове, правени за МУЗИКА!
Поради високия индуктивен товар на изходните трафове (~8k) изходната мощност е около 1,6-1,7W@16R на канал, но поради тази причина изходните триоди работят при високо демпфане изключително линейно без чуваеми хармонични изкривявания. Атенюаторът е 12-позиционна галета с NOS Philips металослойни резистори, катодните резистори са Sfernice на входната лампа и руски въглероднослойни ВС-5 на изходните, катодни кондензатори на изходните триоди – ЭТО сребърнотанталови. Отоплението на изходните триоди е изправено и филтрирано с по един електролит Siemens Sikorel 27000uF като още съм на кантар дали да го оставя така или да го върна променливотоково... Ще послушам и ще преценя, засега нямам претенции към изправеното отопление. Цоклите на изходните лампи са оригинални бакелитови на Telefunken и Klangfilm от младините на дядо ми, почистени по специална аудиофилска технология
Тъй като съм върл противник на концепцията с отделни захранвания, в Audiotour Vintage те са интегрирани в ампа, с което се е получава „компактен” дизайн с площ четвърт квадрат и тегло около 25 килограма и максимално къси захранващи проводници
Друг важен момент е използването изцяло на хартиеномаслени филтриращи кондензатори в захранването – General Electric и RFT с общ капацитет на изходна линия ~60uF (абсолютно достатъчно!) с максимално ниско омическо съпротивление на линията <100R от кенотрона до първичната на изходните трафове. Окабеляването е 100% с дебело посребрен OFC проводник с тефлонова изолация, входни и изходни букси Neotech, използвани са 100% немагнитни метали в конструкцията и дървени елементи от варен бук (10x 2 Dgd), лакирани по специална аудиофилска технология
Първоначалната ми идея беше проекта да бъде 100% с DHT, но компромисите с повечето сравнително разпространени входни триоди, които имам налични в момента като Aa, Ba, TS9, УБ-240 (малък аноден ток, голямо усилване само при голямо вътрешно съпротивление и трудно напасване с подходящ аноден товар) ме отказаха и затова минах на изпитания вариант с любимата ми супер линейна 5687 (Ia = 20mA, Ri < 2k), която клати драйверния траф без проблеми.
Новият собственик на усилвателя ще го комплектова с убийствени колони със 70-годишни електродинамични драйвери на Telefunken (100+ db/m) и мога само да му пожелая да си го слуша със здраве
Аз обаче трудно ще преживея раздялата с AD1...
Поздрав от Третия райх
