The Last Spark
Публикувано на: Вто Фев 08, 2011 5:50 pm
Започвам новият си проект. Имах възможността да се докосна до звука на ГМ70 и реших да си направя усилвател с нея. Поради сериозността на проекта в началото залагам на изпитан кит от Аспарух Желязков. Усилвателят ще бъде изпълнен като 4 отделни блока - два захранващи и два за стъпалата. Кита включва всичко, захранващи тороиди за ниско и високо напрежение, неполярни хартиени кондензатори за захранването, плазми за първото стъпало, сребърно танталови кондензатори за сигналните вериги, букси, кабели за окабеляване. Изходните трансофрматори са 12.5К за 4 ома и 25К за 8 ома 
. В процеса на изработка ще качвам снимки, засега съм избистрил идеята по разположението и демпването на компонентите на захранващите блокове. За стъпалата също имам няколко идеи. Една от тях е да са с два входа. Единият да е през резисторен делител който ще настроя на системата си за постоянно слушане, а другият ще е свободен за входен атенюатор. В последните ми опити съм меко казано разочарован колко зле се отразява на звука намалителят 
. Цветът на усилвателят се предвижда да бъде златист, като на предишните ми изпълнения.
Името на проекта ми просветна след като Аспарух разопакова първата ГМ70-ка. Веднага ми напомни за комин на корабче. Сетих се как преди 10-11 години правихме първите си мухарски излети по река Марица. Обикновенно ходихме по четирима приятели, двама мухари и двама които да ни носят багажа. Нагазвахме в буйните води на реката, правихме преходи от по 3-4 километра. Във времето когато се борихме с карабалъците ( речени кефали) другите двама приготвяха обяда, палеха огън, пробваха новата продукция кърпузи (дини) и пъпеши. В един от тези дни повтаряйки си думите ``хайде още малко`` се оказaх нагазил във водата при пълен мрак, тaка се бяхме унесли, карабалъците не спираха да кълват. Бяхме тотално изтощени, а до Харманли бяха скромните 15 километра. В този момент по реката видяхме мъждукаща светлина. Оказа се рибарска лодка. ``Капитанът`` ни предложи да ни откара надолу по течението до вливането на Улудере (златната река преименувана на Харманлийска). Спомням си колко уморени бяхме и колко щастливи. Газовата лампа която ни осветяваше и лодката носеща се по течението на Марица бяха нашата последна надежда да се приберем преди 11 вечерта, както ни беше и уговорката с родителите .
Прилагам снимка на кита, не успях да се сдържа и съм разопаковал някои от нещата
. В процеса на изработка ще качвам снимки, засега съм избистрил идеята по разположението и демпването на компонентите на захранващите блокове. За стъпалата също имам няколко идеи. Една от тях е да са с два входа. Единият да е през резисторен делител който ще настроя на системата си за постоянно слушане, а другият ще е свободен за входен атенюатор. В последните ми опити съм меко казано разочарован колко зле се отразява на звука намалителят . Цветът на усилвателят се предвижда да бъде златист, като на предишните ми изпълнения.Името на проекта ми просветна след като Аспарух разопакова първата ГМ70-ка. Веднага ми напомни за комин на корабче. Сетих се как преди 10-11 години правихме първите си мухарски излети по река Марица. Обикновенно ходихме по четирима приятели, двама мухари и двама които да ни носят багажа. Нагазвахме в буйните води на реката, правихме преходи от по 3-4 километра. Във времето когато се борихме с карабалъците ( речени кефали) другите двама приготвяха обяда, палеха огън, пробваха новата продукция кърпузи (дини) и пъпеши. В един от тези дни повтаряйки си думите ``хайде още малко`` се оказaх нагазил във водата при пълен мрак, тaка се бяхме унесли, карабалъците не спираха да кълват. Бяхме тотално изтощени, а до Харманли бяха скромните 15 километра. В този момент по реката видяхме мъждукаща светлина. Оказа се рибарска лодка. ``Капитанът`` ни предложи да ни откара надолу по течението до вливането на Улудере (златната река преименувана на Харманлийска). Спомням си колко уморени бяхме и колко щастливи. Газовата лампа която ни осветяваше и лодката носеща се по течението на Марица бяха нашата последна надежда да се приберем преди 11 вечерта, както ни беше и уговорката с родителите
. Прилагам снимка на кита, не успях да се сдържа и съм разопаковал някои от нещата
