"В началото бе Словото;"
"И рече Бог: да бъде светлина." И две ГМ-70 засияха в мрака.
"Там където свършва словото - започва музиката."
Тези библейски и философски цитати описват много добре мястото на което попаднах, атмосферата, усещанията ми, както и почти ритуалния жест, с който Боби постави първия диск в плейъра. Това се случи в една студена съботна вечер след любезна покана от страна на Боби (freeman).
Просто невероятно е, как човек единствено с желание и упоритост може да създаде такъв храм на музиката сред кулите от бетон, мърсотията и тълпите от изнервени, подтиснати хора в големия град. Прекрачиш ли обаче прага на просторната стая, отделена и посветена единствено на музикалната DIY-система, попадаш на друго място - в друго пространство, в друго измерение. Тук спокойно можеш да оставиш палтото си, окичено с житейски грижи, его, ролички и дребни сметчици, да виси на воля вън в коридора, а ти да влезеш като едно малко, любопитно и необременено дете с отворени уши.
След кратко разсвирване, безкомпромисното звучене на уникалната система "сваля всички пердета" по пътя на музиката от изпълнителя към слушателя. Макар акустиката на помещението да е далеч от идеалната, звукът е обемен и завладяващ, с много въздух и смайващи ниски. На ухо системата показа едно от най-добрите и гладки АЧХ, които съм чувал от DIY-хорни. Всеки един от елементите на системата, подбиран в продължение на месеци единствено с оглед верния звук, дава своя малък(голям!) принос в общото звучене, което кара многократно по-скъпа "маркова" уредба да звучи в сравнение като джобен транзистор под възглавница. Не е пожалено нито сребро (със специална, оптимизирана за аудио-сигнал структура) за кабели и жици, нито огромни, многократно презапасени мрежови и изходни трансформатори, нито кондензатори с размерите на голям буркан, тефлонови изолации и т.н.. Само за пълнота ще спонмена: кенотрони - подборка, плазми - специална разработка на ЕтерАудио, сребърно-танталови кондензатори (секретно военно производство, на които е било поверено управлението на междуконтиненталните балистични ракети), хорни - уникален проект с Етер-7 наточени отвсякъде говорители. Като прибавим към това и оригиналната схема на Боби за усилвателя, изпълнена безупречно с вещото съдействие на Аспарух, лампите - вкарани в специален режим и с колосален запас от мощност, и накрая плейърът - моднат собственоръчно от Боби, въздействието е "като да ти пръснат черепа с лимоново резенче, привързано към голяма златна тухла".
Абстрахирайки се от технологичната магия, довела до възпроизвеждането на такъв саунд, невероятно е и усещането да си имаш "собствена" концертна зала, "личен" оркестър, който да свири за тебе винаги, когато пожелаеш, възможността да се пренесеш мигом на аборигенско парти, или сред природата в подножието на някой водопад, на морския бряг, за да чуеш прибоя и чайките, или в дебрите на човешката фантазия, описани чрез изразните средства на електронната музика.
Тук дебело ще подчертая и един важен факт при оценката на дадена аудио-система, на който често не се обръща особено внимание или направо се пропуска: При живо изпълнение, човек освен слуховата има и визуална представа къде точно се намира (в пространството) изпълнителя спрямо него. При слушането на адуио-система обаче това не е така - визуалната информация напълно липсва. Като резултат - разчитаме изцяло на звуковата картина, която трябва да е много по-прецизна и по-добре фокусирана дори от това, което собствените ни уши биха уловили при живо изпълнение, за да можем по този начин да компенсираме липсата на визуална информация и да получим подобно крайно усещане, като че виждаме изпълнителя. С две думи - трябва ни нещо като "увеличително стъкло" за уши. Е - тази система го може!
Нататък вечерта протече в слушане на много и най-разнообразна музика, интересни разговори и коментари. По едно време пристигна още един любител на истинския саунд - Павел, с което нещата станаха още по-интересни. Като капак запалихме отоплението на една ГМ-100 да ни свтети
. Тази лампа със сигурност е следващата стъпка на Боби по пътя към пълното съвършенство. Какво ще озвучава с нея - не знам... стадион може би !?... Шегичка... ясно е какво - изключителната мощност на крайното стъпало (примерно 100W на канал) не означава непременно че винаги ще слушаш системата си на 2 x 100W. Означава че имаш изключителен запас от мощност, с който можеш да разчиташ на умопомрачителна микро- и макро-динамика. Не че сега я няма, или е недостатъчна, но тогава със сигурност ще спира дъха подобно на внезапно претоварване от 6G или удар от електрически ток
Накрая, замаян, ухилен до уши и "надрусан" по характерен начин (предполагам - от високите анодни напрежения
) си тръгнах от аудио-приключението към 2 и нещо ч. през нощта. Естествено забравих си пликчето с дисковете, които бях донесъл да слушаме, както и всичко останало - нещо, което никога не ми се случва по принцип. Ето какво стана по-нататък (малко off-topic):
По закона за действието и противодействието - нямаше начин след толкова яка вечер да не се случи някоя върховна простотия - все пак, трябва да помним на кой свят живеем! Та потеглям си аз с колата по уличката покрай блока на Боби, и изведнъж - срещу мен се облещват два фара от Жигула, отгоре светват сини буркани, спирам аз, от лунохода слиза един добре почерпен "пазител на реда" (отвътре дъни чалга, на която другите дремят). "Полицейска проверка!". "Документите!" (- всичките изрядни), "Отвори багажника!" (- вътре нямаше нищо, освен пожарогасител и аптечка). "Употребили ли сте алкохол?" "Ни най-малко." "Я ела да духаш на дрегера!" (показание - 0,00) "Странно!". Диктуваха документите по някаква радиостанция - всичко наред. Явно пропуснаха "почерпката"... Последен опит: "На личната ви карта пише, че адресната ви регистрация е другаде. Какво търсите тук по това време?". "Слушахме музика у един приятел..." Тук ченгето ме изгледа с поглед сякаш вижда привидение - облещи се, ченето му увисна... Все едно му казах, че съм пил кръв от прилеп, гол на лунна светлина в полунощ. След това тръсна глава в отчаян опит да разбере дали случайно не сънува, накрая реши да провери дали е чул добре: "КАКВО???". Повторих отговора. Изръси само едно "Хм!" и ми върна документите.
Та така...
Благодаря на Боби за поканата и за възможността да чуя тази страхотна система. Благодаря и на всички, които са участвали по един или друг начин в проектирането и създаването й - поредния диамант в короната на bgaudio.
Ето защо снощи не можах да спя 