Трябва ми схема за най-обикновен слушалков амп

[altium]

Темата ти по принцип е за тук:
"100mW"
http://bgaudio.org/modules.php?name=For ... forum&f=32

Разгледай схемата на dimithehunt:
http://bgaudio.org/modules.php?name=For ... pic&t=9171



Схемата представлява еднотактен клас А (качествено нещо )и е достатъчно лесна и подходяща за твоите цели. Работи в схема общ сорс и има някакво усилване по напрежение.
(Направих корекция на поста си, като преди това бях дал схема с общ дрейн с усилване под 1)
Направи справка в www.alldatasheet.com за параметрите на IRF610, с цел да го замениш с друг с подобно съпротивление и максимален ток ако не можеш да си го доставиш.

[dimithehunt]

Maxs, доста неопределени са ти изискванията за усилвателя. Най-малкото трябваше да споменеш с какви слушалки ще се ползва.

Схемата, която е дал Altium, е наистина най-простият вариянт, едностъпален еднотактов, но в повечето "качествени" случаи няма да свърши работа. Транзистора работи в схема Общ Дрейн, тоест усилването по напрежение е по-малко от единица и ако ползваш високоомови слушалки няма да посигнеш нужното ниво на изхода.

http://bgaudio.org/modules.php?name=For ... pic&t=9171 - Това е моята идея по въпроса. Не претендирам за някакво върховно качество, но със сигурност върши работа и то по-добре от разните опампове. Само добавяш потенциометър на входа и схемата отговаря на изискванията ти.

п.с. Ако решиш да ползваш буфера, имай в предвид, че потенциометъра е за настройка на преднапрежението на гейта на транзистора.

[Galio]

Здравейте,
наистина схемата e проста и както подчертава dimithehunt, такива
схеми за "качествени" случаи не вършат работа. Бих предложил
една леко по-сложна схема. В момента е изчислена за 8 ohm товар
0,5W мощност. С точните елементи схемата заработва веднага.

[/list]

[icko]

A U1 e ?????

[Galio]

Съжалявам за пропуска, U1 e TL071, CA3140 или подобни.
Добре е да бъдат по скоростни ( V / uS ).
Всъщност ако имаш въпроси питай...

[dimithehunt]

Май не се изказах много ясно, или...

Проблема на схемата е липсата на усилване по напрежение, а високоомовите слушалки си искат по-високо такова, за да постигнат прилично звуково ниво.
Затова и пуснах линка към "Светулката" - MOS транзистор в схема Общ Сорс без токови генерати и т.н. Може би най-лесното решение. Усилването не е голямо, но напълно достатъчно.

В схемата, която Galio предлага, операциолния усилвател усилва по напрежение (в случая 10 пъти), а двата транзистора, също като в първата схема, играят ролята на буферно стъпало (усилват само по ток). И така стават три стъпала в опампа и две след него. И като добавим паралелните обратни връзки идеята започва хич да не ми харесва.

Според мен много по-добри резултати могат да се постигнат с еднотактен едностъпален усилвател.
Скоро ще пусна нова версия на Светулката в оначи тема, но не се знае кога ще мога да я направя - няма да е тествана.

[altium]

Аз също съм твърдо за еднотактен клас А.
dimithehunt, пробвай да я направиш с генератор на ток.
Вижте Даниел Петров какви еднотактни усилватели прави - добри са.

[Galio]

Май и аз останах неразбран...
Проблема в схемата го видях (твърде много се набива на очи) и затова предложих на altium доста качествена схема.
altium не каза колко ома са слушалките... Затова, за мен най-обикновени слушалки могат да бъдат от 8 до 500 и по-нагоре ома, затова му предложих тази универсална схема, за товар от 8 ома
нагоре. Това, дали ще я направи си е негова работа. Предлагам я
само от добри намерения...

Схемата е двустъпална, работи в чист клас А, еднотактна, с усилвател на напрежение U1 (за който ставаше дума) и транзисторите Q1 и Q2, които са сорсови повторители и свързани по този начин работят като един, за много ниско изходно съпротивление.
За товар на Q1 и Q2 служи най-обикновен генератор на ток Q3 и Q4.
В този случай замества мощния товарен резистор в сорсовата верига,
като подобрява линейноста на честотната характеристика. Само
служи като много високоомен товарен резистор или като динамичен
товар. В момента тока през Q2 и Q3 е приблизително 280мА, достатъчен за 2-3V амплитуда на 8 ома товар. Може да се постави LM317, от предната схема. Получава се по-проста схема, но не поддържа добре постоянния ток. Може да се експериментира...
Отрицателната обратна връзка е една и е по напрежение.
Поддържа нулев потенциал на изхода и с R1 и R2 и може да се
подбира входната чувствителност, в зависимост от източника на сигнал. Захранва се от две напрежения.
Това го направих с цел да се премахне изходния кондензатор.
На изхода има само няколко mV, но при желание се свързва тример на операционния усилвател за прецизно нулиране на изхода.
Честотната лента е (няма кондензатор на входа) 0 Hz до около
200 kHz, като с С1 (подбира се опитно), пада след 50 kHz с 3 dB,
Нелинейните са под 0,01 %,
При максимална амплитуда, върховете се срязват еднакво.
Стабилна е по температурен режим.
Единственото което трябва да се направи, е да се сменя
резистора според товара...за слушалки.
Всъщност тази схема може да послужи и за крайно стъпало клас А. При подходящи напрежения и ток от генератора, с подходящи елементи и охлаждане, могат да се постигнат значителни мощности.

Тази светулка...просто нямам думи...

[altium]

Ти си мислиш, че има по-качествено нещо от клас А без ООВ?

[Galio]

Не си мисля, зная го!
Клас А е действително най-качествен, защото няма комутационни изкривявания от преминаването през нулата, за усилването по мощност на двете полувълни. В енергийно отношение е доста консумативен. Но това е въпрос на компромис...
Входния сигнал се усилва в линейната част на характеристиката, но тази част не е безкрайна (особено за транзисторите), а само малка част. И точно в тази част усилвания сигнал ще е най-качествен. Ами през останалата част от характеристиката... Като допълнение, не трябва да се забравят, монтажния капацитет и индуктивностите. И в резултат от всичко това, схемата без обратна връзка има способност да усилва сигналите по различен начин в цялата честотна лента.
Обикновено в клас А, без обратна връзка, средните честоти се усилват по-вече от ниските и високите честоти...
За да се изравни нивото, да усилва еднакво в цялата честотна лента, да се намалят нелинейните изкривявания, се поставя отрицателна обратна връзка. (това е друга тема)

Най-лесното, което можеш да направиш е, да налепиш двете схеми на пробни платки. Ще ти отнеме, кажи го 2 ч. с приготвянето на елементите. Не бързай, послушай ги, сравни ги и реши по собствено виждане коя работи по-добре.
Като начало, от практиката най-добре ще разбереш.

Разбира се ако имаш желание да се занимаваш с това...

Друг е въпроса, ако искаш да научиш нещо за усилвателите и да правиш действително качествени схеми... , но, ако си дошъл в този форум само да си намериш някаква схемичка за слушалки, то това е отделна тема... Мисля, че само ще си загубим времето...

[Nikolay_Hristov]

Galio, даваш ли си сметка колко много глупости си изписал? Лепи и слушай, че тия неща въобще не са като в учебниците...

[dimithehunt]

Май съвсем объркахме човека.

И двата усилвателя ще работят. За да се избере единия трябва да се отговори на въпросите:
Какъв е източника?
Какви са слушалките?
Какво във звука е ценно за Слушателя? Параметрите или самия звук? Двата усилвателя има напълно различни концепции и следователно ще звучат много различно.

Сега и аз да представя параметрите на моята схема.
Долна гранична честота - забележи разделителния капацитет на входа - със сигурност не стига до 0Hz, но пък е под заветните 20Hz.
Горна гранична честота - напълно зависи от Ciss и Crss на използвания транзистор, усилването по напрежение на стъпалото, R1+R3 и изходното съпротивление на предусилвателя и потенциометъра за регулиране на силата на звука. В този вид на усилвателя и по средата на 100 килоомов логаритмичен потенциометър -3dB ще са малко над 20kHz.
Изходното съпротивление е доста голямо спрямо вариянта с транзистор в схема Общ Дрейн, но предполагам, че слушалките ти имат импеданс поне 32Ω. Така че това не е голям проблем.

Усилвателя има две обратни връзки R1 и R5 образуват паралелна ООВ, а R4 e последователна ООБ. Заради лампата и прекомерната плиткост на двете ООВ усилвателя е крив като айнщайновото пространство - 0,01% на хармониците са непостижими за него.

С две думи - другата схема е по-добра по параметри.



Идеята за малко елементи по пътя на сигнала, както и малко връщащи го от изхода към по-предни стъпала, се базира изцяло на начина на възприемане на звука и възможностите на слуха. При 1kHz нелинейни изкривявания до 1% не се възприемат от повечето хора. Три октави нагоре и надолу това число е около осем пъти по-голямо. Значи техниката с която разполагаме превъзхожда възможностите на слуха. Тук се намесва и още едно своиство на слуха - човека възприема по-добре звук, изкривяванията в който са с по-прост спектър. Дори и да са процентно повече от такива със сложен спектър.
Колкото по-малко елементи по пътя на сигнала, колкото по-малка част от изходния сигнал се връща напред в схемата, толкова по-упростен е спектъра на хармониците.

Обратната връзка не е решение на проблемите с изкривяванията, тя дори създава нови. Приложението й в транзисторните НЧУ е основнo с цел да внесе контрол в усилването, евентуално да разшири честотната лента нагоре или да я модифицира където се налага. Звучи добре - може да моделираме услването. Но на практика времето, което отнема на сигнала да мине през ООВ, да нанесе корекциите и да мине целия път до изхода, разваля донякъде замисъла. Точно в това време стъпалата обхванати от ООВ работят без никакъв контрол - пораждат се динамични изкривявания, "замазва се звука".
Спада на усилването по напрежение в ниската и високочестотната област не е породен от режима на работа на транзисторите (клас А) или липсата на ООВ, а от капацитети по пътя на сигнала, входния и обратния капацитет на транзисторите и т.н. Обратната връзка намаля усилването в незасегнатите от този проблем области и така изравнява АЧХ. И за жалост "смачква въздуха в звука", загубва се сцената. Един добре проектиран еднотактен усилвател без или с плитка ООВ може без проблем да изнесе тези влияния извън звуковия диапазон.

Както каза Николай (но малко грубо за моя вкус) много неща трябва да се изпитат практически. Теорията в учебниците е обобщена и идеализирана и ако се използва директно често се пропускат някой особенности типични за аудиото.
В крайна сметка ще слушаме каквото си направим, а няма да му гледаме параметрите на лист хартия.

Galio, имаш моите адмирации за това, че си направил схемата сам и че я споделяш във форума.
Вече пуснах пост със схемата на новата "Светулка" (която няма да свети). Надявам се да намираш този дизайн не толкова фрапиращ.

Към автора на темата: наистина трябва да се разрешат въпросите в началото на поста, за да може да се избере каквато и да е схема.

[Galio]

По принцип източника на сигнал не е важен. Важно е високото входно съпротивление на усилвателя.

Слушалките са неизвестни (затова моята схема е универсална).

Какво във звука е ценно за Слушателя? Параметрите или самия звук?

Ами ако няма параметри, няма да има и качествен звук. Имено на параметрите се дължи и качествения звук.

Имаме еднаква концепция. И двата усилвателя работят в клас "А".

Горна гранична честота - напълно зависи от Ciss и Crss на използвания транзистор, усилването по напрежение на стъпалото, R1+R3 и изходното съпротивление на предусилвателя и потенциометъра за регулиране на силата на звука. В този вид на усилвателя и по средата на 100 килоомов логаритмичен потенциометър -3dB ще са малко над 20kHz

В такъв случай няма да имаш висока честота. Спада с 8dB на 20KHz, спрямо 1KHz.

Изходното съпротивление...

точно това е проблема - голямото изходното съпротивление на стъпалото. Затова А.Ч.Х. не е линейна. Точно затова не е подходяща схема с общ дрейн.

Всъщност, ако само се подменят някой стойности, схемата заработва много по-добре.

Обратната връзка не е решение на проблемите с изкривяванията, тя дори създава нови.

До сега не съм срещал обратна връзка, която да не е решила даден проблем.

А ти тествай практически "светулка"-та, с оригиналните стойности по схема и покажи резултатите, за да ги сравним.