Какво ще кажете за това импулсно захранване за кола ?

Съобщение
Автор
Аватар
SlowDead
има известен опит
има известен опит
Мнения: 266
Регистриран на: Сря Авг 11, 2004 12:00 am
Местоположение: Бургас
Обратна връзка:

Какво ще кажете за това импулсно захранване за кола ?

#1 Мнение от SlowDead »

http://cxem.net/sound/amps/amp49.php

Какво ще кажете за това импулсно захранване за кола ?

Аватар
DJ69
има известен опит
има известен опит
Мнения: 147
Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 1:00 am
Местоположение: Варна
Обратна връзка:

Re: Какво ще кажете за това импулсно захранване за кола ?

#2 Мнение от DJ69 »

SlowDead написа:http://cxem.net/sound/amps/amp49.php

Какво ще кажете за това импулсно захранване за кола ?

Мойто мнение е че инвертора не си заслужава да не говорим за крайното стапало..СТК..Та инвертора е изпълнен по класическа схема обаче с ТЛ494 не е от наи одачните варианти за кола специално те ги слагат на мн места както и ПЦ тата там си бачкат но за кола аз с този чип съм имал мн главоболия просто ми клякаше захранването постоянно при Бас,Има схеми с чипове от сериата SG xxxx с тях съм прайл 2 инвертора и още си бачкат перфектно!А за краиното стапало си избери схемичка с Транзисторчета щото това СТК не вярвам да има мн хала да свири:)Ако нямаш мн предпочитания към това как ще свири и не ти се занимава мн мн !твоя вариант ще ти свърши работа!!Но винаги има техническа възможност за повече!!!!!

Аватар
sparky
има опит
има опит
Мнения: 175
Регистриран на: Сря Юни 08, 2005 12:00 am
Местоположение: София
Обратна връзка:

#3 Мнение от sparky »

Човека, дето го е правил явно не е много наясно с импулсните захранвания.

Първо - първичната е сложил 6.5 навивки, което е недопустимо и трябва да се избягва. Във всяка книга за импулсни устройства може да се прочете че броя на намотките трябва да е цяло число, освен ако не са взети специални мерки, които при навиване върху феритен пръстен няма как да се вземат.

Второ - за регулация използва отделна намотка, което доста влошава стабилизацията. За добра стабилизация е по-добре да се вземе волтажа на положителното захранване. Така поне едното напрежение ще бъде добре стабилизирано, а ако трафа е навит както трябва и ако на изхода се използва общ дросел за двете полярности, стабилизацията може да се направи доста по-добра.

Трето - обратната връзка може значително да се подобри, но това малко усложнява нещата. Общо взето при достатъчно големи изходни кондензатори и дросел, регулацията ще е повече от приемлива за целта, за която се ползва захранването.

Въпроса изобщо не е в това дали се ползва TL494 или някаква друга схема. Значение има решението като цяло, а най-важно е трафа и изходния дросел да се изчислят и навият като хората. И аз съм фен на SG3525 например, защото си има вградени "totem-pole" драйвери за изходните транзистори, което е много удобно ако се ползват MOSFETи, както и някои други полезни нещица.

Виж това например: http://sound.westhost.com/project89.htm
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

Tisho
BG Audio Team™
BG Audio Team™
Мнения: 452
Регистриран на: Вто Сеп 20, 2005 12:00 am
Местоположение: Габрово
Обратна връзка:

#4 Мнение от Tisho »

sparky написа:Човека, дето го е правил явно не е много наясно с импулсните захранвания.

Първо - първичната е сложил 6.5 навивки, което е недопустимо и трябва да се избягва. Във всяка книга за импулсни устройства може да се прочете че броя на намотките трябва да е цяло число, освен ако не са взети специални мерки, които при навиване върху феритен пръстен няма как да се вземат.

Второ - за регулация използва отделна намотка, което доста влошава стабилизацията. За добра стабилизация е по-добре да се вземе волтажа на положителното захранване. Така поне едното напрежение ще бъде добре стабилизирано, а ако трафа е навит както трябва и ако на изхода се използва общ дросел за двете полярности, стабилизацията може да се направи доста по-добра.

Трето - обратната връзка може значително да се подобри, но това малко усложнява нещата. Общо взето при достатъчно големи изходни кондензатори и дросел, регулацията ще е повече от приемлива за целта, за която се ползва захранването.

Въпроса изобщо не е в това дали се ползва TL494 или някаква друга схема. Значение има решението като цяло, а най-важно е трафа и изходния дросел да се изчислят и навият като хората. И аз съм фен на SG3525 например, защото си има вградени "totem-pole" драйвери за изходните транзистори, което е много удобно ако се ползват MOSFETи, както и някои други полезни нещица.

Виж това например: http://sound.westhost.com/project89.htm


Нещо не мога да се съглася с теб..... :?
DC/DC конвертора даден на тази схема
Изображение
е далеч по добър от дадения на тази
Изображение

Коментирам първата схема.
1. нищо не му пречи на човека да навие 6.5 навивки на трафа.
2. Стабилизацията зависи само и единственно от това колко добре е навит трафа.
3. Ако сложиш на тази схема на обратната връзка по голям кондензатор само ще влошиш нещата.
4. С един куршум два заека:
-читаво стабилизиране на изходното напрежение (повтарям пак ако трафа е навит както трябва!).
-добро решение за галванично разделяне на товара от захранването.
5. Наличие на изходен дросел.
Има и недостатъци естествено. TL494 се захранва от кофти място. Добро решение би било слагането на LC филтър .

Относно втората схема.
Почвам с недостатъците...
1. Липса на изходен дросел....
2. не е разделена галванично масата на DC/DC конвертора и товара(усилвателя). Това може да доведе до протичане на сериозен ток през масата на сигналния кабел. Особенно ако усилвателя е в багажника а маса е хваната по тенекиите на автомобила.
3. За какво е тази дива глупост с релето ?
При положение че SG3525 си има извод за on/off... Крак номер 10. :D

4. Толкова ли е голям входния капацитет на ключовите транзистори че се налага слагането на драйвер с BD139 и BD140 ?!?!
Излишно количество части... :wink: :mrgreen:

Предимства...
Ами ползването на по съвременен PWM контролер.
Други не виждам.... :wink:

Tisho
BG Audio Team™
BG Audio Team™
Мнения: 452
Регистриран на: Вто Сеп 20, 2005 12:00 am
Местоположение: Габрово
Обратна връзка:

#5 Мнение от Tisho »

Сега видях и подобрения вариант на втората схема:
Изображение

Тук нямам забележки освен това че пак липсва изходния дросел... :wink:

Аватар
SlowDead
има известен опит
има известен опит
Мнения: 266
Регистриран на: Сря Авг 11, 2004 12:00 am
Местоположение: Бургас
Обратна връзка:

Re: Какво ще кажете за това импулсно захранване за кола ?

#6 Мнение от SlowDead »

DJ69 написа:
SlowDead написа:http://cxem.net/sound/amps/amp49.php

Какво ще кажете за това импулсно захранване за кола ?

Мойто мнение е че инвертора не си заслужава да не говорим за крайното стапало..СТК..Та инвертора е изпълнен по класическа схема обаче с ТЛ494 не е от наи одачните варианти за кола специално те ги слагат на мн места както и ПЦ тата там си бачкат но за кола аз с този чип съм имал мн главоболия просто ми клякаше захранването постоянно при Бас,Има схеми с чипове от сериата SG xxxx с тях съм прайл 2 инвертора и още си бачкат перфектно!А за краиното стапало си избери схемичка с Транзисторчета щото това СТК не вярвам да има мн хала да свири:)Ако нямаш мн предпочитания към това как ще свири и не ти се занимава мн мн !твоя вариант ще ти свърши работа!!Но винаги има техническа възможност за повече!!!!!

Пич аз питах само за импулсното а не и за усилвателя :) определено никога няма да се занимавам с интеграли ако ще си правя нещо за мене !
Това импулсно предполагам става за някоя схема на Уоди нали така :)
Сега се замислям дали да не метна направо неговото импулсно което върви с усилвател А+Б защита от начален и прав ток на колоните както и бас филтър ! Дали ще тръгне от раз или ще има много проблеми до финала (ако въобще се стигне до такъв)!
Малко скиптично настроен съм към тези импулсни .. :)

Аватар
sparky
има опит
има опит
Мнения: 175
Регистриран на: Сря Юни 08, 2005 12:00 am
Местоположение: София
Обратна връзка:

#7 Мнение от sparky »

И аз за някои неща не мога да се съглася с теб, а за нчкои съм напълно съгласен разбирасе:

- Изходния дросел е задължителен. Ако се търси добра взаимна стабилизация (в смисъл и на + и на -) е добре и да е общ.

- Отделната намотка за стабилизация обаче, както и да навиваш трафа, ще е по зле от варианта ако се следи направо изходното положително (или отрицателно) напрежение. При добре навит траф (добре разпределени намотки и плътни една до друга за двете половини на вторичната, пък и на първичната не пречи), както и добре направен общ изходен дросел, регулацията при еднакви други условия ще е по-добра от тази с допълнителна намотка. Отделен е въпроса дали в случая трябва да се търси кой-знае каква регулация. Аз просто не виждам смисъл от още една намотка, даже обратно.

- Относно по-големия кондензатор - имах в предвид по-голям кондензатор на изхода, както и по-голяма индуктивност. Тъй-като товара е доста динамичен, това ще доведе до по-добри резултати. Не съм имал в предвид по-голям кондензатор в обратната връзка. Мисълта ми беше че може да се направи по-добра такава. Използваната обратна връзка е от най-простия тип, и това води до "по-бавна" регулация. Ако се използва обратна връзка от тип "2 pole - 2 zero" регулацията ще е далеч по-бърза. Въпросъл обаче е че се смята по-трудно, а и в нашия случай, пак според мен, не е нужна кой-знае каква регулация. За това и споменах че по-големи изходен дросел и кондензатор може би ще са достатъчни.

- Дали да се използва по-добра управляваща интегралка? - Разбира се. Аз съм с две ръце за. Мисълта ми беше че проблема на схемата не е в интегралката, както се твърдеше във втория пост.

- Относно половин намотка - това повишава "leakage inductance" (така и не го научих на български) на трафа, изкривява магнитното поле в сърцевината и влошава регулацията. С половин намотка, когато се натовари, това кара магнитният поток да се измести далеч от нея, и съответно напрежението в тази половинка да падне. При някои случаи може да се получи даже отрицателно напрежение, и вместо да дабавя, тази половин намотка ще отнема напрежение. Освен това измествайки се, магнитният поток се концентрира в по-малка напречна площ на сърцевината, което може да доведе частичното и насищане, което пък увеличава загубите в сърцевината. Има разбира се специални техники на навиване на трафове с половинки и четвъртинки намотки, но те са приложими само при Е-Е, Е-I, ETD и други видове сърцевини, които имат по 2 или 4 странични "крака". Тогава могат да се направят успоредни симетрични намотки върху страничните крака, които играят ролята на половинки. Мгат да се прилагат и техники за разпределение на магнитнич поток в различна степен в различните крака, което позволява да се получат и други съотношения (1/3, 1/5 и т.н.). Всичко това обаче според мен в случая е безсмислено, защото вместо 6.5, в първичната могат да се сложат 6 намотки и да се използва малко по-голяма сърцевина, което малко ще вдигне мощността на захранването, или 7 намотки, по-малка сърцевина, и по-малка мощност съответно. Ако се използва половин намотка (1.5,2.5, ... , 6.5 и т.н.), ще се влоши регулацията, ще се покачи "leakage inductance", съответно ще има по-големи пикове на напрежение върху транзисторите и загубите ще се увеличат, както ще се увеличат загубите в сърцевината, нараства и вероятноста от стъпаловидно насищате на сърцевината, изобщо няма никаква полза, а само вреда.

- За галваничното разделение - съгласен съм че е добре да има такова, но има и други далеч по добри методи за това, оптрони например. В случая обаче според мен не е задължително да има такова.

- Колкото до разделението на масите - има хиляда начина да се вземат мерки и да се избегнат проблемите. В редица случаи и най-простото решение върши работа - просто сигналните кабели се заземяват само от едната страна. Има разбира се много други неща, които могат да се направят, например масата на всичко (касетофон, захранване, усилвател) да се взима от една и съща точка и т.н.
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

Tisho
BG Audio Team™
BG Audio Team™
Мнения: 452
Регистриран на: Вто Сеп 20, 2005 12:00 am
Местоположение: Габрово
Обратна връзка:

#8 Мнение от Tisho »

Хм... Радвам се че темата придоби този характер. Мисля че ще е доста полезна за начинаещите в областа наречена импулсни захранвания.

Като каза оптрони...

Оптроните... Умишлено ги изпуснах от списъка за устройства помагащи при галванично разделяне.
Имат един много гаден параметър наречен стареене, характерен за всеки опто и свето елемент.

С времето оптрона си променя параметрите и по някое време спира да работи.

Нека да разгледаме една класическа схема за обратна връзка с оптрон.

При промяна параметри и/или с дефектиране на оптрона често срещано явление е PWM контролера да започне да работи на максимален коефицент на запълване на импулсите.
И като няма адекватен товар от другата страна се сещаш какво се получава. :wink: Напрежението започва да расте докато не изгори нещо и не сработи защитата по ток на първичната страна.

Така че извода е винаги при използване на оптрон за обратна връзка на изхода да се слага елемент или схема следяща изходното напрежение и при отклонения нагоре да дава на късо изходната верига, защото почти винаги захранваното устройство е по скъпо от самото захранване. :wink:

близо 60% от дефектите в импулсно захранване са от електролитни кондензатори.

30% от оптрони.

И останалите 10% от всичко останало като компоненти.

Аватар
sparky
има опит
има опит
Мнения: 175
Регистриран на: Сря Юни 08, 2005 12:00 am
Местоположение: София
Обратна връзка:

#9 Мнение от sparky »

И аз се радвам за размерите, които придобива темата.

Сега за оптроните...

Има начини влиянието на стареенето да се избегне. Имах ги някъде по книгите, не ги знам наизуст. Просто за сега не ми се е налагало да ползвам, но като бях начинаещ (то не че сега съм кой-знае колко разбирач де :) ) си понакупих доста литература и тук-там се споменаваше схема, при която стареенето се избягваше. Освен това вече технологиите са понапреднали и има оптрони, при които проблемът е до голяма степен решен. Ако се интересуваш мога да се поразровя.

Аз досега или съм правил автомибилни захранвания, при които не съм изолирал входа от изхода, или мрежови, при които по класическата схема с драйверните трафове управляващата схема се изнася в изхода, както е при повечето PC захранвания. Има май и вариант управлението на транзисторите да минава през оптрони вместо през драйверни трафове, ама това даже не съм виждал някой да го прави засега.

...за което сега ми щукна идеята че може да се ползват оптрони, които да управляват IR2110, която пък да клати MOSFETите - избягват се един или два драйверни трафа. Някой да е правил таквоз чудо? Щото ми е много любопитно какво ще излезе. Засега нямам време, но при първа възможност ще пробвам.
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

ivoshima

#10 Мнение от ivoshima »

имам проблем с режима на работа на мосфетите.
като са в група и товара пада в/у един или два които греят пове4е, от там и КПДто пада.
на рамо като остава само по един транзистор захранването работи много по добре но вече липсва мощност.
идеа как да работят едновремено в такт.
дали феритни легла към сорсовете ще ми помогнат ????????????

Аватар
sparky
има опит
има опит
Мнения: 175
Регистриран на: Сря Юни 08, 2005 12:00 am
Местоположение: София
Обратна връзка:

#11 Мнение от sparky »

Трябва да се подберат добре за да са с близки характеристики.

И подозирам че имаш проблем с управлението - за повече транзистори управлението трабва да е доста "кораво" тоест да може да отдава повече ток към гейтовете - 0.7 - 0.8А за транзистор (тоето зависи от честотата на захранването разбирасе, както и от много други работи).

Но самият факт че греят наколко транзистора от всичките ме навежда ма мисълта че ще трабва да се подберат по внимателно или платката не е сметната като хората.

Ако покажеш схема или снимка (най-добре и двете) на това, което си сътворил, ще е по-лесно да ти се помогне. Иначе си говорим общи проказки.
Знам че нищо не знам, но някои и толкова не знаят.

Tisho
BG Audio Team™
BG Audio Team™
Мнения: 452
Регистриран на: Вто Сеп 20, 2005 12:00 am
Местоположение: Габрово
Обратна връзка:

#12 Мнение от Tisho »

sparky написа:И подозирам че имаш проблем с управлението - за повече транзистори управлението трабва да е доста "кораво" тоест да може да отдава повече ток към гейтовете - 0.7 - 0.8А за транзистор (тоето зависи от честотата на захранването разбирасе, както и от много други работи).



1. Ако тече ток през гейта на мосфет транзистор то той е за кофата за буклук! :wink:
2. Тока който се вкарва в изходните драйвери не е за да минава през прехода гейт -> сорс, ами заради капацитета който има гейта....
Това се прави за да не се омазват фронтовете на импулсите.
3. И за какво ти е 800ma ток ?!?!? Много ти се вижда КПД-то на DC/DC конвертора че си решил да го понамалиш малко ?!?! :?

Tisho
BG Audio Team™
BG Audio Team™
Мнения: 452
Регистриран на: Вто Сеп 20, 2005 12:00 am
Местоположение: Габрово
Обратна връзка:

#13 Мнение от Tisho »

ivoshima написа:имам проблем с режима на работа на мосфетите.
като са в група и товара пада в/у един или два които греят пове4е, от там и КПДто пада.
на рамо като остава само по един транзистор захранването работи много по добре но вече липсва мощност.
идеа как да работят едновремено в такт.
дали феритни легла към сорсовете ще ми помогнат ????????????



Как си ги свързал ?
И какво значи феритни легла ? :?

Daniel Petrov
BG Audio Team™
BG Audio Team™
Мнения: 2347
Регистриран на: Съб Сеп 11, 2004 12:00 am
Местоположение: София
Обратна връзка:

#14 Мнение от Daniel Petrov »

Точно управлението на мосфетите, особено с 494 винаги е било проблем.
Никой не подбира транзистори, когато произвежда импулсни, нали?
И си работят съвсем нормално. 3525 е с противотактни изходи и е по добрия вариант в случая...
Ето ви работеща схема, правил съм я много пъти и никога не съм подбирал каквото и да било като компоненти, работи надеждно и без дроселите по захранване...

http://www.bgaudio.org/images/upload/pwm.jpg

Предлагам навити ферити R34 и R40 на Kaschke за осцилаторна 60К.
Ориентировъчни мощности:
450 вата за 34-ката и към киловат за 40.
Inspiration Audio
SE tube amps with direct heated triodes.

Изображение

ivoshima

#15 Мнение от ivoshima »

дове4ера ще снимам платката :D
/ феритни легла - феритна пръ4ка с 5 - 6 навивки с около 1 mm жица/
а до схемата е тази от http://sound.westhost.com/project89.htm с 4 см. пръстен на KASCHKE първичната намотка е от 5 жила по 0.8 мм а вторичната е от 3 жила по 1.2 мм жица.
и стъпалото е 350 W mosfet .
и всичкото това съм го събрал на една платка 8) .
първо се пробвах с tda7294 но картинката е още по зле 8)
с мосфет усилватела звука е по добър но волтажа пада много при удар на BASS . от там си мисля че транзисторите не играят заедно :)

Публикувай отговор

Обратно към “PWM”

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 11 госта