Мрежовият трансформатор
Публикувано на: Нед Окт 24, 2010 12:36 pm
Изчислили сме и сме изработили мрежов трансформатор. Обаче каква мощност може да понесе той. Дали отговаря на изчисленията ни. Това трябва да проверим. Ето как да го направим.
Измерваме омичното съпротивление на всички намотки. Натоварваме трансформатора с пълната му мощност при повишена с 10 % мрежа. След поне 4 часа го изключваме и отново измерваме омичните съпротивления. Те естествено са по-високи. Но колко е допустимото нарастване?
Това зависи от допустимата температура на изолацията на проводника и на макарата. Произвежданите макари са за 130, 160 и 180 ºC, но можем да си направим и наша макара. Допустимата температура на изолацията на проводниците се определя от нейния клас. Ако максималната околна температура е 40 ºC, то допустимото прирастването на температурата Δ за съответната изолация е:
Кл.А – Δ T = 55 [ºC] т.е. 95 ºC абсолютна температура
Кл.Е – Δ T = 70 [ºC]
Кл. B – Δ T = 80 [ºC]
Кл, F – Δ T = 100 [ºC]
Кл. H - Δ T = 125 [ºC]
Δ T - прираст на температурата над околната
При температурен коефициент на съпротивлението на медта 0.0043 допустимото приблизително нарастване съпротивлението на намотките е:
Кл. А 25%
Кл. Е 32%
Кл. В 37%
Кл. F 48%
Кл. Н 57%
За кл. F и Н температурния клас на макарата трябва да е съобразен с температурата 140 и 165 [ºC].
Предварително можем да определим приблизително загряването намедта.
Δ T = Pcu/(12.So) [ºC]
Pcu – [W] загубите в медта
So – [m²] площ на охлаждащата повърхност
Аналогично можем да определим приблизително загряването на магнитопровода от индукцията при повишена с 10 % мрежа.
Δ T = 37.P/√V
P – [W] загубна мощност в желязото за повишеното напрежение и съответния обем на магнитопровода
V – [sm³] обем на магнитопровода
Обикновено загубите в магнитопровода, измерени на п.х., са много по-малки от тези в медта.
Измерваме омичното съпротивление на всички намотки. Натоварваме трансформатора с пълната му мощност при повишена с 10 % мрежа. След поне 4 часа го изключваме и отново измерваме омичните съпротивления. Те естествено са по-високи. Но колко е допустимото нарастване?
Това зависи от допустимата температура на изолацията на проводника и на макарата. Произвежданите макари са за 130, 160 и 180 ºC, но можем да си направим и наша макара. Допустимата температура на изолацията на проводниците се определя от нейния клас. Ако максималната околна температура е 40 ºC, то допустимото прирастването на температурата Δ за съответната изолация е:
Кл.А – Δ T = 55 [ºC] т.е. 95 ºC абсолютна температура
Кл.Е – Δ T = 70 [ºC]
Кл. B – Δ T = 80 [ºC]
Кл, F – Δ T = 100 [ºC]
Кл. H - Δ T = 125 [ºC]
Δ T - прираст на температурата над околната
При температурен коефициент на съпротивлението на медта 0.0043 допустимото приблизително нарастване съпротивлението на намотките е:
Кл. А 25%
Кл. Е 32%
Кл. В 37%
Кл. F 48%
Кл. Н 57%
За кл. F и Н температурния клас на макарата трябва да е съобразен с температурата 140 и 165 [ºC].
Предварително можем да определим приблизително загряването намедта.
Δ T = Pcu/(12.So) [ºC]
Pcu – [W] загубите в медта
So – [m²] площ на охлаждащата повърхност
Аналогично можем да определим приблизително загряването на магнитопровода от индукцията при повишена с 10 % мрежа.
Δ T = 37.P/√V
P – [W] загубна мощност в желязото за повишеното напрежение и съответния обем на магнитопровода
V – [sm³] обем на магнитопровода
Обикновено загубите в магнитопровода, измерени на п.х., са много по-малки от тези в медта.