BGAUDIO.ORG Audio Portal

В един технически форум (не аудио) се проведе лека схватка на тема: “Защо изпростяха...?”: Напоследък, особено четейки тоя форум, а и съдейки по себе си забелязвам това преобладаващо изпростяване. Как мислите, на какво се дължи това? Дали заради голямата свободия в сектора и високите заплати, дали заради липсата на време за общуване с нормални хора и общуването с тъпи компютри...как мислите?

Та моят въпрос не е защо изпростяха някои браншовици и дали изобщо са изпростяли, а защо хората бидейки външно свободни, остават вътрешно оковани във вериги? Вътрешната срещу външната свобода.

Според мен вътрешната свобода е всичко онова, което ни кара да харесваме себе си и животът, който водим тук и сега. Тя дава усещане за цялостност.

Външната я постигаме, доближавайки се или осъществявайки идеалите за един реализиран човек, според масово възприетото мнение. Тези идеали може би се менят, но за нашето съвремие като цяло се свеждат до финансова независимост и облагите, които следват от нея. В името на финансовата свобода хората правят какво ли не, което ги отдалечава от вътрешната им свобода.

Кога започва момента, в който преставаш да бъдеш себе си и започваш да преследваш някой лишен от съдържание чужд идеал? Този идеал невинаги е нужно да е свързан с пари. Може да има отношение към някакъв важен избор, но чужд на вашата природа, откъдето всичко тръгва по трънливо нанагорнище.

Може и да греша. Поправете ме, ако мислите различно.

Вие към коя от двете свободи сте по-близко?
Има ли между вас финансово независими, но недоволни от живота си или пък такива, които едва свързват двата края, но доволни от това, което правят? А може би има щастливци, при които двете свободи са се оказали в съвпад?

becky15 написа: Има ли между вас финансово независими, но недоволни от живота си

Aз не познавам такива хора, които да са финансово независими и да са недоволни от живота си Отделен е въпроса ,че винаги на някой нещо му липсва и е нормално според мен

Vasil Nikolov написа:

becky15 написа: Има ли между вас финансово независими, но недоволни от живота си

Aз не познавам такива хора, които да са финансово независими и да са недоволни от живота си Отделен е въпроса ,че винаги на някой нещо му липсва и е нормално според мен

Според мен акълът е най-справедливо разпределеното вещество на тоя свят: всеки е на мнение, че има достатъчно, ако не и в излишък! За разлика от парите

Vasil Nikolov написа:

becky15 написа: Има ли между вас финансово независими, но недоволни от живота си

Aз не познавам такива хора, които да са финансово независими и да са недоволни от живота си Отделен е въпроса ,че винаги на някой нещо му липсва и е нормално според мен

Съжалявам, че се налага да го кажа, но... или не познаваш наистина финансово независими хора, или тези които познаваш умело крият недоволството си!

bstbst написа: Съжалявам, че се налага да го кажа, но... или не познаваш наистина финансово независими хора, или тези които познаваш умело крият недоволството си!

Абе недей да съжаляваш, не съм казал ,че го крият, бяха недоволни от хотела на Карибите и следващата година ще са на Хаваите, на остров Аруба или някъде другаде и при тях има проблеми и недоволство

Смятам, че не говорим за подобни повърхностни ситуации.........!
На практика така наречените "финансово независими" са психологически и физически зависими от парите си в по-голяма степен от "финансово зависимите" ... затова по- философски погледнато... такова понятие може би не съществува!

Свободата е само и единствено състояние на душата!!! По-точно, тя се изразява в синхрона м/у душа и разум (единици го постигат). Тя няма нищо общо с материалния свят, с парите и всичко "външно". За да си свободен, преди всичко трябва да се "осъзнаеш" - какво искаш от живота, какъв е смисъла на всичко, струва ли си да правиш дадено нещо и преди всичко ЧУВСТВАШ ЛИ СЕ ДОБРЕ, когато го правиш. "Финансовата свобода" е НАЙ-ГОЛЯМАТА зависимост на човечеството!!! Така разбирам аз свободата... edit: така ЧУВСТВАМ свободата!

Rumen Zografov написа:Свободата е само и единствено състояние на душата!!! По-точно, тя се изразява в синхрона м/у душа и разум (единици го постигат). Тя няма нищо общо с материалния свят, с парите и всичко "външно". За да си свободен, преди всичко трябва да се "осъзнаеш" - какво искаш от живота, какъв е смисъла на всичко, струва ли си да правиш дадено нещо и преди всичко ЧУВСТВАШ ЛИ СЕ ДОБРЕ, когато го правиш. "Финансовата свобода" е НАЙ-ГОЛЯМАТА зависимост на човечеството!!! Така разбирам аз свободата... edit: така ЧУВСТВАМ свободата!

Напълно вярно, и аз съм на такова мнение...Само да допълня: Не всеки може да бъде свободен, а и да си свободен е по-трудно. Да цитирам един умен човек "Човек е осъден да бъде свободен" (Цитирам малко по-памет, така че не претендирам за точност).

amitko написа: "Човек е осъден да бъде свободен" ...

И излежава присъдата си в килията на собствените си предразсъдъци и измислените порядки и принципи, налагани от Матрицата.

Въпросът за свободата изглежда с привидно много елементарен отговор, свеждащ се до два възможни варианта, но ми се струва, че тогава ще трябва да разсъждаваме само в абстрактни категории. Свобода от какво и в какво. Свобода, която се разбира като свободия (да правя когато и каквото си искам, без да се съобразявам с нищо) не съществува на практика от момента, в който няколко индивида са осъзнали, че по-лесно се намира плячка, когато ловуват заедно. Свободата има различно третиране, че ако щете и "дефиниция", в различните епохи и култури и е свързана преди всичко с господстващата идеология, независимо от характера й. За жалост, въпреки ширещото се убеждение, насаждано по всевъзможни начини и средства, че във високотехнологичните общества имаме пълна и неограничена свобода, именно тук индивидуалната свобода е възможно най-ограничена, много често и поради налаганите от самите нас рамки и модели на поведение - красноречив пример в това отношение е модата или пък стресиращата липса на сигнал на мобилния телефон.

Ако към горната картина прибавим все по-широката необразованост, тотална арогантност, ценностна система с акцент върху пари и власт, в съчетание с почти пълното отсъствие на държава и на чувство за държавност, то очевидно перспективите ни за лична свобода не са много бляскави.

В тази ситуация за отделния човек остават две алтернативи - да се слее с масата, като приеме нейния ценностен и поведенчески модел (нещо от сорта "Минавам през трупове за пари, власт и чалга музика") или да се опита да изгради своя, макар и малка, но свободна (със всичките й условности) територия. Но дори осъзнаването на тази възможност е свобода, до която май има доста път.

Ангеле, ти отнасяш свободата до обществото. В този случай индивидуалната, безпрекословната свобода не съществува. Всякакъв вид колективна структура я потъпква в различна степен. В този случай можем да говорим за свобода само ако дадения индивид осъзнава липсата й - той не е свободен в истинския смисъл на думата, но осъзнаването на това, го прави донякъде свободен. Именно там се корени излизането от Матрицата - не можеш да и се противопоставиш, но можеш да я погледнеш отстрани; не можеш да си независим от нея, но можеш да спреш манипулацията й върху личността ти. В съвременния свят, именно това е свободата. Това е, що се отнася до свободата на индивида в обществото. Тя е относителна.
Другата, истинската свобода, тази, която се корени в дебрите на човешкото съзнание, тази, която кара душата да се чувства добре, когато живее чрез тялото в материалния свят - тя се постига именно със споменатото по-горе синхронизиране на душата с разума. Именно разумът е единственото нещо, което ни пречи да бъдем свободни (душата е свободна by default). Именно разумът може да бъде управляван от външен фактор, не душата. Когато, обаче, той успее да овладее провокациите и манипулациите на околния свят и се вслуша в душата, едва тогава говорим за свобода - свободата разумът да реши нещо, от което душата да се чувства добре.

Свобода?
Не е ли свободен онзи, който, лежейки в килията си не мисли за утре и може да преживява един ден стотици пъти. Много по-свободен от онзи, който си мисли, че има "право на избор" в решаването на ежедневните проблеми.

От друга страна свободата носи отговорност. Затова хората не я харесват. Въпреки че декларират друго. Въпреки привидната освободеност и липса на задръжки всеки е продукт на средата и времето си. Малко успяват да се измъкнат. И попадат в друг кръг от условности...

Свободата не ми е фикс идея в обикновеното ежедневие. Разбирам я като вътрешен мир и щастие, които могат да дойдат примерно след свършена работа. Някой беше казал, че всеки разумен човек доброволно се подчинява на нещо. А за мен най-добронамереният господар е Бог.

Вярно е, Румене, разглеждам свободата на отделния човек в рамките на обществото, в което живее поради единствената причина, че сме социални същества и няма как разумът да вземе някакво решение без да отчита (може би дори неосъзнато) този факт. Способността за извисяване на разума до степен, при която решенията се взимат без отчитане на странични (за самия разум) норми е възможност, притежавана вероятно от пределно малък кръг хора, но дори и тогава или може би именно поради наличието им, тези умения надали се използват само за постигане на индивидуална свобода на душата. Не знам ..., темата е изключително обемна и интересна, и самият факт, че я коментираме е някакво доказателство, че не се чувстваме много комфортно, т.е. не се чувстваме свободни, а това, че го осъзнаваме, вече е нещо. В книгите на Мулдашев имаше разсъждения за четирите тела, в които едновременно съществува човек - може би следва да помислим за свободата в този контекст...

Поздравления за Беки - страхотна тема за аудиофорум.

Да, наистина, темата е много обширна и приятна (за мен поне). И се радвам, че намирам съмишленици за такава, за мен, градивна дискусия.

Свободата е малко като истината - еднозначно определение и тълкувание няма, всеки сам я разбира за себе си. И двете понятия обикновено, обаче, се тълкуват като някакви крайности, които се обявяват за абсолютни и точно тогава те губят смисъла си и омагьосаният кръг се затваря.

Поздрави на всички!