Източници на звук

[Zmej]

...джитера...

Параметърът 'време' или делта(делта(време)) = джитер играе роля само при аналогово/цифровото и цифрово/аналоговото преобразуване. А там генераторът е един, а и данните се четат от буфер.
Иначе съм съгласен, че дискове, еднакви 1:1, е изключително трудно постижение (освен с матрица, разбира се). Тук проблемите са два - точното четене на диска (абсурд за аудиодискове), и достатъчно доброто прогаряне на питовете (тук вече опираме до записвалото)...

[taslak]

oceanman

Апелирам за преосмисляне на политиката и цялостно обмислена концепция при построяването на аудиосистемата...Всеки елемент има значение...Пренебрегнем ли единия-всичко отива по дяволите...

ЕТО ТОВА Е !

От носителят на звуковата информация до МУЗИКАТА, която ни обгръща вкъщи звуковият сигнал минава през няколко устройства (диск, ако искате плоча, плейер, кабел,усилвател, кабел, колони) всяко от което има свое ниво на качество (каквото и да означава това). Това, което ще чуете на края като качество се определя от качеството на НАЙ-СЛАБОТО ЗВЕНО!
Ако това звено е диска, сменяйки дисковете, (оригинални, презаписани грамотно или калпаво; нещо повече, един и същ диск, оригинален но един път издаден в САЩ а втори път в Европа) вие ще откривате РАЗЛИКИ.
Ако най-слабото звено е напр. усилвателят, то сменяйки дисковете няма да чувате разлика, т.е. презаписа (това визирам) ще бъде ПЕРФЕКТЕН.

ВСЕКИ ЕЛЕМЕНТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ, както казва oceanman! ПОВЯРВАЙ ТЕ!

Няма нищо лошо ако поради финансови проблеми не могат да се използват класни неща (разбирайте в момента дискове). Но това не ни дава основание, да заявяваме авторитерно, че цифровият запис бил калпав. Вината е в нас. Просто ние не използваме целия потенциал заложен в стандарта.

Сега пък някой от вас да не ме разбере накриво, че аз съм апологет на стандарта 16бита/44.1kHz? И аз като вас не съм извлякъл максимума от него, но се мъча!

[Azeroth]

taslak,

Аз съм утрепал известно време да проверя дали цифровия презапис на аудио ЦД води загуби до на данни. Ето следната постановка:

1. Правя имидж на оригинален аудио диск с Nero от записвачка Pionner A05.
2. Изпичам имиджа върху CDR (Verbatim pastel) пак с Pioneer A5
3. Екстрактвам един трак с ЕАС от оригиналния диск и същия трак от копието на един прост DVD-ROM LG.
4. Тук има малък проблем защото има милисекунди разлика в стартовото време на двата файла. Изчисвам разликата с бинарен редактор.
5. Сравнявам побитово фаловете от двата диска и разлики няма, нито бит.

А джитера до колкото аз знам се получава от разликата в скоростта на четене на секторите на аудио ЦД-тата и клока на ЦАП-повете. Но, мисля, че това не важи при копиране.

Иначе и аз купувам оригинални ЦД-та на любимите ми групи, но не толкова от съображения за качество, а защото така подпомагам групата и им давам възможност да творят още от любимата ми музика.

[taslak]

Azeroth

Сравнявам побитово фаловете от двата диска и разлики няма, нито бит

Как се чува, Azeroth, това е важно. Човешкото ухо е изключителен инструмент, но то трябва да се подпомага с качествена апаратура.

[taslak]

zmej

джитер играе роля само при аналогово/цифровото и цифрово/аналоговото преобразуване. А там генераторът е един, а и данните се четат от буфер

ADC се намира на другия край на света (може би), а генераторът на на DAC се намира в товя (моя) плейер. Така, че те са различни.

[Zmej]

Затова първия не можеш да го пипаш и ти остава един за игра

[Simonov]

Simeonov

В България има достатъчно ресурси за производството на качествени CD носители

1 случай. Произведено от DECCA (марката на фирмата е произволна).
2. случай. Произведено по лиценз на DECCA. Лиценза важи на територията на България.
Не мислите ли, че качеството на дисковете ще бъде различно и то е ясно кое ще бъде по-високо, нали?

По правило фирмата предоставяща лицензионните права упражнява стриктен контрол върху качеството на готовото изделие. За съжеление Бай Ганьо използва метода на побългаряване масово и неограничено във всички области. На мене ми се е случвало да си купя диск който е с доста ниско качество, въпреки че е лицензиран. Не мога да се похваля с висококачествен плейръ но щом се усещаше разлика значи наистина е било зле

[Azeroth]

Разлика между западните и българските издания безcпорно има. Наскоро си купих българското издание Dead on the Road на Iron Maiden за 18лв. Мой колега обаче си беше вече поръчал албума от Англия за 40лв. Сравних ги двата - нищо общо нямат. Като започнем от качеството на обложката, на кутийката и на печата върху дисковете и стигнем до звука. Все едно бяха различен микс. Не мога да кажа кой звук повече ми хареса, но е факт че, бяха различни. Като капак на това българското издание имаше защита от копиране, а английското не. От тази защита се чува едно пукане когато се слуша на компютър.

Но всичко това е нормално и логично. По-висока цена - по-високо качество.

[Tektronix]

абе хора кво спорите.Ето решението-взимаш един EuroStar или някъв друг боклук до 40 стотинки и го слагате но магнетофон изкарваш две колони по 300W на прозореца и пускаш на full след което се наслаждаваш на звук и картина от патрулки приятно слушане

[Daniel Petrov]

Има едно твърдение, в което се крие по голямата част от истината
Това, което виждаме на осцилоскопа и това, което чуваме са две напълно различни неща
Всеки може да си направи извода за какво иде реч...

[Rumen Suvandjiev]

Това, което виждаме на осцилоскопа и това, което чуваме са две напълно различни неща

Те и осцилоскопите са цифрови и аналогови....

[taslak]

ga-norci

става въпрос само за матрични СД / копираните не могат да бъдат коментирани за качество.

Моите коментарии засягаха именно копираните дискове и по-точно стремежът за безогледно копиране. Естествено качеството на диска се определя и от една друга страна - самото записване и смесване, но този процес остава скрит за потребителя и не може да му влияе. И действително купува на сляпо. Дадох пример с моя диск на EMI.
Връзка цена/качество има, но за жалост тя не е правопропорционална, както би ни се искало (това важи за всичко, не само за дисковете). А изключение от правилото, разбира се има и ще има.

[BoardMan]

Интересни нещица в тази рубрика намирам
Ето я и самата истина: Загуба при копиране на цифров носител няма! Мога да го кажа като инжинер с дългогодишен опит и Hi-Fi-ст
Друг е въпроса дали когато са правели стандарта за АудиоЦД са се съобразили с факта, че критерия на Найкуист който се ползва за избора на дискретизираща честота в този си избор вняся значителни загуби в качеството, особенно при предаването на всисоките честоти.
Иначе за джитера няма никакви проблеми и това не засяга качеството при копиране. Референтния осцилатор при запис е един, но в каналния код записан върху пътеката на ЦД-то се включва излишък чрез който в приемната част (в декодера) става самосинхронизиране и възстановяване на опорната тактова честота (за DAC-а и останалите модули). При цифрово копиране този код се реплицира. На българския пазар преди известно време имаше една доста добра инжинерно нассочена книжка: "Памети с оптични дискове", където подробно се разглеждат доста от системите при ЦД, на който му е интересно може да я изнамери по библиотеките и да чете. Книжката наистина е добра

Offtopic: Между другото линейното квантоване което е избрано при аудио ЦД-то, както и при повечето цифрови системи за звукозапис е неоправдано. Както е известно (от теорията на информацията) човешкото ухо, както и повечето човешки сетивни органи възприемат усещането по логартмичен закон. Едно нелинейно квантуване (в логаритмични единици - тоест линейно по отношение на dB) и една по-висока дискретизираща честота напълно ще предадат звуковата картина без загуби (доловими от което и да е ухо). Погледнато от друг ъгъл, нанесените финни магнитни частици върху аналоговата лента, както и ширината на процепа на главата могат да се разглеждат също като процес на дискретизация. Разликата е в това че там нямаме квантуване по ниво (разделяне на отделните нива по амплитуда). Успеха на шумоподрискащата система DBX се дължи само на избора на логаритмичната кодова схема. Ако такава се приложи при DAC и ADC резултатите ще са изключително показателни в качественно отношение за цифровия звукозапис.

[Ivan Rachev]

Интересни нещица в тази рубрика намирам
Ето я и самата истина: Загуба при копиране на цифров носител няма! Мога да го кажа като инжинер с дългогодишен опит и Hi-Fi-ст

Радвам се че страницата ни се посещава от инжинер и Hi-Fi-ст с дългогодишен опит.Би ли споделил как ти е изградена аудиосистемата ?

[BoardMan]

...Би ли споделил как ти е изградена аудиосистемата ?..

С удоволствие

При мен нещата са съчетани между цифровите и аналоговите с особен предел към аналоговите Като качествен звукоизточник използвам малко поостарял, но добър по шаси аналогов грамофон: Унитра G-601A. Единственното оригинално в него е маховика и жироскопното окачване на рамото. Лична доработка ми е PLL управлението на двигателя задвъжващ маховика, както и RIAA предусилвателя. За целта съм използвал диференциален усилвател с два (на канал) япоснки слециалирани полеви транзистора 2SK170 и операционни усилватели на Митсубиши М5218 както и AN6558 на Панасоник. Поради механичния резонанс на дозата и рамото около 8-9Хз съм ползвал и стръмен филтър, който е линеен от 20Хз нагоре. Наистина, звуа изкаран от тази машинка е....хммм.
Ползвам отделни CD и DVD устройства. CD-то ми е Филипс CD-164 с леко по-променена схемотехника. Този модел ползва "BitStream conversion" за изходните DAC-ове, като там непосредственно след чипсета съм поставил нискочестотен филтър да реже всичко над 25кХз, но до 23кХз характеристиката на филтъра е линейна. Филтъра не е много стръмен понеже при BeatStream технологията се прави upsampling до около 11МХз.
Като радиолюбител съм наблегнал на добър ФМ тунер: Филипс FT741. На този тунер съм модифицирал високочестотната част - поставил съм допълнителен вход за антена и ползвам 2 външни превключващи се антени. Допълнителна филтрация правя по отношение на смесване на осцилаторната с входната честота до получаване на междинна. Там ползвам двоен балалнсен смесител за отстраняване на всички кратни хармоници в процеса на смесването. Лентата на пропускане с 2 ПАФ фитъра се регулира на тясна (за по далечно приемане) и широка. След FM демодулатора съм поставил филтри които да отстранят RDS сигнала от аналоговия тракт (той си отива само в цифровия), който се оказва, че в някой случай интерферира много лошо с 19кхз пилот тон в стереодекодера. Следва подобрен LC-MPX филтър. Останалата част от тунера не е модифицирана.
По отношение на касетен дек - може би върха на сладоледа: RS-B905 на Техникс, с леки подобрения в частта около долната честотна лента. Смених всички електролитни кондензатори, напрактика машината вече пише и свири от 5 Хз нагоре Иначе да си призная в този дек просто нямаше какво да се подобрява! Възхита за мен, лека модификация претърпя лентодвижещия механизъм (модификация на левия водач на двойното водене), както и лека модификация около Долби НХ веригите в тракта за запис. Превъзходна машина и с DBX и добра метална лента направо си е мастеринг машина
За ролков дек ползвам една скапана механика на Тесла, както и Унитра иначе по отношение на схемотехниоката там всичко си ми е правено: DBX Type II, и Долби НХ, превключващи корекции, които поддържат всичките стандарти за скорости 4.77, 9.5 и 19см (битови и студийни корекции). Но скапаната механика си е скапана и рефлектира върху детонациите а също и върху увеличените контактни загуби лента-глава Така че съм в процес на търсене или на механика или на магнетофон който да разглобя и да му ползвам само механиката
DVD-то го ползвам да си слушам гадните MP3-та, и това е в общи линии. Ползвам отделен пред-коректо и отделно крайно стъпало пак лично творение. Крайното стъпало не е особенно читаво и съм в процес на разработка на ново. По отношение на колонии Предите са ми Радиотехника S90L, задните Радиотехника S50, съраунд колоните са ми лична изработка, 3-лентови в затворен обем и ги ползвам преди всичко поради факта че са линейни от 100Хз до около 26кхз.
В проект е читав сублуфер с акустична обратна връзка от мембраната но... всичко с временцето си