Посока на кабел

[Dimitar Atanasov]

Да, за това обясние внася яснота

[Teodor Gugulanoff]

Ама познах за веселбата, а ?
Добре, след като сме в темата за кабелите, защо да не изкоментираме нещо което при захранващите кабели е не по-малко важно от посоката - сечението. [Говорим само за меден кабел.] Все пак, цялата тази енергия, част от която 'слушаме' после, идва от сградната ел.инсталация. Става дума за съвременно ниво на hi-fi, при което стандартните запресовани захранващи кабелчета просто нямат място. Вярно, че на щепсела им пише например 2.5 A и човека го слага на един усилвател 2 х 50 W или 2 х 80 W ... но сечението е много малко, отделните жички контактуват по цялата си дължина една с друга, изолацията най-често е ПВХ ...

[Rumen Suvandjiev]

1. Какво е high end, нещо beyond HIFI?

На тази тема някъде имаше посветен цял постинг. За това понятие, за разлика от Hi-Fi, няма нещо като DIN 45500, което да го дефинира с конкретни числа. Хората от форума се бяха опитали да дадат няккаво определеноие и мисля, че се постигна някакво съгласие.
Има и една още по-интересна тема "Аудиофил или меломан" - препоръчвам ти я, ако не ти е попадала.

Позволете ми тази алюзия...Нека допуснем, че един човек има нормално, без отклонение зрение, ако той сложи да речем, розови очила, неговото зрение high end ли става? Ами ако очилата са зелени - още по high end? От участници в този форум с висок рейтинг разбрах, че по-важно е да нагласиш една система да ти звучи добре, а не толкова да отговаря на техническите параметри за hifi.

Нещата, за жалост, не могат да се сравнят по този начин.
Във възприемането на музикална програма, наречено просто "слушане на музика", участва и един често пъти пренебрегван, но според мен изключително важен елемент - човекът. Задълбочените ми занимания с неврофизиология, на които посветих години, ми показаха, че нещата не стоят толкова просто, колкото на пръв поглед. Само за процеса, който превръща механичните трептения в нервни импулси (в така наречения "охлюв") има четири научни теории, които се изключват една друга. Няма да се разпростирам повече по темата, защото скоро смятам да публикувам тук една обширна статия по въпроса. Факт е, че в някои диапазони нелинейните изкривявания на самото ухо като орган, достигат 10%. Това не пречи обаче слухът да е сетивото, което можем да "излъжем" най-трудно! Както и при другите сетива, в играта се намесва и мозъкът, който в голяма степен коригира получената във вид на нервни импулси информация.
По какъв критерий?
Ето оттук трябва да се тръгне!
Още преди много години четох(ако не се лъжа в руското "Радио") за ескперимент с усилвател, на който при равни други условия, се увеличава обратната връзка и всеки път звукът е преценяван субективно от борд от студийни специалисти. Колкото и страно да е звучало по това време, всоички единодушно са харесали най-много варианта с най-плитка обратна връзка, въпреки, че той е имал около 50 (!!!!) пъти по-високи нелинейни изкривявания от този с най-дълбока.
Това дава повод за появата на куп други параметри, с които те се опитват да открият какво именно дразни най-много човешкото ухо.
Да! Именно ДРАЗНИ! Ухото ХАРЕСВА това, което го ДРАЗНИ най-малко.
Именно затова опитите да направим нещо, което според нас ще се хареса на ухото са обречени на провал. Типичен пример е тъй-наречения физиологичен филтър, наречен популярно loudness. Идеята е съвсем благородна - да се "коригира" честотната нелинейност на слуховия тракт, известна като криви на Флетчър-Мънсон (Робинсън- Уин). Оказва се обаче, че след известно време нормалният слушател просто отива и изключва тази корекция, или ... привиква и след това не може да отиде на симфоничен концерт - звукът му се струва беден.
Лично аз преди 15-тина години загубих почти месец, за да направя такъв филтър (отклонението от въпросните криви беше не повече от 1 дБ).
Първоначалният ефект беше поразителен. Но след 15 минути го спрях, за да не го включа никога повече.
Не искам да ме разбираш погрешно - не смятам, че нелинейните изкривявания трябва нарочно да се правят високи , напротив, при разчета на апаратурата се задават режими, където те са най-малки. Но намаляването им не бива да се превръща в самоцел, защото ТЕ НЕ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ. В Интернет намерих транзисторна схема, "симулитаща" според създателя си, звука на SE ламповото стъпало, на базата именно на спектрален анализ на хармониците на последното. Налепих я и едва издържах на отвратителния резултат!
Изводът се налага сам - не може някой да постанови какво точно е верният звук! Или поне на този етап. Решава го, и то 100% субективно, човешкото ухо.

Допускат ли се мнения, различни от тези на 7-8 -те гуру-та, създали сайта (моите почитания за това)?

Допускат се! И дори са добре дошли! Но само, когато са подкрепени с аргументи, но не от вида "кой съм аз, а вие, нищожества, кои сте"
Моят инструктор по кормуване казваше "Запомни- на шосето винаги ще има по-добри от теб!" Въпреки 15-тина годишния си опит в ламповата схемотехника аз и сега научавам нови неща и то понякога от хора, които се занимават с това от едва няколко месеца.

ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ДОПУСКА ТУК, Е ВИСОКОМЕРНИЯТ ТОН, който ти смекчаващо нарече дидактичен. Щом в научните среди той е допустим, нека soundman го прилага там. За колкото и ерудиран човек да става дума, този тон тук ще бъде модериран! Това е сайтът на българското аудиофилско общество и който иска да бъде участник в него, трябва да се съобразява с правилата му на общуване.

А, между другото...

И ВСЕ ПАК КАБЕЛИТЕ ИМАТ ПОСОКА !

Който не е наясно с това, е време да си свери часовника.

[ak101]

И аз малко ще се отклоня но смятам че няма нужда от нова тема по въпроса
можете ли да обясните за biwiring и реално има ли полза от него